#1 2011-08-17 15:30:44

yoo_97
Opportunity
From: Lawrence, Kansas
Registered: 2010-02-19
Posts: 4,633
Website

Re: Въплъщението на сатаната

Нова история. Надявам се да ви хареса.


  Ухапването

Къщата се намираше на диво място, потънала в ярка зеленина. Бенджамин я гледаше с любов, защото тя вече бе негова, само негова. Многобройните проблеми, свързани с продажбата на имота, с оправянето на множеството документи за собственост, както и безкрайните чакания пред кабинетите на общинските чиновници, му бяха дошли в повече и той се мъчеше да прокуди умората, обладала тялото и душата му. "Една разходка сред природата би ми подействала добре" - помисли си той и се отпусна върху мекия стол.
Щеше да остане тук поне седмица, докато се отърси от всички емоции, които последваха заради пенсионирането му.  Като дългогодишен служител в полицията той получи десет брутни работни заплати и с тях купи този безценен имот.
  Но вече бе тук, сам и необезпокояван от никого.  Наслаждаваше се на двуетажното жилище, на двете череши и огромния бор, които растяха в двора му, на плувналите в цветове градинки и ливадата, покрита с райграс. Всичко това бе изцяло негово притежание и на никой друг. Устата на Бенджамин се разшири в приятна усмивка, а очите му засияха от щастие, въпреки изтощеното му тяло.
Погледна към красивата гора зад вилата. Една малка и едва забележима пътека навлизаше навътре, сред величествените букове, и се губеше в тъмнината. Дъждовните облаци на небето придаваха мрачно очарование на дърветата, обливайки ги със студен сивкав оттенък. 

Бенджамин тръгна към гората с усмивка на лицето, въпреки лошото време. Магията на спокойствието го бе завладяла и той чувстваше огромната разлика между забързания живот в града, съпътстван с множество проблеми и огромно напрежение и спокойната идилия, извираща от тази приказна местност. Тревите, цветята и храстите тук са диви, естествени и в тон с цялата зелена околност, за разлика от градските им побратими, растящи в оскъдните паркове и подредени по строго определен ред.  Въздухът ухаеше на природа и хармония, на свежест и очарование.
Когато достигна гората и навлезе в нея, почувства хлад, който го ободри още повече. Небето, подаващо се между високите клони на буковете, осветяваше твърдата почва. Тук нямаше никакви хора, никакви пейки, маркировки или изкуствени алеи, чуваха се само непримиримото пеене на птиците и шумът на листата, предизвикан от лекия ветрец.
Бенджамин спря, подпря се на едно дърво и задиша дълбоко. Усети как организмът му се изпълва с голямо количество чист въздух, без бензинови пари, прах или други газове, замърсяващи околната среда.

       Изведнъж долови движение зад себе си! Обърна се рязко и нещо скочи пред него и го ухапа по ръката. Всичко стана за секунди и докато съзнанието на Бенджамин опитваше да възпроизведе това събитие, натрапникът изчезна безшумно в тъмните дебри на гората.
Погледна ръката си и видя огромна рана, започваща от лакътя и завършваща почти до дланта. Кръвта извираше леко от нараненото място и Бенджамин усети сърбяща болка.
  Тръгна на бегом към къщата. Раната бе голяма и трябваше час по-скоро да се промие и превърже, защото имаше опасност да се инфектира. Във вилата нямаше йод или спирт, но се намираха големи запаси от уиски и водка, които щяха да свършат чудесна работа.
  На път към дома си той мислено се върна към случката. Това бе вълк, поне така му се бе сторило. Но имаше нещо нередно в него, нещо странно. Той се бе появил твърде тихо и изненадващо, беше го одраскал по ръката и после сякаш се бе изпарил. Без никакви следи, без никакъв шум или вой. Все едно се бе разтворил в тъмнината. А очите му... Не, това не могат да бъдат нормални очи. Бенджамин стисна силно глава, за да прогони тези мисли, но без успех. Очите на звяра светеха страховито, с аленочервено сияние и излъчваха невероятна злоба и омраза. Бенджамин се затича към жилището си, като се стараеше да  не поглежда назад.

