Отведи ме в твоя свят

lovegackt · 2014-08-27 12:13:10

Първа част

Той беше най-красивият сред тълпата от хора. Беше с черна маска, която нежно допълваше чертите му, и от която гледаха две красиви зелени очи. Носеше костюм, който му придаваше царствен вид. Ще си кажете, че е някой принц излязъл от приказките. Знайте едно, външният вид винаги лъже. Но за това ще ви разкажа по-късно.
- Не си прави труда, чух че бил голям женкар! – сложи край на фантазиите ми Грейс.
- А? Не, аз не гледах него! Просто се наслаждавам на приятното парти.
- Щом казваш. Хайде, ела да пийнем нещо.
Тя ме хвана за ръка и ме поведе през пъстроцветното море от маски. Никога не си бях и мечтала да попадна на такова място, а и едва ли някога щях ако Грейс не бе използвала връзките си. Въпреки, че живеехме заедно вече година, тя не спираше да ме изненадва. Честно, това момиче може всичко!
- Я, кой пак се замечта! Тази вечер определено не си тук. Имаш нужда от приятел, миличка. Ако искаш, веднага мога да те уредя.
- О, не се и съмнявам, но ще откажа. Не ми се занимава с мъже.
- Дори с мъже като Хиро?
- Кой е Хиро?
- Е, бива ли такова нещо? Цяла вечер не сваляш поглед от него, а дори не знаеш името му.
- Извини ме, търсят ме по телефона. – побързах да излезна на терасата преди да е заподозряла нещо.
Там, слава богу, нямаше никой. Затворих очи и оставих нощният вятър нежно да разроши косите ми. Това винаги ми действаше разпускащо. Но явно опиянението ми нямаше да трае дълго. Дочух някой да ме приближава с бавни крачки.
- Извинете, но искам да остана малко сама. – казах, без дори да отварям очи.
- Не се дръжте като глупачка. Вътре в залата всички се забавляват, а вие сте тук отвън. Да не се мислите за по-специална от останалите?
Не вярвах на ушите си. Кой беше той, че да ми говори така?!?
- Не мислите ли, че си позволявате прекале.... – спрях по средата на изречението, усетила колко близо бе лицето му до моето. Това бе той. Женкарят с красивите зелени очи. Беше свалил маската си. Без нея бе дори още по-красив. Усетих, че се изчервявам. Ядосах се на себе си, че толкова лесно съм загубила самообладание.
- Терасата е изцяло ваша. Тръгвам си. Партито и без това не е чак толкова интересно.
Избутах го настрани, малко по-грубо отколкото възнамерявах, и се запътих обратно към залата. Токчетата ми почукваха толкова силно, сякаш всеки момент щяха да пробият мраморният под.
Изведнъж ме пронизаха студени тръпки и всичко около мен затихна. Огледах залата, която бе толкова оживена преди само миг, и едва не извиках. Бях заобиколена от безжизнените тела на мъже и жени, чиито облекла бяха загубили пъстротата си, а лицата им бяха станали черни и се сливаха с мрамора. Краката не ме държаха и се строполих на пода.
Все още не можех да се съвзема, когато дочух познати стъпки.
- Е, все още ли се имаш за по – специална? Ти си като всички останали тук. Вие, хората, толкова добре умеете да замаскирвате чувствата си, че дори не ви трябват маски. Кога ли най-накрая ще се научите? Вашето съществуване е само една незначителна частица от вселената. Какви глупави същества! – изтръпнах от звука на зловещият му смях.[/b]

sunshine5383 · 2014-08-27 14:07:56

Харесаа ми, още! (f)

lovegackt · 2014-08-27 16:06:02

Втора част

- Деси, ДЕСИ!

- Какво? – стреснах се от виковете на приятелката ми.

- Слава богу, изглеждаш така сякаш си видяла призрак. Добре ли си?

Огледах се. Всички около мен танцуваха, сякаш това което видях преди секунда бе само кошмар. Усмихнах се.
- Уморена съм. Ще се прибирам.
- Сигурна ли си, че си добре?
- Не се притеснявай за мен. Забавлявай се! Ще се видим вкъщи.
Грейс ме прегърна силно и се отдалечи в тълпата.

