Много е хубаво!

Keane - Disconnected  Много я харесвам тази група.

Трябва да побързаме. Скоро ще дойдат с подкрепление. А имам само един останал куршум - каза той и вдигна пистолета, за да го разбера. И това беше вместо обичайното "Здрасти! Как си? Не сме се виждали от доста време, май станаха две години. Да, доста сме се променили. А, тази, която лежи на колената ти, Тери ли е? Да и тя много се е променила. О, тя е мъртва." Усмихнах се вътрешно, така както хората, които са пред истерия, се засмиват...Истерично. Знаех, че нямам време да си говоря саркастично на себе си, затова бързо попитах:
-Къде отиваме?
-Към колата ми, след което ще отпътуваме нанякъде, защото искат да те видят.
Нямах време дори да задам въпросът къде по-точно е това нанякъде, защото Били ме хвана за лакътя и ме задърпа.
-Ако не може да ходиш, просто кажи. Ще те нося.
- А Те..Тери?
- Нямаме време да се бавим. Скоро ще дойдат и ще я отнесат със себе си. Никой не иска утре да се появи гръмка статия във вестниците, че са намерили момиче, което има две дупки на шията си и никаква кръв. А в тези дни младите ще повярват, след това ще убедят и старите. Освен това скоро мозъкът ти ще осъзнае какво е станало преди малко. Това било прекалено много за всеки човек.
-Но не може да я оставим!
Той просто ме погледна и ме грабна с ръцете си, с което Тери се изхлузи, намести ме и тръгна да ме носи на ръце. Аз се опитах да го ударя по рамото, за да ме пусне, но нищо не стана. Затова просто се оставих сълзите да потечат отново.
-Ема, това е единственото, което може да направим!Вампирите ще се погрижат за останалото. Това е последният път, за който я виждаш - той просто прошепна края на изречението.Аз затворих очи, опитвайки се да разбера какво точно съм изгубила. Забелязах, че ходехме от известно време и започваше да става все по-шумно и по-шумно.Колите минаваха с пълна сила, някакви възрастни жени говореха колко е била развратна новата им съседка, попийнали младежи спореха кой е по-хубав спорт - европейския или американския футбол. Сякаш са игнорирали всичките си проблеми и просто продължават да живеят. Били ме хвана с едната си ръка, все едно държеше лека чанта, а с другата извади нещо от джоба си на дънките. Чу се как натиска нещо и в следващия миг наблизо се отключи кола. Реших да отворя очи. Не можех все да се правя на дете. Трябваше да преглътна станалото. Когато го направих, видях отражението си в чистия черен порше кайен турбо. Разбирах горе-долу марките и знаех, че това струва малко състояние.
- Откога караш такива коли?-Попитах докато той внимателно ме слагаше на първата седалка.
-О, служебна е - и седна на мястото на шофьора.
- Как така служебна? Ти работиш? И са ти...-въздъхнах тежко. Имаше много по-важни въпроси - Били, откъде знаеш за вампирите? И какъв е този пистолет? И защо въобще те ни нападнаха? И накъде отиваме?
-Спокойно - запали двигателя. Преди да се усетя вече чакахме на един светофар да стане зелено. Бих си помислила, че ме отвлича, ако не го познавах.
-Ще ти кажа всичко, но първо трябва да поспиш-продължи.
-Как ще спя сега? Аз трябва...
-Трябва да заспиш, за да завършиш трансформацията! Освен това все едно ти говоря празни приказки докато не си починеш и разбереш какво е станало. Обещавам, че всичко ще разкажа, когато се събудиш-гласът му беше твърд.
Значи трябва да заспя. Положих глава на края на прозореца на колата, заслушах се в тихото и "ръмжене" и се унесох, мислейки за каква трансформация говореше той.

От устата ми излезе звук подобен на грачене. Събрах всички сили и се опитах да го избутам. Имах чувството, че удрям стена. Бях се засилила прекалено много и заради това се сгромолясах на земята. Докато падах видях как Джордж облизва кръвта, която бе потекла по врата на Тери и я пуска. В момента, в който чух как тялото и тупва на земята, си помислих, че е мъртва. Опитах се да стана и да се приближа до нея, но бях наранила коляното си от падането. Затова просто се привлякох към нея. Сложих главата и на колената ми. Май валеше дъжд, защото нещо капна на ръката ми. Не, не беше дъжд. Без да се усетя се бях разплакаха. Вдигнах глава към Джордж.Мразех го. Как може да мразиш някой, който не познаваш? Освен името му, аз не знаех нищо друго.Освен това, че той не беше човек. Вампирите бяха станали достатъчно популярни, затова едва ли някой би се объркал, ако му се случи и на него нещо подобно. Той беше вампир.
- Какво сме ти направили - гласът ми беше като на човек с болки в гърлото.
- Бро, вече си ги направил едни. А аз от кой ще пия?
- Млъкни.
Някакъв друг мъж се беше приближил, предполагам беше вампир. Но за разлика от почти непознатия Джордж, този беше на поне 40 години, тъй като не места косата му беше започнала да оплешивява. Носеше някакво лилаво шалче, черен елек и черни кожени панталони. И въпреки безобидния му вид, имаше нещо страшно в него. Осъзнах, че усмивката му прилича като на канибал, който е намерил кой да яде. Но изведнъж гърдите му се размърдаха по неестествен начин, чу се странен звук и новият вампир падна.
Зад него имаше човек. Момче на моята възраст. Стори ми се някак познато, но не това беше важното сега. Сложих ухото си на гърдите на Тери, надявайки се да чуя туптенето на сърцето и. Захапах устната си и заплаках още по-силно. Не се чуваше нищо.
- Няма смисъл, откажи се.
И гласът ми се стори познат. Вдигнах глава - беше човекът, а вампирите ги нямаше. Но нещо друго ми се наби на очите. Непознатият държеше в едната си ръка пистолет, а от другата течеше кръв. Не можех да определя дали е от него, заради сълзите ми.Може би трябва да погледна по-подробно лицето му. Той притежаваше белег, който минаваше по едната му буза хоризонтално. Имаше тъмно руса коса с някой и друг по-светъл кичур, лек загар и зелени очи. Носеше разкопчана сива блуза, а на врата му висеше гердан.
- Б... Били???

8.15 Искам да съм втора смяна (