Кой е любимият ви филм? - First Love, но определено има и други
Кой е любимият ви сериал? - Bunheads
"Дневниците на вампира" или "Истинска кръв"? - The Vampire Diaries (H)
Кой е любимия ви жанр( хорър, фентъзи, семмен и т.н.)? - всичко гледам, зависи от компанията
Кой е любимият ви актьор? - Джони Деп, Зак Ефрон и други.
Коя е любимата ви актриса? - Нина Добрев и др.
Кой е последният филм, който гледахте? - Brave
Ами филмът, който така и не можахте да гледате? - Hotel Transylvania (нз как се пише )
Филмът, който никога не догледахте до края? - That`s My Boy
Филмът, който гледахте 5831 пъти един след друг преди да ви омръзне? - The Lion King
Любим израз/фраза от филм? - "You jump, I jump. Remember?"
Филмът, на който винаги плачете? - Titanic, Tres Metros Sobre El Cielo....
Филмът, който ви плаши до смърт? - няма такъв ;dd
Филмът, на който се скъсвате от смях? - SAW
Филмът, който най - много прилича на живота ви? - много са
Филмът, който никога няма да забравите? - Harry Potter !!!
Филмът, който така и не разбрахте? - Vanila Sky
Филмът, който мразите? - Bad Boys
Филмът, който качихте на телефона си? - The Jerk Theory
Ако можехте да живеете във филм/сериал, кой бихте избрали? - Gossip Girl
Филмът, който не можахте да изгледате, защото се натискахте с гаджето? - Как да разкараш гаджето за 10 дни...:D
Вашият личен топ 5(може и топ 3)?
1. First Love
2. Незабравимата
3. Titanic
.... и не мога да се сетя други.

Искам да попитам дали някой от вас си е пробивал ухото преди, смисъл няколко дупки на ухото. И да поразпитам дали боли много и да ми предложите някакви варианти как да е по-cool

Някой може ли плс ма ми каже как се казва песента от корейския сериал You`re Beautiful в 12 епизод, която пее Шин У ( не знам точно как да го напиша на латиница) Благодаря МНОГО

Такааа...извинявам се, че правя тема само заради едни песни, но наистина искам да ги намеря.
Става въпрос за 2 песни от Dream High E13 (корейски сериал), където са по двойки и пеят. Та ми трябват песните на двойките

Когато навърших двадесет години, положението ми стана критично и непрекъснато избухвах, псувах на воля и нищо не ме интересуваше. Пуших и пих всеки ден и за никого не ми пукаше. Живеех като един обезумял тийнейджър, който очевидно имаше нужда от помощ, но всички се страхуваха да я дадат. Скоро баща ми се ожени за една богата и разглезена жена, която аз не можех да понасям и тя мен също.
    На фона на всички други замъглени дни, помня един от тях много ясно. Беше вторник сутринта по време на лятната ваканция. Миналата вечер бях обикаляла града и бях много уморена. Баща ми и „майка ми“  отвориха шумно вратата и влязоха в моята стая, където аз спах. И двамата изглеждаха прекалено сурови – баща ми обаче беше и притеснен, а жената се усмихваше леко, сякаш ще се случи нещо много приятно за нея:
-    Как можа да го направиш, Роуз? Не те ли е срам да засрамваш така семейството си? Сега какво ще стане с работата ми?!?
-    Но…но какво съм направила? – сбръчках вежди аз, което още повече ядоса баща ми.
-    Как така какво? Не се прави, че не знаеш нищо. Отричането няма да ти доведе нищо хубаво. – след като изрече това той ми обърна гръб и излезе от стаята.

Искахте НЕКСТ!

След тази среща Джес и аз започнахме да си пишем денонощно. Така минаха две седмици. Скоро се видяхме и си допаднахме страшно много и се влюбихме безкрайно. Бяхме заедно цели четири години и щяха да бъдат още, ако онова не се беше случило.
    Един ден, когато след училище той ме взе от училище, отидохме вкъщи. Там седнахме на дивана и започнахме да си говорим. Беше един от най – забавните и интересни разговори, които бях водила през живота си. Говорихме си за всичко, за което се сетихме. Той ме целуна и тогава се случи…щом аз допрях пръстите на ръцете си в лицето му, той започна да се тресе. Аз не исках да го пусна – никога не искам да го пускам. Скоро заприлича на препържен и падна от дивана. Първоначално си помислих, че се шегува и иска да ме изплаши, но когато започнах да викам името му отново и отново, Джес не се събуди. Не знаех какво да правя. Веднага се обадих на майка му, баща му, бърза помощ… Не исках да мисля какво ще стане след това! Линейката дойде след половин час и го отведе в болницата.
    Така аз три дена седя в стаята си сама вкъщи и не излизам оттам. Когато накрая баща ми влезе да ми съобщи, че докторите са готови с изследванията, аз се надигнах, облякох се набърже и затичах към болницата. Къщата ни е на няколко пресечки от болницата, но все пак аз тичах колкото ми сили държаха и сълзи се стичаха по очите ми.
    Щом пристигнах видях много доктори и медицински сестри да се лутат и обикалят, търсейки кабинети с болни пациенти. Приближих се до една, на пръв поглед млада жена, за да я попитам къде се намира стая 656. Тя вдигна пръста си и посочи вратата на края на коридора. Аз й благодарих и бавно застъпвах натам. Открехнах леко вратата и видях семейството му, насядали на болничното легло. Жените държаха кърпички в ръцете си и ляха сълзи, а мъжете все още се крепяха, но явно беше, че обстановката е тъжна.  Когато се приближих повече, видях че системата му и изключена и той вече не диша. Паднах на колене и заплаках колкото имах сили. Всички тръгнаха да ме успокояват, но аз не спирах да роня сълзи.
    Тръгнах си сама. Този път не тичах, а вървях бавно и спокойно. Не можех да осъзная как след четири години на веселие, Джес е мъртъв и то, защото….аз го пипнах. Но не можеше да е това! Колко много хора бях пипала и никога не се беше случвало досега. Не можех да разбера каква е причината за убийството му.
    Така живеех – затворена вътре в себе си. Нямах никакви приятели, а и не ми трябваха, защото никой не можеше да ме разбере. Когато му казвах, че съм го убила единствено с едно докосване те първоначално започваха да се смеят, а когато разберяха, че не се шегувам се отдръпваха от мен. Това се случваше със всички хора, докато накрая просто се отказах от приятелите.  Обвинявах себе си за смъртта на Джес. Въпреки че не съм искала да го нараня, въпреки че не знам какво точно се случи, аз все пак се обвинявам. Никога няма да мога да си го простя.

Страхотно е !

И на мен първо Найл най - не ми харесваше, но сега ми е един от любимците. И по темата ---> наистина пробвай да си мислиш за него или за някаква сцена в която той ще участва. Не си единствената, която сънува знаменитости.

Обожавам работата ти! Имаш ОГРОМЕН талант. Айде към България търси талант

Христос Воскресе, хора!!

В час по история имахме студент. И той искаше да попита нещо мой съученик и го пита как се казва. Той отговаря - Сашо, но истинският Сашо беше до него и ние всички се хилим. Минава време и същия тоз прави някаква беля и госпожата отзад вика" Николай, стига шава бе, дете!" и господина като завика" Ама, ти нали беше Сашо, бе!?! Умряхме