  Прибра се, седна на един стол и се загледа в пострадалата ръка. Кръвта беше спряла да тече, но бе оставила черни дири по кожата, а мястото около раната се бе подуло и бе придобило розовия цвят на възпалението. Той отвори един шкаф, извади бутилка водка, отвори я и затаи дъх, подготвяйки се за  щипещата спасителна болка, която неминуемо щеше да изпита. Стисна зъби и заля нараненото място с прозрачната алкохолна течност. Но болка не последва, сякаш върху раната бе изсипал вода.
  Взе един памук от аптечката и с него почисти кръвта, след което го напои с водка и го потърка в раната. Отново нищо, никаква реакция.  Бенджамин се взираше дълбоко в раната, мъчейки се да намери обяснение на това.
  Той се сети, че в сака му има парфюм. Парфюмът бе скъп и много по-силен от водката или уискито. Взе го и пръсна няколко пъти в раната и зачака резултата. Единственото, което усети, бе леко охлаждане и стягане на кожата по напръсканото място. "Господи, какво пък ще да е това чудо" - каза си наум и се облегна замислен на стола.
  Накрая отиде до аптечката, взе мехлем и марля и превърза раната. Реши, че утре рано сутрин ще запали колата и ще потърси медицинска помощ в града.
  Бенджамин погледна през прозореца - отвън луната се мъчеше да пробие дебелия куп облаци и приличаше на бледа мъглявина. Извади от хладилника две консерви супа, малка бира, които изяде набързо. След това включи телевизора, но скоро го спря, защото по каналите не даваха нищо интересно. Оправи леглото си, мушна се под меките завивки и изгаси нощната лампа. Умората от отминалия ден беше надделяла над всичко останало и той вече не мислеше за раната, нито за странното същество, което я бе причинило.  Бавно се пренесе в света на сънищата, оставяйки болката в ръката далеч, далеч в безкрая.   


[img]http://29.media.tumblr.com/tumblr_m0wp7qHfRl1r5gctwo1_500.gif[/img] 
this is how I spent my summer, Luke, wanting you.

Offline

#2 2011-08-17 15:39:59

little_baby
i am lost in time.
From: Upper East Side, Manhattan
Registered: 2009-08-05
Posts: 11,633

Re: Въплъщението на сатаната

Звучи интересно sun

Offline

#3 2011-08-17 15:43:20

julity
Member
From: ~`Wonderland *
Registered: 2010-02-06
Posts: 746

Re: Въплъщението на сатаната

Супер е !! Харесва мии .. некст*  sun


[img]http://prikachi.com/images/895/3800895I.gif[/img]

Offline

#4 2011-08-17 15:43:31

fEn4iTu
Member
Registered: 2009-09-27
Posts: 4,884

Re: Въплъщението на сатаната

Харесва ми. sun

Offline

#5 2011-08-17 15:49:44

Nadeto..77
Member
From: Пловдив
Registered: 2011-01-27
Posts: 991
Website

Re: Въплъщението на сатаната

Интересно е !!
Ще го следя..Некст.!!


heartYoung,Wild&Free.. heart

[img]http://prikachi.com/images/447/6095447u.gif[/img]

Offline

#6 2011-08-17 16:37:58

yoo_97
Opportunity
From: Lawrence, Kansas
Registered: 2010-02-19
Posts: 4,633
Website

Re: Въплъщението на сатаната

  В болницата
             
Когато се събуди, първото нещо, което почувства, бе силна болка в ръката, сякаш някой я бе ударил с тежък предмет. Болката преминаваше пулсиращо от ръката, към гърдите и главата, като бавно обземаше цялото тяло. Бенджамин се изправи и седна на леглото. Почувства слабост и световъртеж, а сърцето му препускаше лудо в гърдите. Махна превръзката и погледна ръката си - раната бе почерняла и се бе уголемила, имаше полепнала жълтеникава слуз, а около нея се бе образувала огромна лилава подутина.
  Стана от леглото, взе панталона от стола и го обу, след което облече ризата. Кожата му бе станала чувствителна, защото усети грапавостта на платовете и студа на дрехите. Трябваше да побърза, защото всяка загуба на време можеше да се окаже фатална!
  Когато отвори външната врата и излезе от къщата, внезапно почувства силата на слънцето - очите му се затвориха и просълзиха, сякаш страдаше от кокоша слепота, а кожата му изгаряше като от облъчване с радиация.
   - Какво става с мен, по дяволите! - извика отчаяно той. След това тръгна напред и слепешком стигна до колата си. Влезе вътре, запали я и потърка очите си, надявайки се да привикнат към светлината отвън. Но това не се получаваше, всичко пред него бе бледо и неясно, като снимка на стар фотоапарат, правена срещу слънцето.

