До кога, майко България?! До кога децата ти ще заминават за чужбина, благодарение на управниците ти?! До кога ще се срамим че сме българи?! До кога управниците ще мислят само са себе си?! Заради тях децата ти те напускат, Българийо!  До кога ще живеем мизерен живот?! Милиони хора избягаха от теб, Българийо, да търсят по- добър живот. Но където и да отидат, никога няма да те забравят, Българийо! Никога! Няма да забравят  твоята велика история, Българийо!
  Какво ли ще си кажат героите, които умряха за теб, Българийо?! Те проляха собствената си кръв, за да бъдеш ти, Българийо, свободна! Да живеем един свободен живот, изпълнен с радостни моменти, а не да живеем както сега, благодарение на управниците, мизерен живот. Не бива да те изоставяме, Българийо, родино мила!
  Кога за управниците  животът им няма да бъде по- мил от теб, Българийо, както на Апостола?! Кога един от тях ще каже: „Ако спечеля печели цял народ, ако загубя, губя само мене си.“ ?! И сега си задавам въпроса- Трябва ли ни в този момент герой, като Левски? От това имаме най- голяма нужда сега, но такива хора вече или са рядкост, или по- скоро вече ги няма. Левски ще живее вечно в нашите сърца! И не само той! Всички герой, пролели кръвта си за свободата ти, Българийо!
  Както е казал Николай Хайтов „ Изтървем ли България, изтървали сме всичко.“! И помни Българийо, родино мила, че никога няма да те забравим! Вярваме, че ще настъпят добри времена, когато всички твои деца, Българийо, ще се върнат за да те прегърнат! Търпение трябва, и сила!