Седя си на терасата в скучния ми син апартамент и чаках с огромно нетърпение обаждането. Листата на дърветата падат безгрижно. Дори и птичките тръгват на дългото си пътешествие. Лятото си отива, а с него и ведрото ми настроение. Вярно, че и есента има хубава страна- земята е обсипана с разноцветен килим, а шумът от листата – той е безценен. Наблюдавам минувачите- някои отиват забързани на работа, а други се прибират доволни от сутрешна разходка. Замислих се. Истина ли бе, че срещнах перфектния човек за мен? Възможно ли бе да съм намерила сродната си душа? Сред милиардите хора по света, Той се оказа по – близо, отколкото предполагах.
*звънене на телефона ми * .. Стреснах се. Погледнах към екрана и усмивката изплува на лицето ми. Беше Той. Момчето, което всеки ден ме караше да летя от щастие. Разговорът  беше кратък, но доста съдържателен. Трябваше да се приготвям за излизане и за последен път се запитах ‘’ истина ли е? ‘’. Но все пак съдбата си знае работата, защото аз съм истински щастлива!