Aми както забелязах вие всичките много предполагате. Регистрирах се съвсем скоро затова, да не съм челамного разкази от тук , но от прочетеното досега единствено 1 разказ ми е харесал.

Историята не е чак толкова банална. Развитието тепърва предстои. За грешките съжалявам. Не съм неграмотна, нито прекалено тъпа, апросто имам проблеми с клавиатурата. Не се оправдавам, просто не искам хората да остават с грешно впечатление.И що се отнася до диалога-да в тази част наистина нямаше, но в случай че пак ви е малко, сори. Това е моята история и ще я пиша, както аз намеря за добре!

Ето и продължението!
-----
Казваше се Том Стивънс. Не беше нов в Ню Йорк, като мен и Рейчъл, просто се беше преместил в ново училище. Харесах го още от пръв поглед. Просто беше някакси... различен. Не че беше нещо особено на външен вид. Кафява коса, кафеви очи, малко по-висок от мен.
Когато всезе в стаята Госпожа Дарлинг ведна га го дари с пренебрежителна усмивка и продъли да дърдори по темата, докато аз бях заета да се изчервявам все повече и повече и съответно да го прикривам все по-зле и по-зле. Срещата продължи още около половин час, след което вече беше време да си тръгваме. Още сутринта знаех, че сестра ми няма да може да ме върне вкъщи, такаче трябваше или да вървя пеша, или да хвана автобуса. Преди да се насоча към спирката обаче се сетих, че не можах да се запозная с момчето, затова се върнах обратно. За щастие той все още беше пред училището и говореше с някогао по телефона. О, не съвсем бях забравила, че той най-верятно си има гадже. Отбелязах тази мисъл наум и продължих да вървя към него, докато същевремнно той затвори телефона. Веднага щом го приближих той се обърна към мен и ми се усмихна. Предпазливо, но все пак уверено аз подхванах разговора. Първо го попитах защо се мести в това училище и той ми отговори, че било дълга история. Мразех да ми отгоарят така. Това значеше, че или не му се говори по тази тема, или че се срамува от причината за преместването си. Предпочетох да избра първия вариантт. След още няколко неловки реплики изречени помежду ни, стана ясно, че той също има сестра, само че доста по-малка от него-едва на 2 години. Накрая той ме покани да ме разведе из града. Аз живеех в Бруклин, но все пак близо до центъра. Засега не бях разгледала много от града затова се съгласих . Разбрахме се разходката да се състои в събота.
-----
Надявам се да ви е харесало!

Това е първата ми историйка и все пак се надявам да я харесате! 
------
Здравейте! Казвам се Ана. Ана МакГрегър и съм на 15 години.Преди две седмици се преместих от Чикаго в Ню Йорк, заради работат на баща ми. Утре започвам училище и...
-Хана, хайде слизай вече!-провикна се майка ми. Да, беше карайно време да слизам за закуска.. често имах навика да се оспивам, а знаех, че днес не трябва да закаснявам. Директорката на училището беше повикала мен и още двама нови ученика за някои разяснения относно училището, учителите ии въобще всичко, което се налагаше да знаем за предстоящата година. Лично аз смятах, че тази среща е поне наполовина безмислена, но моето мнение в случая нямаше значение. Най-абсурдното беше, че срещата се състоеше още в 8 часа сутринта. След около още 5 минути мотане, мама ме повика отново и вече беше наложително да сляза веднага, ако не исках да закъснея и да направя лошо впечатление още от самото начало. След обилна закуска на крак аз и сестра ми се изстреляхме от вкъщи. Тя беше 8 години по голяма от мен и в случая в не много добро настроение тъй, като честта да ме закара до училището се беше паднала на нея.
-Хайде Ана, качвай се вече в шибаната кола!-изкрещя тя докато аз все още се чудех да си сложа ли спирала или не. Така Стейси (сестра ми ;д) окончателно сложи край на терзанията ми със спиралата. Когато вече пристигнахме до училището единия нов ученик, в случая ученичка, вече беше пристигнал. Тя беше наистина висока с катранено-черна къса коса и наистина силен грим. След около 5 минути неловко мълчание в коридора на училището най-накрая двете влязохме в кабинета на директорката. Тя се казваше Госпожа Дарлинг. Така и не успях да науча първото и име... Момичето с черната коса се представи, като Рейчъл. На пръв поглед ми се стори добра, но тъй, като гледах да не се оставям на първите впечатления продължих да я зяпам, нахално с обилна доза подозрение. По едно време,както се досещате, ситуацията стана леко комична. Точно по средата на изключително интересния ни разговор с директорката на тема опазване на училищната собвственост се чуха стъпки. Човекът чийто бяха те явно наитина бързаше. След около 30 секунди вратата се отвори и влезе ТОЙ ...
-----
Надявам се да ви е харесало. Ще изчакам няколко коментара преди да постна следващата част.