Беше забавно нали? Беше ни хубаво. А минали? Минаха ли ни чувствата? Минаха ли ти на теб? Защото на мен не са, още не са .. мисля, че вече не ми пука и ето пак те виждам. И не знам какво да ти кажа, просто се вцепенявам. А ти. Слизаше на долу по улицата с този мотор и това веднага върна всичко в мен. Спомена. Беше същата ситуация, е почти. Бях тръгнала да пресичам когато те видях да идваш. Глупавата усмивка веднага се появи, но не само моята. Кракът ме болеше и реших да те изчаках да минеш, но не .. ти спря точно отсреща и ме изчака да мина разстоянието между нас, а след това ми даде една толкова страстна целувка, че дори спомена за нея ме връща на Марс. А сега, студените ни погледи , тези празни погледи се засичат, погледна към мен – видях те. И пак спря, пак на същото място, но аз не помръднах от моето. Стояхме и се гледахме, не се усмихваше, къде е усмивката ти, прикриваше ли я..не зная, но умирах да я видя. И извъртях този така празен, мой поглед, обърнах ти гръб и тръгнах отново по улицата. Но се обърнах - не беше там.. къде пак отиде? Трябваше ли да те догоня и да ти задам въпросите ми. Теб те интересуваха ли те? Не знам, но не го направих и при всички мисли и спомени и въпроси , сълзите ми започнаха да се стичат. Дори и сега го правят, а защо? Ето пореден въпрос.. пак чух шума от мотора ти и се обърнах, видях те .. пак с бясна скорост мина по край всички и по край мен , дали за теб аз вече бях една от всички или още съм специалната .. и това не знам .. ти явно си се прибрал. А аз ли? Аз затичах .. не виждах никой, нищо .. едно голямо нищо беше всичко наоколо.. заваля.. тогава просто спрях под едно дърво.. и се замислих защо да се крия? Просто направих още няколко крачки и застанах под дъжда. Сливаше се със сълзите ми за теб .. и пак въпросите изникваха , а аз стисках очи .. но не .. те бяха там всички въпроси .. моя поглед е студен , защото и завивката до мен на леглото е студена, празнен е защото и мястото до мен е .. а твоя? Твоя защо? Защо? И ето пак.. въпросите към теб четат други, защото аз нямам сили да отворя очи и да те попитам : минали ти? Минаха ли ти чувствата? Минах ли ти аз? Минах ли? Или съм още там? Къде съм аз? Къде съм? Къде? Не знам … –Т.