Отново е Октомври
Отново дойде моето време
Време да бъда себе си
Взимам четката и багрите
И със затворени очи
Оцветявам всичко наоколо в
Най-шарени цветове
Махвам с огромните си криле
И листата започват да опадат
С последните лъчи на слънцето
Дарявам всеки с радост и любов
Друг път съм тъжна
Есенно момиче съм
Увивам се в мъгли
И се настанявам на някой облак
И започва да вали
Извинявам се за дъждовете
Но това съм аз
Есенно момиче съм все пак
Душата ми е тъжна
Но ето, че Октомври е към края си
И моето време изтича тук с вас
Свършва есента и Ноември бавно пристъпва
Носейки зимата със себе си
И е време да ви кажа довиждане
Ще се скрия някъде далеч
И ще сънувам моя зимен сън