Дийн - Бан.

Здравей.

Десет.

Ново стихче.  

Не мога вечно да гледам настрани,
на където и да се обърна там си и ти,
опитах се всичко да забравя,
но уви още дълго ще бъдеш в сърцето ми.

Дълго бродих,търсих любовта
с надеждата теб да отстраня,
когато двама бяхме гледахме напред,
а сега сама съм ,но искам да съм с теб.

Дълго скитах,
да се примиря опитах,
но уви ние сме родени
да сме заедно завинаги.

Хейо.

Аз?

Какво правите?

(y) 

Ооо,Дивна ми е най-противното същество на света.Супер здухана е зад сцената. |-)

Здрасти.
П.п. може ли да напишете мнение в новата ми история?

Написах една историйка,ако ви е интересна ще я продължа.Малко по-различна е,защото в моята става дума за офис и тн.В ролята на момче съм.
Беше късно вечерта.Към 02:00 часа.Чувах стъпки в тъмния офис на фирмата.
-Кой е?-попитах аз.
-Аз съм един специален човек.-отвърна съблазнително непознатото момиче.
-И кой по точно?-попитах аз и се  изправих.
Момичето дойде зад мен прегърна ме и и облегна глава на рамото ми.
-Какво правиш тук по това време?-попита ме тя.
-Имам много работа.Нямам време за игрички.Казвай коя си ти и какво искаш.-отвърнах й аз и се дръпнах от нея.
-Ще играем грубо,така ли?-Засмя се тя.
В същото време мобилният ми звънна,беше жена ми Джеси.Телефонът ми беше до тайнственото момиче.Тя взе телефона и вдигна.
-Скъпи,кога ще се прибираш,притеснявам се ?!-каза Джеси
-Мъжът ти сега е зает.-отвърна момичето и затвори телефона.
-Искам от теб само едно нещо.-каза непознатата жена.
-И какво е то?-нетърпеливо я попитах,защото вече се ядосах.
-Искам да уволниш всички членове на тази фирма и да я напуснеш.-отвърна тя
-Да я саботираш ли целиш?-попитах аз и се засмях.-Е,няма да успееш.Коя си ти?
-Това няма значение.-каза потайно тя.
-А за кой работиш?Кой толкова отчаян ще изпрати момиче да му върши мръсната работа?-засмях се аз.
-Виж,не ме карай да си губя времето.Имам работа.А и да те светна не съм само момиченце.-отговори самодоволно тя.
-О,не,момиченце си!Още играеш игрички.
В същия момент някой влезе в офиса.
-Кой е?-попита уплашено тайнствената жена.
-Разкарай се от тук!Не си добре дошла!-извика се женски глас в тъмното.
-Ти трябва да си шефката нали?-попита момичето.
-Не,по-лошо.Хайде докато не съм се ядосала чак толкова кажи коя си без да ми играеш игрички.-каза и пусна осветлението.Това беше жена ми Джеси.
Лампите светнаха,но тайнствената жена не беше тук.Изпепели се сякаш е магьосница.
-Джеси,скъпа,какво правиш тук?-попитах я и тръгнах да я прегръщам.
-разбрах,че става нещо нередно и дойдох веднага.-каза тя и  ме целуна.
-Обичам те!-отвърнах й аз и пак се целунахме.-А децата къде са?
-При бавачката са.-каза тя.-А,какво стана с онази натрапница?
-Не знам.Тук има нещо гнило,но аз ще разбера какво е.

Следва продължение ...