Хубаво е Много е добро!

Той седеше сам, около него беше озадачаващо тихо, чуваше се само донякъде дразнещия тракаш звук на влака. Оставяше му още около половината път, а вече се беше отегчил. Прочете и последната страница от книгата, която така беше пленила вниманието, е я прочете на един дъх. След това се опря до прозореца и точно когато затвори очите си и щеше да заспи  някой отвори вратата... Момичето, което видя преди няколко дни....

Беше сряда оставаха няколко дена до Великден. Алармата на телефона се включи и вече беше време да става... Трябваше да стане, да си дооправи багажа, да се измия да прибере излишните разпръснати неща из къщата и да хване автобуса към гарата. Пиейки кафето си, мислеше още какво му оставяше да прибере в огромния куфар. Вече беше осем часът и трябваше да тръгва, ако не иска да изтърве автобуса, а и съответно и влака. Забърза се към спирката, качи се и отпътува към гарата. След като слезе купи си вестник и се запъти към таблото с разписанието, за да види на кой коловоз е влакът. Качи се, настани се, намести и багажа си и излезе да изпуши една цигара... Тогава я видя за първи път... момичето със златните коси, момичето с искрящо зелено светещите и очи, момичето което се спъна и падна върху него... Тогава и двамата усетиха нещо и това не беше сблъсъкът от падането на момичето, беше нещо по специално... като цели искрици ток изхвърчаха от единия и се удариха в другия... Той я задържа във въздуха силно с двете си здрави ръце. Доста време стояха така неподвижно взирайки се един в друг. След миг тя се изправи хвана големия си куфар, който се беше търкулнал надолу и го вдигна, благодари за любезността и се изгуби напред сред тълпата от хора.

Звукът от свирката на човека от вън се разнесе, той вдигна палката, на която се виждаше зеленият кръг и влакът потегли... И ето как стигнахме до момента, когато я видя отново… Помисли си, че вече сънува и затова се ощипа, но не това не беше сън. Лицето му пребледня, очите му се втренчиха в лицето и не я откъсваше от поглед. Тя попита дали е свободно и може да седне, но той не я чу, беше прекалено зает да се чуди да ли сън или чудо е това. Тя го попита още веднъж и той се осъзна. Разбира се, че има място за нея, все пак през цялата си почивка не бе спирал да мисли за нея. Тя седна срещу него до прозореца. Огледа го толкова внимателно, че чак му стана неудобно и тогава тя го попита дали са се срещали преди. Устните му успяха да изрекат продължително ъъъ и потвърди. Момиче с красивите коси се сети за онзи ден и гарата. Двамата се засмяха и смехът им зазвънтя в ушите на единия и другия. Имаше още много път и толкова неща можеха да се случат, неспираше той да си мисли.

Минаха град след град, селце след селца, а смехът и усмивките не отлитаха от радостните им лица. Говореха за живота си, приятели те, работата, роднините, следването, за всяко едно смешно, забавно тяхно преживяване. Почти наближиха гарата на която трябваше да слизат и решиха да си разменят телефонните номера и адресите си. Влакът почти спря, когато тя му каза, че има човек до себе си и не може да го изостави, каквото и да беше почувствала и изживяла тези няколко часа. Той и помогна да си свали багажа. Когато тя щеше да излезе от купето го целуна и излезе…

Какво ли ще се случи, дали той ще я последва и ще и каже, че той е до нея и може да му се довери, дали ще я потърси и ще се опита да промени мнението и, а дали съдбата отново щеше да ги срещне… това само времето може да покаже…

И аз реших да пусна нещо, което съм написал. Надявам се да ви хареса и да коментирате )