http://media.snimka.bg/9560/025374647.jpg?r=0
как е

samsung 3.1 ми e качествo

тела ми не е от новите модели с сензорен дисплей и незнам как съм се справила.

Знаете какво е хейтър-човек който е отрицателно настроен към всичко и всички.Затова им казвам,че ичевидно неможе да има се угоди.Хората тук пишат разни работи (например лично твпрчество),а те пишат глупости преди да са ги прочели.хората се засягат.Преди да пишете гадории помислете дали на вас пишат така.Знам хора които си казват ''разбиха ми сърцето,затова сега разбивам чужди''.Това е тъпо.Писал ви е някой лош коментар и срещу него се обръщат всички такива гадни коментари.Това е за вас.Приятна вечер.

всеки с мнението си

Седях си в стаята и чатих с моята най-добра приятелка на компютара,слушайки поредната караница в хола.Мама крещеше сякаш го прави за последно.Знаех,че това няма да доведе до нищо добро.Беше доста късно,но аз не исках да си легна за да чуя как се помиряват.Така и не стана.Легнах си към 04:00ч.Сънувах кошмари за пореден път.Събудих се рано.В 07:00ч.Може би е от неспокойство или от недоспиване,но чубствах нещо.Обух на бързо един панталон и тениска и изтичах до другата стая.Беше празна и цялата в дрехи.Беше тъмна,но успях да я огледам.Лека светлина от почти широко отворения прозорец.Беше скована от студ.Навън гледах как се сипе сняг и бързо замръзЯва стъклата на колите.Знаех,че това не е обикновен ден.Чувах шум в банята.Тъкмо щях да почукам,но вратата беше отворена.Погледнах и видях,че цялата баня е в тоалетна хартия и е мокра.Майка ми седеше на затворената тоалетна чиния и плачеше.Попитах я ''какво е станало'',а тя само ме погледна и ми затръшна вратата.Бях готова да се разплача при мисълта,че мама е нещастна.С тежки,уморени стъпки ходех към спалнята и хиляди мисли се въртяха в главата ми.Една част от дрехите ги нямаше.Веднага разбрах,че тате го няма.Тръгнал си е и ни е оставил.Не можех да понасям тази къща вече.Такива спомени,повачето лоши.Сресах косата си бавно и гледах в огледалото тъжното си лице.Отворих тихо вратата и излязох за да обмисля живота си.Ходех из мразовитите улици.Студено беше и все по-студено ставаше.Оглеждах се и разбирах,че семейството ми е разбито.В същия момент видях баща си.Беше в малък магазин за сувенири.Защо ли ще е на такова място.Тръгнах към него за да му задам милион въпроси,а сълзите си вече не можех да възпирам.Затичах се,той ме видя и изглежда не се радваше да ме види.Питах го ''какво ти става,съсипваш ми живота''.Това бе-незнаех друго.нямаше смисъл да говоря и се запътих към улицата,която иначе не бих погледнала...

так си е-бива те

търся снимка на момиче със забит нож в главата.благодаря предварително

без коментар