Хрумна ми идея за разказ и реших да я споделя с вас. Кажете има ли смисъл да я продължавам ?

17:15,
Я виж ти. - Помислих си, щом прочетох, че бившия ми си има нова приятелка. Симона . Хиляди мисли препускаха през главата ми. - Явно не му липсвам. Е, пука ми сякаш. Момчета като него, колкото искаш. Смешник. - Казах аз на глас, сякаш имаше още някой в стаята.
Взех телефона и му се обадих.
- Кога тръгваме? - Чух мрачния му глас. Замълчах. Не можех да кажа нищо, сякаш се бях вцепенила. - Диляна ? Чуваш ли ?
- Д-да. Мисля, че обхвата се загуби.Тръгваме след половин час. Чакай ме на паркинга, където се разбрахме първоначално.
- Мхм, добре. - Последва кратка пауза. И затвори.
---
Лежах на леглото и си мислих за Диляна. Хиляди спомени, но всичко свърши. И за какво. Заради мен. И моите глупави постъпки. И на всичкото отгоре се сърдя на нея. А би трябвало да се сърдя единствено на себе си.
Изправих се, отидох до терасата и си запалих цигара. - Мамка му, какво да правя. - Мислих си аз.
Изгасих цигарата.Отидох в спалнята и се погледнах в огледалото.
- Е, Деяне, играта започна.
---
- Какво да си облека ? - Аз и сестра ми бяхме в стаята ми и избирахме какво да облека.
- Симона, на него не му пука с какво си облечена, дори не знам защо ходите.. - Отново спори. Това най-много мразя в нея.
- Не можеш ли веднъж да ме подкрепиш ? Той каза,че ме обича, значи е така. - Казах колебливо.
Тя се засмя. Засмя се. - Какъв ти е проблема ? - Разкрещях се.
- Миличка, момчетата искат ли нещо, правят всичко възможно да го получат. Много си наивна. Чак е смешно. Наистина ли вярваш,че обича теб, а не Диляна? - Теодора ме погледна в очите. И видя,че ме е страх. И може би, че не вярвам особено на думите си. - Защото не искам накрая ти да бъдеш наранена. - Каза тя и излезе от стаята.

оо и аз ги искам тези неща ! ;дд

Лично аз искам да направя мноооого неща  и ми е интересно вие за какво мечтаете да направите преди да умрете. ;д Мисля ,че няма друга такава тема.

ами аз попринцип съм много търпелива с четчиците и ръката ми не трепери и може би ще опитам сама ,ако пък не ще отида на маникюрист ;д

(y)

Надявам се да ви хареса.:)

-Ти луда ли си ? какво ти става глупачка такава ? - изкрещя Никол.
- не ти си лудата ,Ти и брат ми искате да ме съсипете! Знам какво сте направили и ще си платите.Ти си една тъпа кучка ,която не си знае мястото ,но скоро аз ще ти помогна да си го намериш! - Усмихна се Андреа.
- Помни ,че мога да ти взема всичко ,миличка ,всичко. Взех брат ти,гаджето ти ,а скоро и правата ти над хотела ,така ,че внимавай какво правиш ,защото ще ти се върне скъпо. - Каза Никол и си тръгна ядосана от хотела.
Андреа седна на бара и поръча на бармана едно голямо уиски.След това извади телефона си ,набра някакъв номер и не след дълго се чу свободен сигнал.
- Кой е? -каза човекът на телефона.
- Май лесно забравяш стари приятели..
- Андреа ти ли си ?
- Разбира се че съм аз,имам работа за теб.-каза тихо тя.
- Колко пъти съм ти казвал да не се обавдаш на този номер ,подслушват телефона ми .. след малко ще ти се обадя от друго място.- Отговори мъжът и затвори.
Андреа стоя 5 минути на бара ,набързо си изпи уискито и тръгна към тоалетната.Тя влезе вътре ,увери се ,че няма никого и се затвори в една от кабините.След това извади едно пликче ,чието съдържание изсипа върху тоалетната чиния ,извади и една банкнота от 100 долара ,която нави и започна да шмърка.
Андреа Саймънс не се гордееше с това ,което прави ,и наричаше брат си наркоман.Но на нея й трябваше нещо ,което да я успокои ,нещо ,което да й помогне.И това бе единствената й подкрепа.След като по толаетната чиния нямаше нито следа от бял прах ,тя се изправи ,прибра пакетчето в чантата си и реши да се прибира.Андреа излезе пред хотла и си хвана едно такси.Когато се прибра в просторната си къща,в която живееше съвсем сама ,чу телефона си да звъни.Когато на дисплея се изписа името Лорън Робъртс.Тя се усмихна и вдигна телефона.
-Все пак се обади.
-Каква работа имаш за мен?-каза мъжът
-Утре ела в 10:10 до кафенето на 8ма улица и ще разбереш.-След ,което тя затвори телефона,остави го на леглото ,съблече се и влезе във ваната.

Ами за втората част се постарах повече ,просто  за първи път пиша и все още не разбирам много от това.Все пак за напред ще се старая да изглежда по-добре. Благодаря все пак за критиката

благодаря ! 

Те чуваха стъпките й.Тънките й токчета нежно се забиваха в земята,а походката й  беше величествена ,твърда ,но и красива като на газела. Тя още от малка умело се беше научила да стъпва върху чувствата на хората.Всички изпитваха страх от нея ,но самата тя не изпитваше страх от нищо.Очите й бяха големи ,тъмно кафяви и невероятно красиви.Нейните дълги кафяви къдрици нежно се поклащаха докато ходеше ,а големите й ,сочни устни бе оформени в самодоволна усмивка. Това беше тя - Андреа Саймънс.
Всички знаеха коя е ,но само Той истински я познаваше и поради същата причина я намразваше.Той я ненавиждаше поради много причини : Сърцето й беше като лед, лицето й - винаги самодоволно ,мразеше гласът й ,походката й .. всичко свързано с нея.Брат й ,който не искаше дори да я вижда,беше цялото й семейство.Името му беше Даниел Саймънс.

Моля кажете  ми далли е хубаво и ако е ще пусна още ) 

ами по принцип уча по 2-3 часа на ден , зависи от предметите ,които имам за деня  ;д