  Все пак потегли, като се движеше бавно и се взираше като слепец в шосето отпред. Чувстваше как кожата се опъва и стяга лицето и как костите и мускулите му изпъкват като на човек, покосен от тежка болест.  Ръцете извън мястото на раната бяха мъртвешки бледи, сякаш направени от восък, а огледалото отпред показваше, че и лицето му не изглежда по-различно.
  По едно време слънцето се скри под дълбок слой облаци и погледът му се избистри, но малко след това започна да вижда двойно маркировката пред себе си. Вместо да намали скоростта обаче той даде газ до краен предел, понеже всяко едно забавяне можеше да му коства здравето, дори живота.
  Бенджамин бе опитен шофьор и познаваше всички пътища в околността. Работата го бе научила да бъде бдителен и предпазлив, през цялата му полицейска кариера той бе в движение, беше се справял в хиляди ситуации, бе въдворявал ред в почти невъзможни за овладяване сблъсъци и се бе нагледал на чудовищни и зверски престъпления. В почти целия си съзнателен живот той се рееше в големия диапазон между доброто и злото, между правилното и неправилното, между красивото и грозното, съдбата го бе научила да се брани от враговете, беше го дарила със самочувствие, сигурност, увереност. Неговото семейство - съпругата и двете му дъщери макар и от разстояние все още чувстваха тази закрила и обич, която Бенджамин ги бе дарявал с цялата си обич. "Не трябва да показвам слабост! В никакъв случай!" - помисли той и даде още повече газ.
 
                                                                  ...............
  Едната от болниците се намираше в началото на града, което го улесни доста. Той вече бе близо до нея, когато слънцето отново се показа зад плътния облачен пух, заслепявайки до голяма степен зрението му. Паркира колата на една тиха уличка и тръгна пеш, гледайки надолу към земята и закривайки с ръце парещото слънце от очите. Раната го болеше неимоверно силно, болката сякаш прииждаше на талази към мозъка и замъгляваше още повече възприятията му.

