Надявам се да ви хареса Идеята дойде от едно клипче днес, та реших да я запиша.

-    Нина, честит рожден ден – казах аз и усмихнах колкото може по-широко, като продължих да танцувам с Тейлър и надигайки чашката.
-    Чакайте, не празнувахме ли започването на училище – тя се изсмя саркастично. Много добре знаеше, че не харесвах училището.
-    Сигурен съм, че не сме липсвали на никого – Тейлър ме погледна унило, сякаш наистина го интересуваше дали сме най-ниско в йерархията на училището. Той още не беше пиян и зелените му очи бяха бистри и отразяваха светлината на единствената лампа в помещението, правейки ги още по-красиви.
Тейлър беше най-добрият ми приятел и гадже на Нина. А Брад един вид беше моето гадже, което в момента не се държеше като такова, а опипваше задника на момиче, чието име не можех да запомня и си нямах никаква идея защо е дошла. Само знаех, че прави смешни тъпотии, които ще ни развеселят.
-    Само аз ли мисля, че не е забавно тук? – непознатата се обади с един кифленски глас, които въобще не ми хареса. Мина с ръка през косата си и продължи – Хайде да играем на „Истина или осмеляваш се”?
-    Това го правехме като малки. Не съм станала на 16, за да си играя такива игрички – фалшиво каза Нина. Понякога не я познавах.
-    Да, ама ти стана последна на 16 – каза Брад и се изсмя по начин напомнящ на коза.
И това не беше много зряло, но в момена не ми беше до това. И без това връзката едва ни се крепеше. За щастие, Тайлър реши проблема, като се направи на пиян и каза, че ще е пръв.
- Избирам осмелявам се – добави той.
- Дообре – последва дълга пауза, от която се разбра, че неизвестното момиче нямаше готови задачки – отиди целуни Линда.... с език.
Мен? Той ми беше най-добрия приятел! Тейлър бавно се приближи към мен. Целуна ме нежно, като леко прокара език по устните ми, карайки ме да отворя леко устата. Езикът му докосна небцето ми. И в момента много силно исках да продължи с целувката. Но той отлепи устни от моите и погледна предизвикателно момичето.
-    Ти си наред, Линда. Предизвикателство или истина?
-    И аз предизвикателство – казах аз, като се радвах, че не ми е дрезгав гласа.
Секунда след това нещо счупи прозореца. Нина и момичето изпищяха, а аз уплашено се мръднах настрани, за да не ме нарани. Момчетата не изглеждаха много впечатлени, освен че Тейлър ме погледна с поглед „добре ли си” и погледнаха през прозореца, сякаш щяха да видят кой го е метнал. До счупените парченца стъкло лежеше прозрачна пластмена бутилка, в която имаше някаква лилаво-зеленикава течност.
-    Изпий го – изстреля момичето.
-    Какво?
-    Изпий го- повтори тя с явна досада.
Исках да споря, но изведнъж се почуствах много изморена затова просто взех бутилката и се приготвих да го изпия.
-    Сигурна ли си, че това е добра идея – дори не зная кой ме попита, но за отговор просто излях част от течността в гърлото ми. Имаше странен, лепкаво-сладък вкус, който някакси „влезе в мен”. После ме заля топла вълна и имах чуството че се образувала топка в трахеята ми. Предполагам, че не издадох много момичешки звук като се задавих, но наистина не се интересувах.
-    Много умно измислено, няма що, Бритни – каза Тайлър като ме потупваше по гърба.
Аха, значи момичето се казваше Бритни. Усетих как се насълзявам и когато отворих очи, не помних в кой свят се намирам. Видях, че всички ме гледат претиснено, освен Бритни.
-    Е, изглежда няма да има парти – каза тя и си тръгна.