Историята се е случила в Ню Йорк.Защото точно там бил отишъл на обмяна на опит директорът на новооткрития български "Дисниленд".Той се срещнал с американския си колега,демек-шефа на нюйорския "Дисниленд",с когото заедно обиколили всички атракций.Нашият гледам,записвал си,пробвал разните влакчета,люлки и други разни атракциони и накрая казал:
-Мдааа...Ми то общо взето,колега,к'во да ви кажа....Каквото имате вие тука,имаме си го и ние в София...Нищо особемо...Пък аз си мислих,че като е в Америка,ще е кой знае какво...
-Е,айде сега-обидил се американският шеф-как пък не ви е срам да правите такова сравнение?!Че ние тука сме със светлинни години ред вас!
-Къде свтлинни години бе?!-небрежно подхвърлилнашият шеф-Верно,всичко ви е по-шаренко така,по-лъскавички,ама иначе-същото.Люлки,влакчета,въртележки-нищо ново...
Шефът на американския "Дисниледн" го погледнал обидено,но веднъж лицето му светнало:
-А вие,колега-триумфално казал той,-а вие видяхте ли нашата нова стаичка на страха?
-Не-казал нашият,-не съм.Много ли е страшна?
-Тя е направо ужасяваща.Заповядайте да я видите!
И така американеца въвел българина в едно просторно хале.Изведнъж от всички ъгли започнали да изкачат призраци и привидения,от пръстта в земята заизлизали скелети,които размахвали ножове,светкавици прорязвали изкуственото небе,а  озвучаването било наистина покъртително-мъртвешки стонове,детско хлипане и оригинално записи на умиращи престъпници на електрическия стол...
Целият хаос траял около минута.След това всичко утихнало и американецът казал:
-Е,колега изпрашихте ли се?
Нашият само плюл в пазвата и тихо попита:
-Това как го направихте?
-Ами с милиони долари,колега...Лазерна анимация за привиденията и светкавиците,специални ефекти,нови технологии...Е,тука те, в областта на страха,има още много да ни гоните-победоносно казал американецът.
Нашият само смотолевил "Ша я видим ний тая работа" и взел самолета за София.Скоро американецът дошъл на гости при българския си колега.Още едва стъпил на летището,чужденецът веднага поискал да види нашия "Диснилнд".Гледали там ,каквото гледали и накрая българинът казал:
-А сега айде да те водя в нашата стаичка на страха!
-Стига,бе!Не мога да повярвам,че сте успели да направите нещо по-страшно и по-ужасяващо от нашата стаичка!
-Ти само ела,ела...-казал нашият,отворил една врата и бутнал чужденеца вътре.
Човекът изведнъж се оказал с един дълъг и тъмен коридор.Ни звук,ни светлина.
-Ха,аматьори-презрително казал американецът и продължил нататък.Коридора ставал все по тъмен  и тесен.В един момент се озовал с една стаичка.Тя била празна,само в отсрещния ъгъл стоял един ром,абе  направо циганин.Тож бил с бяла коса,бели дрехи и бяло "катинарче" на брадата.И този държал пред лицето си една свещ.
Докато американецът още се оглеждал,човекът в бяло,който приличал колкото на привидение,толкова и на Азис,попитал с гробовен глас:
-Днес ми ли си дупето?
-Да-казал машинално американецът...
-ами тогава....фу!-и духнал свеща..

Дано да ви е харесало!