Джейк поглежда към мен и се приближава с усмивка.Посрещам го с нежен и топъл поглед, опитвайки се да не забележи, че очите ми са изпълнени с копнеж.Надявам се да не разбере, че се нуждая да имам всичко с него.
Обзалагам се, че тя е красива..онова момиче за което ми разказа.Тя притежава всичко онова, без което аз трябва да живея.
В библиотеката сме.Джейк ми говори, а аз се смея.Той е толкова забавен.Библиотекарката ни прави забележка, защото сме много шумни.Дори не мога да я погледна.Сините му очи ме опияняват.Сякаш наблюдавам две планети – красиви и неузнаваеми, толкова далечни.
Той казва, че е толкова влюбен, чак сега го е разбрал.
Поглеждам го и си мисля, че той е нещото,  което ме кара да стоя будна през нощта, а си няма и на идея.Той е единственото нещо, за което мисля, когато видя падаща звезда.Той е причината за моите сълзи.
Джейк се приближава до мен.Дали може да каже, че дъхът ми просто спира.И ето го толкова перфектен.Тя се появява и пресреща пътя му.Той скрива ръката си в небрежно пуснатата и дълга, черна коса, докато нежно я целува по нослето.
По добре тя да държи на него, давайки му цялата си любов и нежност.Да поглежда в красивото му лице и черната му, къдрава коса и да знае, че е щастливка, защото притежава всяка част от него.

Моля за мнения