  Когато влезе в болницата и тръгна по тъмните коридори почувства известно успокоение. Миризмата на серни съединения този път му подейства положително за разлика от всички предишни посещения. Личният му лекар се намираше в друга, доста по-далечна болница и затова той потърси спешното отделение.
  Един млад лекар прегледа раната му след което го препрати в инфекциозния отдел. Там го посрещна приятният доктор Марк Сантино, който бе познат на Бенджамин и имаше славата на един от най-добрите лекари в града. Когато видя дълбоката рана и жълтеникавата слуз по нея по сериозното му изражение се появи объркване. Бенджамин набързо разказа за преживяването в гората.
   - Кога се случи това? - попита докторът.
   - Снощи. Опитах се да я промия с алкохол и йод, но нищо не стана.
   - Добре, първо ще те ваксинирам против тетанус, а после и аз ще се опитам да я промия.
   - Дали не трябваше да дойда още снощи? - попита Бенджамин.
   - Мисля, че раната не е инфектирала - обобщи лекарят.
  Той удари ваксината в рамото, след това отиде до един от рафтовете, вземайки шишенце с прозрачна течност и памук. Напои памучето с течността, след което се върна при пациента си и го допря леко до раната.
   - Сега боли ли те?
   - Не!
   - Изобщо ли не чувстваш болка, или поне парене?
   - Абсолютно нищо!
   - Хм, странна работа.
  Марк Сантино притисна по-силно памука в нараненото място. Бенджамин изохка и отдръпна силно ръката си.
   - Усети ли го?
   - Не. Заболя ме заради натиска.
   - А парене нямаше ли?
   - Никакво. Само тъпа болка като от натъртено.
  Докторът стана от стола, направи няколко крачки в кръг, след което отново седна. Хвана ръката на Бенджамин и я загледа продължително.
   - Нещо друго усещаш ли, някакви странични ефекти?
   - Да, докторе! Тъкмо се готвех да ти кажа, че днес не можех да виждам добре на слънцето, очите ми не успяха да привикнат на светлината. Никога досега не ми се е случвало нещо подобно.
Доктор Сантино се взираше в него все едно научаваше някаква голяма новина.
   - Освен това и кожата ми е станала... как да кажа... много чувствителна! Имам чувството, че лъчите на слънцето ме изгарят, все едно съм на море и съм заспал на плажа!
Лекарят ококори очи и се вторачи още по-силно в лицето му! Бенджамин почувства неудобство и притеснение.
   - Какво има, докторе?
   - Сигурен ли си, че те е ухапал вълк или чакал?
   - Защо? - тази дума бившият служител на реда я процеди със слаб и сух глас, който изразяваше дълбока несигурност. Той отново си спомни ухапването, светещите очи на звяра, внезапното му появяване и изчезване в нищото. Дали наистина съществото бе вълк? Може би е някакво друго животно, с отровни или разнасящи зарази зъби. Бенджамин погледна към Марк Сантино, който все така го гледаше със зорките си очи и чакаше отговор.
   - Не, докторе, не съм сигурен! - каза тихо Бенджамин и въздъхна.
  Докторът отново стана, направи няколко крачки и се върна на мястото си.
   - Тогава какво мислиш, че е, ако не е било вълк?
   - Не зная, не го видях добре. Има ли животни, които причиняват такива инфекции?
   - Всеки един хищник би могъл да причини инфекция, но не и такава рана. Мисля, че при теб имаме отравяне. Но... някак си е нелогично... просто за пръв път виждам такава рана и все още не мога да намеря обяснение от какво може да е. Освен това изглеждаш отслабнал, пребледнял и изпит, а помня, че само преди няколко дена имаше съвсем нормален вид.  Ще ти бия и един серум, а после искам да я видя на рентген.

  Лъскавата черно-бяла рентгеновата снимка не показа нищо по-интересно, сякаш раната не бе нищо повече от обикновена драскотина, която скоро се очаква да заздравее. След това Бенджамин мина и на кръвни изследвания, които също не дадоха наличие на бактерии, ракови клетки, чужди тела или замърсявания. На доктор Марк Сантино не му остана нищо друго, освен превърже ръката с дебел слой бинт и да отпрати пациента.
   - Серумът и ваксината против тетанус би трябвало да ти помогнат или поне да те задържат в стабилно състояние известно време, но ако до два дена не се подобриш, ела  пак при мен.
  Бившият полицай кимна с глава в знак на разбиране и бавно напусна кабинета.

  Когато  излезе от болницата, той с радост установи, че се чувства значително по-добре. Лъчите вече не горяха така силно кожата му, зрението бе почти нормално, а силната тласкаща болка се бе превърнала в слаби импулси, изразяващи по-скоро неразположение.  Навярно тези ваксини бяха подействали и в най-скоро време той отново щеше да възвърне предишния си начин на живот.
  Качи се на автомобила си и преди да потегли, погледна още веднъж болната ръка. Бялата превръзка бавно попиваше гнусната течност и жълтеникавата ивица постепенно се уголемяваше.
  Запали автомобила си и пое по булевардите, водещи към вътрешността на града. Искаше най-напред да види семейството си.


[img]http://29.media.tumblr.com/tumblr_m0wp7qHfRl1r5gctwo1_500.gif[/img] 
this is how I spent my summer, Luke, wanting you.

Offline

#7 2011-08-17 17:15:39

Lidka2
Member
From: In wonderland {} < 3 3
Registered: 2010-08-28
Posts: 2,530

Re: Въплъщението на сатаната

Ще го следя ! Некст ?  :p


Fight all your demons. ;]]

Offline

#8 2011-08-17 17:16:54

xnekfonikfox
Member
Registered: 2010-06-28
Posts: 21,552
Website

Re: Въплъщението на сатаната

Увлекателна е. Пусни още smile


"Great loves? Maybe one, if you're lucky."

