Ами като за първа част не е особено интересно, но ако има някакъв интерес ще го продължа.
П.П.:Извинявам се за правописните грешки!
Тя се плъзгаше грациозно по леда, сякаш беше перце носено от лек повей на вятъра.Ледената пързалка беше затворила отдавна, но понеже кънките си бяха нейни тя продължи да се пързаля.Светлините бяха угасени и само луната осветяваше ноща.Беше ясна нощ, нямаше никакви облаци.Валеше сняг.Снежинките бяха попадали по тъмно русата й коса.Тя направи пирует и се приближи до скамейката, на която седях аз.
-Хей, остави този скицник и ела тук!-дръпна ме за ръката
-Не!-бях категоричен
-Стига де Том, моля те ела.-тя ме погледна с кристалните си очи.
-Първо, нямам кънки и дори да имах нямаше да се пързалям и второ-тя ме прекъсна
-Ти си най-голямото мрънкяло, което познавам Томас!
-Стига Андреа, не спори с мен.
-Да все едно.-тя се отдълечи отново и започна да се пързаля
Беше станало късно вече, но аз останах с Андреа.Не исках да я оставям сама, защото се притеснявах за нея, а и имах шанса да я нарисувам.Беше ми приятно да стоя с нея.Тя беше най-добрата ми приятелка от дете.Обичах я..
Изведнъж звън на телефон прекъсна мислите ми.Беше телефона на Андреа.
-Ей, Анди телефона ти звъни!-провикнах се
Тя дойде и го взе.Говори не повече от минута и после каза:
-Беше "майка" ми.Била се притеснила за мен.-защо го сложи в кавички?защото майка й беше починала при раждането й, а баща й наскоро се ожени за друга.
Да живота на Анди не беше лесен.