Нее .. За 1-ви април много се издразних..
Можеш ли да се целуваш с език?

Прикачи прецаква качеството, Веси.Ами, супер са.Значи, ето ти един сайт койот не съм го изпробвала, но със сигурност не разваля качеството.(sun)
http://picbg.net/login.php
Дано да съм помогнала.(sun)

Не.
38?

Преди не понасях това нещо, но баща ми като ми пусна една песен на Раймщайн се подлудих по тая песен.И си ровичкам, търся песни.Има които ми харесват, има и не.Като преди пускаше метала просто излизах навън, дори със запушени уши.Веднъж си беше пуснал малко музика сутринат и аз като щум си сложих възглавницата и одеалото върху мен, но сега е различно.(: [/b]

И С К А М Н Е К С Т А В Е Д Н А Г И Ч Е С К И !    дд

Вероятно утре.Гледам, че няма итерес, но ще пиша.Който чете-чете.(:

Нова история.Този път няма да я спирам и действията ще се развиват по-бавно.:)
Hmm, hope you like it.(:

|

Стоях в спалнята загледана в една точка и мислех.Това решение беше ли правилно, не беше ли..Не бях сигурна нито в себеси, нито в това, което исках.Дали да или не?Не знаех.Дългата ми кафява коса беше на къдрици, леко рошава и избутана на лявата ми страна.Тъкмо бях станала.Исках да си почина.Сините ми очи бяха потънали в мисли, спомени, картини.Бях на 20.Родителите ми бяха по Италия, но все едно, майната им.Те въобще не се сещаха за мен.Стоях спокойна и замислена.Живеех в голяма къща със спалня, кухня, баня, тоалетна  и гостна.Нямаше спор, че бях богата, но поне не бях разглезена.Бях облечена в бяха блузка с къс ръкав и боксерки.Станах и сварих кафе набързо.Седнах на дивана, натиснах копчето и телевизорът се включи, след това пуснах някакъв филм.Придърпах една възглавница към себеси и удобно се облегнах на нея.Прокарах пръсти през косите си.Ако мислехте, че гледам филма, грешахте.Размишлявах ли, размишлявах.Отсръбвах спокойно от кафето, до последната глътка.Станах и се облякох.Сложих си блузка с къс ръкав черна на цвят, а и също едни черни дънки тип "цигара".Взех една огромна чанта в която оставих нужните неща, сложих си и черни очила на Ray Ban.Обух черни кецове на All Star.Щракнах с ключа и се запътих на уроци.Викнах едно такси и докато дойде, легнах на тревата и се отпуснах.Тъкмо телефонът звънна.Взех го и видях, че пишеше Габрилел, най-добрата ми приятелка, поне така да се каже.Вдигнах телефона и чух спокоиният и глас, който по всяко време му успокояваше.
-Хей, Джес, къде си?
-В нас съм, Габ.Ти?
-И аз.Ъм, как си?
-Ами добре съм, мислих по това, което ти казах и не съм сигурна все още.Ти?
-Супер.Нашите казаха, че е добра идея, но естествено им поясних, че не сме решили.Ти като свършиш уроците ми звънни да се видим и бяхме решили да отидем на шопинг междудругото.
-Добрем, аз съм взела доста пари, ще взема още толкова.Мисля, че 800 долара ще са достатъчни на двете общо.
-Ок.
-Чаоз.
-Чао.
Таксито тъкмо дойде.Още обмислях предложението си.Тръгнах бавно, но енергично.Забързах темпото, защото шофьорът ме погледна изпод вежди, но не ми пукаше.Отворих вратата и седнах на задната седалка.Щовьорът попита нервно.
-Накъде?
- Улица "Palm Street" номер 18.
- 2 долара, моля.
Подадох парите на човека, като го погледнах мрачно и изглежда настроението му стана още по-безразлично.Врвяхме бавно.Плавно отминавахме всяко кътче, докато стигнахме до къщата на госпожица Полис.Звъннах на звънеца и тя дотича и приветливо отвори.
- Здравейте госпожо Полис.
- Здравей, Джес.Заповядай, влез.
Тя беше мила, млада жена, оято обичах като собствена майка.Беше слаба и висока с дълга черна коса и кафяви очи.Беше на 35-36 години.Е, както и да е.Стигнахме в стаята за уроците и влезнахме.Госпожица Полис, с име Кармен започна урока.Слушах внимателно всяка една думичка.Тя свърши, а аз взех тетрадката с всичко записано и се запътих към изахода.
-Довиждане, гопосжо Полис.
-Довиждане, Джес.Може да ме наричаш Кармен или просто Кари.
-Добре, Кари.До петък.
Излвзнах забързано и се запътих към най-близкото кафе до нас.Иксах да повървя пеша, за да излориам мислите и да се отпусна.Като пристигнах си поръчаш кафе и докато го чаках звъннах на Габриел.Тя всигна и отново чух този гласец, толкова тих, онтново.
-Чакам те в кафенето до нас, или по-точно малко по-далеч.Казваше се..хмм-погледнах името му-Enjoy.Хайде чакам те.
След близо 10 мнутки, Габ пристигна.Изпихме по едно кафе и отново и отново и отново говорехме за предложението.
-Аз съм за да.
-Щом и ти и аз значи.
-Чудесно!Добре.Кога тръгваме?
-Събота.Сега е сряда.Прави сметка за багажа и за всичко.
Отидохме на шопинг, прибрахме се и си взехме довиждане.Нахлух като ураган в нас, уморена от тежкия ден.Първата ми работа беше да си взема една млечна баня.Съблякох дрехите си и ги хвърлиш в пералнята.Пуснах я да изпере последните дрехи.Аз влезнах пвъв ваната и се успокоих.Пуснах си плазмата в банята и зазяпах телевизия.След като се насладих близо 20 минутки на приятната вана.Излязнах.Влезнах в душ-кабината, за да си изплякна тялото от млякото.Оправих се, изсуших се и набързо облякох пижамката си.Включих лаптопа и влезнах в Twitter-а си.Пуснах си музика и се наслаждавах.Е, вече реших, че е време да освежа гардероба си с новите дрешки.Изгладих ги и ги сложих на закачалки след това отидоха в гардероба.Бях доволна.Реших да полегна и си пуснах телевизия.Отпуснах се и заспах.

Сори за грешките, ако има.(:

"ААААААААА, нееееееееее, даскалоооо..."