Offline

#9 2011-08-17 17:51:15

fEn4iTu
Member
Registered: 2009-09-27
Posts: 4,884

Re: Въплъщението на сатаната

Интересно е. nod

Offline

#10 2011-08-17 18:02:08

little_baby
i am lost in time.
From: Upper East Side, Manhattan
Registered: 2009-08-05
Posts: 11,633

Re: Въплъщението на сатаната

Написано е много хубаво, увлекателно и интересно smile Много ми харесва! sun Хареса ми това, че си описала много хубаво детайлите smile

Offline

#11 2011-08-17 18:31:14

famouss__girll
Без право на собствен ранг
Registered: 2010-11-27
Posts: 1,783

Re: Въплъщението на сатаната

Написано е много хубаво, увлекателно и интересно smile Много ми харесва! sun Хареса ми това, че си описала много хубаво детайлите smile

nod Тя е права .


[img]http://data2.whicdn.com/images/165761521/large.gif[/img]
[img]http://data3.whicdn.com/images/165494379/large.gif[/img]
She's a mess of gorgeous chaos, and you can see it in her eyes.

Offline

#12 2011-08-17 18:33:45

yoo_97
Opportunity
From: Lawrence, Kansas
Registered: 2010-02-19
Posts: 4,633
Website

Re: Въплъщението на сатаната

Благодаря за коментарите.   

Следваща част:


                         В града

  Град Сакраменто бе известен с широките си и пресичащи се под прав ъгъл булеварди. Добре организираното движение, за разлика от мегаполисите Лос Анджелис или Сан Франциско бе причина за малките времепътувания на превозните средства, а поради уникалното на Америка съчетание на множество исторически забележителности с голям брой културни мероприятия и огромни красиви паркове заслужено му бяха дали званието "столица на щата Калифорния".
  Именно заради това разположение на улиците на Бенджамин му бяха необходими по-малко от петнадесет минути, за да се придвижи до апартамента си, намиращ се на другия край на града. Слизайки от колата, почувства рязко главоболие заради смяната на въздуха, очите му се замрежиха за момент, но веднага след това се адаптираха към новата среда. Той отиде до отключи кооперацията, отключи входната врата и се запъти към асансьора, водещ към неговия етаж.

   - Боже мой, скъпи! Какво е станало с теб? - посрещна го на вратата Шона, неговата съпруга.
   - Ухапа ме някакво животно ей тук. Преди малко бях в болницата и там ми промиха раната.
   - Хайде влизай. Тъкмо приготвях обяда. Кейт и Мари още не са се върнали от училище.

   - Защо си толкова блед? Какво каза лекаря? - попита Шона, след като двамата седнаха на масата.
   - Каза, че до няколко дена ще ми мине. Вие какво правите?
   - Ами обичайното ежедневие, децата на училище, аз на работа. Днес нямаше много поръчки и се прибрах рано.
  Бенджамин я хвана за ръката, като искаше по този начин да и даде увереност, че всичко е наред. Шона обаче продължаваше да се взира недоверчиво очите на съпруга си, стараейки се да не изпуска нито едно негово движение.

   Бенджамин се погледна в огледалото, което бе старателно закрепено към фаянсовата облицовка на банята и застина от неочакваното видение - от другата стена не го гледаше здравият, месест и червендалест здравеняк, а се бе появило призрачно бледо и измършавяло лице, образдено с криви и дълбоки бръчки. Страхът внезапно нахлу в съзнанието му като силна мълния.
  Вдигна бинтованата си ръка, загледа я и концентрира вниманието си в нея. Болката бе станала убийствено остра, сякаш безброй червеи прояждаха вътрешните тъкани, а тласъците на сърцето се отразяваха в нея като силни удари с нож.
  Спомни си успокоителните думи на доктор Сантино:  "Серумът и ваксината против тетанус би трябвало да ти помогнат или поне да те задържат в стабилно състояние известно време, но ако до два дена не се подобриш ела  пак при мен". Този спомен го ободри, думите, изречени от този лекар наистина му подействаха освежаващо и мисленето му се промени в друга насока: "До два дена може да се излекува проклетия ми крайник и аз отново ще си бъда аз" - окуражи се той, въпреки че подсъзнателно вярваше, че тази гнусна рана бе много по-опасна от всички рани досега! Въпреки, че дишането му бе нормално и сърдечният орган туптеше в обичайния си ритъм, той вътрешно чувстваше, че в тялото му настъпват промени, че нещо не е наред със самия му организъм.


