Не знам дали се е получило добре...
И ако ви хареса ще пусна продължение (^-^)

-Хахаха дааа товa беше най-якия купон!Хахаха-смеех се аз.Беше към 3-4 сутринта,бяхме на купон-рождения ден на най-добрата ми приятелка,ставаше на 18,а на мен ми оставаха само две години до тогава.Прибирах се заедно с една друга приятелка-Ива,бяхме страшно пияни и отривахме към колата,в ръцете си държах полу-изпита бутилка скъпа водка...и ето,че намерих някак си почти на магия ключовете от колата-Хайде,идвай тук,че да те закарам до вас!
-Е че ти къде другаде да ме закараш?При Том ли?-супер сериозно ме попита тя,а след това изпаднахме в истеричен смях.Толкова бяхме пияни,че едвам улучих дупката за ключовете,но все пак щях да карам!Не разсъждавах с главата си,нищо че нямах навършени години за книжка имах кола,скъпа и лъскава-последен модел на пазара,родителите ми бяха много богати,както и тези на приятелите ми,но въпреки всичко не бяхме от онези кифли които виреят из облаците.Качихме се и аз запалих колата,трудно ми беше но успях и тръгнах към къщата на приятелката ми,все пак и тях обещала да я закарам.
-Ехааа,ухуууу-не знаеше на какво,но се кефеше Ива,а аз се пръсках от смях и продължавах да пия,не ми пречеше.
-Иве представяш ли си сега се прибираш и...и....хахаха-продължавах да се смея аз
-И Том ме чака полу гол на вратата в тигрови прашки?-отново извади сериозния поглед тя
-Хахаха не..не....
-ПАМ,ПАМ ВНИМАВАЙ!ПАМ,ПААААМ!!!!!!!!!!!!!!!!!-крещеше тя
-ТРЯЯЯС!!!!!!!!!!!!!!!!!-удар,болка,смътни спомени и писъци-друго не помнех.
        Не помня нищо преди този ден,той е около две години след катастрофата.......
-Господи къде съм?Какво,какво е това място?-беше замък!Намирах се в голям замък,носех доста голяма сватбена рокля в цвят който биеше към златистото.Нагоре беше като корсет,а почти от пъпа ставаше много голяма,беше от нещо като сатен и дантела,бродерии,презрамки от бродерии,косата ми бе идеално опъната на кок и носех нещо като венец или корона на главата си,беше към роклята,а бях и с много красиви високи обувки в цвета на роклята с нежни каишки от плат и камъчета....както и да е.Намирах се в някакъв замък с ужасно много стаи на около три или четири етажа-не можех да определя с точност и всички врати бяха отворени.Седях в средата на голяма зала до входа на замъка и бях сама,съвсем сама...
-Търси!Търси-чу се мистичен глас от който се стреснах
-Какво,какво да търся?Кой си ти по дяволите и какво правя аз тук?Обясни ми!-крещях аз,но в отговор получавах само едно ехо.Реших да разгледам замъка,можеше да открия все нещо,което да ми помогне да получа някакъв отговор на въпросите си.На първия етаж имаше наистина много стаи,бяха сигурно към 30,но аз ги разглеждах една по една,бавно и постепенно.Всички бяха различни,кухня или трапезария,спални,много холове и пак спални,библиотека,баня...всички бяха различни,направени в старинен стил,но трябва да призная,че ми харесваха,но като се замисля аз по принцип харесвам този стил !
-На кой са му притрябвали толкова много стаи?-беше мрачно,но от някой прозорци влизаше слънчева светлина.В една от стаите имаше огромни прозорци от земята до тавана,приближих се,исках да видя къде съм-поне това трябваше да знам.Както и очаквах-около мен имаше някаква река и разбира се поляни и гора-бях сама в дворец от който можеше да ти настръхнат косите,не знаех как съм дошла до тук нито къде е това място...НЕ ЗНАЕХ НИЩО!!!!!!!!!!!
-Това ме плаши!-разсъждавах си на глас аз-Как да се измъкна от тук.А и да се измъкна,ако някой ме види ще си помисли че съм булката-беглец!-усетих нечие присъствие зад себе си,уплаших се почти до смърт!Обърнах се,но нямаше никой,сърцето ми се сви и се качи в гърлото.
-Търси,търси!-отново чух този глас и започнах да търся.Бягах от стая в стая,бутах,рошах трошах,бях безмилостна към всичко и всички(не,че имаше някой друг освен мен,но...).Трябваше да науча какво е това нещо,което трябва да търся.Обиколих всички стаи на първия етаж отново,остана единствено мазето,там не бях ходила.Приближих се към него,беше тъмно,мрачно и миришеше ужасно все едно имаше около 1000 умрели човека и оставени там,потърсих ключ,за да си светна,но нямаше.Вгледах се и видях,че има прозорци,но те бяха със тъмни стъкла на разни фигури,но не цветни,просто се виждаше ужасно през тях и затова светлината беше малко.Намерих свещ,а после и кибрит.
-Каква късметлийка съм!Хем свещ,хем кибрит-отново си говорех сама,но това до някъде ме успокояваше.Слизах надолу и по-надолу,нямаше нищо интересно-стари вещи,целите в прах и паяжини,стари книги и албуми със снимки.Нали съм си любопитна реших да ги разгледам,но от праха ми се докиха и това беше най-лошото,което можеше да ми се случи.След като кинхах се вдигна толкова много прах,че продължих да кихам още около десетина минути,очите ми се насълзихa и виждах размазано,но все пак видях какво имаше на снимките....

Много интересно ми стана 
Пускай продължение 

Здрач

http://kaprizen.com/?img=99545
http://kaprizen.com/?img=112603
http://kaprizen.com/?img=101104 
ето 

дискусията цепи мрака 
амииии мисле че сьм още малка тайче ....... (exclaim)