Първата ми история ! Надявам се да ви хареса , всеки ден ще пускам нова !

Тя се казваше Анджела и действително приличаше на ангел - красива и скромна. Не беше пълна отличничка, не беше и от ''добрите момичета'' , но не беше лоша. Винаги би дала на всеки, би подала ръка и на всички онези, които се опитаха да и забият нож в гърба. Много бързо прощаваше, но никога не забравяше кой я е предал и кой е стоял плътно зад нея. Въпреки това беше справедлива. Който и да и довереше тайна я пазеше и не я издаваше, но някой предадеше ли я, тя също му отвръщаше, защото знаеше, че колкото по - добър си с хората, те толкова повече ти се качват на главата и се възползват от теб. Не обичаше да споделя и личния и живот да става публично достояние. Най - добрите и приятелки бяха Габриел и Нанси. Те ѝ помагаха почти винаги и я подкрепяха във всяко нещо.
Макар и 15 - годишна, тя почти бе разбрала живота и бе изпитала прекалено много болка. Вече знаеше как да отстоява себе си !Много малко бяха хората, на които Анджела можеше да има доверие и обичаше и въпреки това, такива хора съществуваха. Нейните най - добри приятелки бяха Габриел и Нанси. Можеше да разчита за всичко на тях и те на нея, бяха си помагали милиони пъти и никога не се бяха разделяли. Мразеше да споделя личния си живот с никого, още по - малко със семейството си. Беше свикнала да се оправя сама в живота.
Но това не бяха единствените хора, които тя обичаше. Беше влюбена .. Не, не беше в най - красивия, нито в най - умния, нито в най - желания, но той беше най - специалният човек за нея. Щом погледнеше в топлите му кафяви очи се разтапяше, а усмивката му беше най - красивото нещо в него. Бяха се запознали преди 1 година. Тогава той не значеше нищо за нея, но след време постепенно се влюби. Понякога се чудеше дали го обича истински или всичко е само дребнаво увлечение .. Не си пишеха във Facebook или Skype кой знае колко често, но все пак не се забравяха. Анджела му пишеше рядко, само когато не можеше да издържи и го оставяше той да ѝ пише пръв, за да види дали се сеща често за нея. Почти нямаха обща тема, но винаги щяха да намерят нещо, на което да се посмеят. И двете ѝ приятелки знаеха за него и какво става между тях. Нанси я съветваше да се опита да го забрави, защото ѝ изглеждаше невъзможна връзката между тях, а Габриел не знаеше дали да се опита да ги събере или да накара Анджела да го забрави, за да не страда.
Анджела имаше чувството, че никога няма да може да го забрави