Отдалечих се с бързи крачки, без да поглеждам назад. Нима това, което видях, бе само плод на въображението ми? Не, не можех да повярвам на това!
- Деси, не бъди глупава! Такива неща се случват само във филмите на ужасите, които от днес спираш да гледаш! – успокоявах се на глас.

Малко по-спокойна, закрачих по заледените улици на града. Киото бе толкова красив по това време на годината. Грейс многократно ме молеше да не се разхождам сама късно вечер, но аз така и не я послушах. Все пак, не бях дошла в Япония за да пътувам с автобуси или влакове. Още повече когато Киото се бе преобразил толкова много с идването на първия сняг.

Бях потънала в собствените си мисли, докато не усетих да ме побиват тръпки. Знаех, че не е от студа. Закрачих по-бързо, колкото ми позволяваха токчетата. Толкова се бях забързала, че не видях леда под краката си и за един миг бях на земята.

- По дяволите! – изругах толкова силно, че изплаших една улична котка.
- Лошо ли паднахте? Нека ви помогна.
Пред мен стоеше същият онзи мъж. В съзнанието ми веднага изплува кошмара от по-рано. Не смеех да помръдна.
Той ми подаде ръка и се усмихна.
- Едва ли искате да останете на земята. Ще настинете за нула време.
Беше прав. Не исках да оставам там, още повече с него. Хванах ръката му и се изправих.
- Какво правите тук? – попитах.
- Проследих ви.
- Значи първо се държите арогантно с жените, а след това ги следите? Нищо чудно, че ви се носи слава на женкар.
- Ха-ха!
- Какво е толкова смешно?!? – попитах ядосано.
- Не вярвайте на всичко, което казват хората. А относно поведението ми по-рано, моля да ме извините. Не съм искал да ви обидя.
- Обидил? О, не. Вие не ме познавате, но аз не се обиждам толкова лесно. – направих неуспешен опит да се усмихна.
- Очите на една жена показват много повече, отколкото тя някога би си признала.
- Вижте, не ми се слушат речите ви. А сега ме извинете, но смятам да се прибирам.
Преди да направя и крачка, той стисна ръката ми. Обърнах се и за миг замръзнах. Онези красиви зелени очи вече ги нямаше. Сякаш някой ги бе боядисал в кърваво червено.
- Привлекателна жена като вас не бива да се скита съвсем сама късно вечер. Никога не знаете кой може да ви следи. – той пусна ръката ми и бавно се изгуби в тъмнината.

sunshine5383 · 2014-08-28 08:41:20

Още !!

lovegackt · 2014-08-28 11:47:06

Трета част

Затръшнах вратата след себе си. По лицето ми се стичаха капки студена пот.
- Сигурно полудявам. Това е единственото логично обяснение.
Съблякох се и се строполих на леглото. Бях толкова изтощена, че за миг забравих за всичко случило се тази вечер и заспах. Тази нощ отново сънувах своя принц на бял кон, но този път той не бе сам. С него бе мистериозният мъж от партито, яздейки черен като нощта кон. И двамата протегнаха ръце към мен.
- Няма да те чакаме вечно. Време е да направиш своя избор.
Протегнах ръка...и се събудих от нещо меко, което се търкаше в лицето ми.
Разтърках очи.
- Теди?
- Мяу!
- Ти ли си, пакостнико такъв? Винаги ме спасяваш от кошмарите ми.
Той измяука нежно, сви се на кълбо до мен и заспа. Усмихнах се, пожелах му лека нощ и отново потънах в дълбок сън.

#1 2014-08-27 12:13:10

Re: Отведи ме в твоя свят

#2 2014-08-27 14:07:56

Re: Отведи ме в твоя свят

#3 2014-08-27 16:06:02

Re: Отведи ме в твоя свят

#4 2014-08-28 08:41:20

Re: Отведи ме в твоя свят

#5 2014-08-28 11:47:06

Re: Отведи ме в твоя свят

Харесайте страницата ни във Facebook

Вижте най-харесваните снимки, статии и албуми директно чрез Facebook