[img]http://29.media.tumblr.com/tumblr_m0wp7qHfRl1r5gctwo1_500.gif[/img] 
this is how I spent my summer, Luke, wanting you.

Offline

#13 2011-08-17 18:50:41

little_baby
i am lost in time.
From: Upper East Side, Manhattan
Registered: 2009-08-05
Posts: 11,633

Re: Въплъщението на сатаната

Хубаво е

Offline

#14 2011-08-17 19:07:31

xnekfonikfox
Member
Registered: 2010-06-28
Posts: 21,552
Website

Re: Въплъщението на сатаната

Имам чувството, че пишеш роман?!


"Great loves? Maybe one, if you're lucky."

Offline

#15 2011-08-17 19:11:04

yoo_97
Opportunity
From: Lawrence, Kansas
Registered: 2010-02-19
Posts: 4,633
Website

Re: Въплъщението на сатаната

Имам чувството, че пишеш роман?!

Да. Нещо такова.


[img]http://29.media.tumblr.com/tumblr_m0wp7qHfRl1r5gctwo1_500.gif[/img] 
this is how I spent my summer, Luke, wanting you.

Offline

#16 2011-08-18 08:15:30

fEn4iTu
Member
Registered: 2009-09-27
Posts: 4,884

Re: Въплъщението на сатаната

Супер е ! happy

Offline

#17 2011-08-18 18:19:37

yoo_97
Opportunity
From: Lawrence, Kansas
Registered: 2010-02-19
Posts: 4,633
Website

Re: Въплъщението на сатаната

Следваща част:

Опита отново да се сети как изглежда причинителят на тези неочаквани беди, но чертите на странното създание бяха почти избледнели. Той помнеше само очите, тези светещи непоносими очи, излъчващи свирепа злоба! Тези очи никога няма да бъдат забравени, щяха да се явяват като неканени гости в сънищата...
   - Бенджамин, скъпи, добре ли си? - гласът на Шона прекъсна мисълта му
   - Да скъпа. Защо?
   - Кейт и Мари дойдоха, ще дойдеш ли? Вече тридесет минути стоиш в банята, а ми каза че отидеш само да си измиеш лицето. Притеснявам се.
   - Ей сега излизам. След минутка ще дойда.
  Бенджамин искаше да се сети за някакъв друг фрагмент, свързан със съществото, който да е убегнал от спомените му, но в неговият разсъдък цареше тотална бъркотия.  Той отвори вратата на банята и тръгна към всекидневната, където двете му дъщери го чакаха с голямо нетърпение.

   - Татко, какво се е случило с теб? - Извика притеснено Кейт, като машинално се отдръпна от прегръдката на баща си. Мари, гледайки от по-голямата си сестра, направи същото.
   - Нищо ми няма, скъпи мои, просто претърпях инцидент?
   - Какъв инцидент, татко? - попита с тъжно изражение Мари. Тя бе на осем години (с четири по-малка от Кейт) и все още изпитваше дълбоката привързаност към баща си, характерна за малките момичета. Бенджамин я хвана за кръста и я вдигна високо, след това каза бодро:
   - Ухапа ме някакво животно. След два дена ще ми мине.
   - Какво животно?
  Въпросите на малката нямаше да спрат скоро, затова Бенджамин използва следната тактика - завъртя я силно във въздуха и после я свали на един от столовете, подредени старателно около масата.
   - Такова животно, което ако не си изядеш обяда, ще дойде и теб да ухапе.
   - Татко, не ме плаши!
   - Няма да те плаша, защото ти си добро момиче, което винаги си изяжда храната, нали така?
   - Да, татко, винаги си изяждам храната - усмихна се Мари.

