Ето в и другата част. Надявам се да ви хареса :]

________________________

II.

  Днес училището мина по-интересно отколкото си мислех, че ще е. Запознахме се с Ник, макар  доста трудно да убедих Бела да го заговорим. Тя по принцип е по-стеснителна от мен. И така, разбрахме се да излезем на кафе след обед.
  Прибрах се и се чувствах ужасно изморена. Преоблякох се, сложих един черен клин и една широка тениска. Легнах на леглото и взех лаптопа си, но дори не усетих кога съм задрямала. Когато се събудих беше 15:40, а се уговорихме за 16:30. Станах, взех си душ, след това обух едни къси, дънкови панталонки и бяла тениска с паднал ръкав. Вързах косата си на кок и сложих малко гланц и спирала.
  Докато свърших всичко това, стана 16:20 и Бела ми звънна, за да ми каже, че ме чака пред нас. Обух си бели сандали и взех малка чантичка, в която да сложа телефона, портфейла и гланца си и излязох. Тя вече беше с Ник и си говореха.
-    Хей, вие тук много добре си говорите – казах аз и тримата се засмяхме.
-    Да, срещахме се по пътя – поясни ми Бел.
  Точно в този момент леля Грейс се прибираше от пазар. Доста ми беше интересно как поддържахме този висок стандарт на живот, след като тя работеше само събота и неделя. Но не я разпитвах много, защото след като захванех тази тема тя винаги я променяше. Когато спря колата Ник изтича и и предложи помощ с покупките, но когато леля го видя някак се вцепени. Загледа се в него и за около минута дори не мигна.
-    Лельо, добре ли си? – попитах аз, притеснена.
-    Да, всичко е наред – каза тя и излезе от колата. Обърна се към момчето, което я гледаше доста объркано. – Аз съм Грейс, лелята на Алекс.
-    О, да, приятно ми е, аз съм Ник. Ние днес се запознахме и тъй като съм нов, се уговорихме с момичетата да ме разведат из града.
-    Страхотно! Е, защо не доведеш новият си приятел на вечеря довечера? – обърна се леля към мен.
-    Добра идея, но само ако той е съгласен – казах аз и го погледнах.
-    Защо не, ще бъде забавно – обади се Бела.
-    Е, добре, започвай да готвиш, защото най-късно в седем и половина ще сме тук и вероятно ще сме премрели от глад – казах аз.
-    Май малко преувеличи – засмя се Ник.
  Тръгнахме към любимото ни кафене и по пътя се смяхме доста. Той имаше невероятно чувство за хумор, пък и да не кажеше нещо смешно Бел винаги му се хилеше. Да, беше хлътнала. Изглеждаха сладки заедно. Но моят ум беше другаде, мислех си главно за станалото по-рано. Защо Грейс се държа толкова странно? Определено имаше нещо в това момче, което много я интересуваше, но не знаех какво. Погледнах го, но не виждах нищо познато в него, не го бях виждала преди
  Най-накрая стигнахме. Пътят до това кафе никога не ми се бе струвал толкова дълъг. Нечии телефон иззвъня и се оказа, че е този на Ник. Говореше с братовчед си доста дълго и с Бел използвахме това време, за да си поговорим малко.
-    Май някой си е изгубил ума. И как само се самопокани на вечерята. „Ще бъде забавно”, направо ще ме убиеш – казах и започнах да се смея, а тя ми хвърли доста зловещ поглед.
-    Ами да, но какво и стана на леля ти? – побърза да смени темата.
-    Не знам, но и не ме интересува, може би я хваща критическата – казах и отново се засмяхме, но знаех, че не е това, по-скоро се опитах променя темата.
-    Ще имате ли нещо против Зак да се присъедини към компанията ни? – попита Ник.
-    Разбира се – отвърнах. – Чакай, кой е Зак?
-    Братовчед ми. Свършил е работа и ми звънна, за да ме попита къде съм – поясни. – Е, ще дойде всеки момент.
     И така се заговорихме. Странното беше, че Ник не спомена случката с леля ми и се държеше сякаш е очаквал да се случи нещо подобно. Въпреки това, той бе уникално приятен, от онези хора с които можеше да се отпуснеш и просто да бъдеш себе си.
    След малко се появи и Зак. За братовчеди нямаха нищо общо. Но и двамата бяха приятни. Зак беше висок, с много хубаво тяло и като цяло красив. Но за жалост бе зает. Всъщност той бе на 23, но мен винаги са ме привличали по-големи момчета. Това може би се дължи на факта, че съм израснала без баща.
-    Тази вечер у нас ще си направим пир – засмяхме се. – Та, ще дойдеш ли?
-    Съжалявам, но ще съм с Аманда, приятелката ми. Но някой друг път ще излезем, става ли?
-    Супер! -  съгласихме се всички.
-    Е, хайде да тръгваме, ще пообиколим още малко града – казах им и след като платихме сметката тръгнахме из града.
    Нямах търпение за вечерята. Какво ли щяха да си говорят Грейс и Ник? Не знам, но се надявах поне малко да ми се поясни тази ситуация.

_______________________

Извинявам се за правописните грешки.