You know my name, not my story!

Hrisi. S. H · 2012-07-03 21:06:10

Здравейте! Реших да пусна една нова история, няколко части от нея съм пускала и преди, но след това я спрях. Сега мисля да я пусна отново, но този път малко променена.
Хората и някои случки в нея, не са авторска измислица.

Не помня годината, нито деня, нито часа, нито датата, не помня времето, но помня случилото се. Дните не се помнят, но моментите да. В онзи момент се влюбих по детски начин, толкова чист, толкова красив. Както беше по онова време, когато харесваш някой, закачаш го, дразниш го, докато накрая без да усетиш как стават нещата вече ходите. Е, при мен не бе така точно. Докато се усетя, той си бе заминал, бе харесал друга. Тогава разбрах какво е да заобикнеш някого за толкова кратко време и заедно с това докато мигнеш той вече да те е сменил с друга. Болеше ме, но пред приятелите си бях твърда, не показвах, че не ми беше безразлично. Да, по онова време нямаше нищо сериозно. Но по онова време разбрах какво е да пропуснеш шанс, какво е да обичаш без да си обичан и как да прикриваш болката си, слагайки усмивката на лицето си.
Той бе доста буйно момче. Не знам дали правеше това, което на него му хареваше, дали просто за пред мен го правеше така и не разбрах, но аз просто за толкова кратко време го заобикнах. За толкова кратко време се влюбих в него. Не знам какво специално видях в него, не знам какво ме привлече към него, не знам как дори се захласнах по него, но едно знам, че заради него любовта в пълния смисъл все още не съм опитала!

geri18 · 2012-07-03 21:14:04

много ми хареса искам още

AlexAndrA_1998 · 2012-07-03 21:16:17

Супер ее Давай още

ecei · 2012-07-03 21:20:55

Страхотно е..!

bebche__:) · 2012-07-03 21:32:37

Страхотно е..!

Hrisi. S. H · 2012-07-04 19:38:20

Благодаря ви! 2-ра част!

Вярваш на някого, но с времето той спира да ти бъде верен. Хората се променят, а техните постъпки променят теб.
Помня обстановката, помня до детайл как изглеждаше, но не помня думите, или може би такива нямаше. Помня действията, които всеки път изникват в главата ми щом видя човека, този който стоеше до мен, този, който го бе срам да ме заговори, този който по сладък и срамежлив начин не можеше да ме погледне.
Макар да вървеше наперено с високо вдигната глава, макар да си предаваше важност, макар да имаше самочувствие до небето, макар да се правеше на силен, бе толкова срамежлив, че дори и името си не можеше да каже. С всички бе еднакъв, но с мен онази лятна прохладна нощ бе срамежлив, бе различен. Но това негово мълчание объркваше всяка моя мисъл. Не знаех, дали ме харесва, не знаех дали просто наистина не му се ставаше от мястото на което бе седнал или просто бе безразличен към мен. Не знаех.

p0p staR · 2012-07-04 19:53:46

Продължавай!Много добре ги формираш нещата!

Hrisi. S. H · 2012-07-06 10:52:52

Няма много мнения, но виждам, че има доста гледания, така че ще пусна следващата част.
Но, ако няма интерес едва ли ще има 4-та.

Доста често съдбата ни обърква, или по-точно ни изпитва. Карате да застанеш на кръстопът. Изпитва чувствата ти, поваляте. Често не получаваме хората, които искаме, доста често получаваме тези, които са ни нужни. Понякога не ни дава тези, които искаме, просто защото може би заслужаваме нещо по-добро. Нещо, което ще ни накара да забравим всички останали.
Онази детска тръпка, онова детско влюбване, онази детска обич отново се завърна. Щом минех покрай него или седях до него, всяка част от мен изтръпваше. Мислите ми отлитаха, просто дъхат ми секваше, сякаш исках да кажа нещо, но не можех. Единия бе толкова мил с мен, бе забавен, леко небрежен, леко лош, бе лъган, сякаш той се бе отказал от любовта. Всеки път щом разговарях ме, той казваше неща, които бяха истина, сякаш него го бе грижа за мен. А другия, толкова самоуверен в себе си, но и толкова срамежлив. Казваше истината, когато не одобряваше нещо, но когато харесваше някого просто мълчеше, срама в него побеждаваше. Това беше той.
В моменти, когато бях сигурна, че искам единия, точно тогава се появяваше другия. Ставаше сложно и точно аз го правех положението такова. Но в крайна сметка останах и без двамата, виновна за цялата ситуация бях аз, но имаше и друг виновник. Той, онзи който стоеше до мен и мълчеше, онзи който предпочете да остане с мен, вместо да тръгне с приятелите си. Избра мълчанието, което говореше само по себе си, вместо шума където дори и да казваха нещо, то нямаше да значи нищо!

djuu · 2012-07-06 14:05:32

Некст? <3

Hrisi. S. H · 2012-07-06 19:04:25

Съжалявам, но едва ли ще има други части, макар да ми се искаше да я продължа!

#1 2012-07-03 21:06:10

Re: You know my name, not my story!

#2 2012-07-03 21:14:04

Re: You know my name, not my story!

#3 2012-07-03 21:16:17

Re: You know my name, not my story!

#4 2012-07-03 21:20:55

Re: You know my name, not my story!

#5 2012-07-03 21:32:37

Re: You know my name, not my story!

#6 2012-07-04 19:38:20

Re: You know my name, not my story!

#7 2012-07-04 19:53:46

Re: You know my name, not my story!

#8 2012-07-06 10:52:52

Re: You know my name, not my story!

#9 2012-07-06 14:05:32

Re: You know my name, not my story!

#10 2012-07-06 19:04:25

Re: You know my name, not my story!

Харесайте страницата ни във Facebook

Вижте най-харесваните снимки, статии и албуми директно чрез Facebook