  Вкусният обяд бе сервиран от Шона, която имаше славата на доста добра домакиня. След това всички седнаха около масата и започнаха да поемат с охота порциите вкусна картофена яхния. Бенджамин разпита Кейт и Мари за училището, после поговориха със Шона за работата й. Накрая разказа за новата къща, за красивата природа около нея, за чистия въздух, тишината и спокойствието на тази местност. След като се наобядваха и наприказваха той се приготви да си ходи на вилата.
   - Татко, няма ли да останеш тази вечер? - попита го Кейт.
   - Не, мила моя, татко ти ще стои няколко дена там, а след това отново ще си дойде тук.
   - А не можеш ли да ни вземеш и нас? - Обади се Мари.
   - Другия път ще ви взема, обещавам. Сега татко ви има нужда от спокойствие, а и трябва да почистя тази къща, че като дойдете да се чувствате добре.
   - Обещаваш ли?
   - Обещавам ви.
  Той целуна двете си момичета, след това целуна Шона и излезе навън.

  Веднага щом отвори външната врата на кооперацията, яркото слънце отново замрежи погледа му! Почувства непоносимо изгаряне по непокритите части на тялото си, както и внезапна силна болка в главата!

  Колата бе паркирана близо до входа и той изтича до нея. Влезе вътре и включи климатика, като усети как постепенно нахлулият свеж въздух притъпи донякъде чувствителността на сетивата му.
  Не можеше да шофира в това състояние, слепотата бе прекалено силна, много по-силна от преди няколко часа! Болката в главата стана раздираща, сякаш някой опитваше да пробие мозъка му. Той притисна слепоочията с двете си ръце, опитвайки се да се съсредоточи в реалността.
  Трябваше да извика такси! Можеше да позвъни на Шона или някой съсед или приятел, но не желаеше да притеснява никого с това свое страдание. Взе телефона, обърна се на другата страна, защото бе по-тъмно и се зарови в телефонния указател, където имаше номерата на няколко таксиметрови фирми.

  Таксито се рееше плавно по гладките пътища. Бенджамин бе взел покривката, лежаща на задната седалка на автомобила си и с нея се пазеше от чат-пат появяващите се през стъклото убийствени слънчеви лъчи. Стараеше се да не мисли за нищо, дори и да не отговаря на въпросите на притеснения за здравословното му състояние таксиметров шофьор.
  Когато най-сетне достигнаха до красивата къща Бенджамин се разплати с шофьора, взе малката чанта с храна, която Шона грижливо му бе приготвила, обви тялото си с покривката и тръгна към вилата.
   - Да ви помогна ли? - учтиво попита таксиметраджията.
   - Не, не, благодаря, ще се справя сам.
   - Ако имате нужда от помощ можете да ме намерите по личния телефон. Аз вече зная къде живеете, а друг едва ли би се ориентирал в тая гора.
   - Да, наистина прав сте. Има вероятност скоро пак да пътувам към Сакраменто.
  Шофьорът взе едно листче и химикал, написа номера си, след което го подаде на Бенджамин и протегна ръка за запознанство:
   - Тим Стоун.
   - Бенджамин Бърнстейн - отговори пенсионерът и двамата си стиснаха ръцете. После таксиджията се качи в колата си, запали я и потегли към града, оставяйки Бенджамин сам, потънал във своите страхове.

  Когато влезе вътре, почувства приятния хлад на спасителната тъмнина. Отиде в стаята, определена от самия него като всекидневна, завъртя пръчката на ролетъчните щори, за да не влиза светлината и легна на мекия диван. Страшни мисли препускаха вихрено през пържещата се в кладата на адската болка глава, въртяха се като виелици във всички гънки на мозъка му и завземаха с ледения си порив обзетото от стоически хаос негово съзнание. В аптечката имаше аспирин, но чувстваше по някакъв неопределим начин, че той няма да му помогне, както не му помогнаха йодът и спиртът в промиването на раната. Той беше болен и състоянието му се влошаваше. Непоносимостта към дневната светлина беше повече от застрашителна, тя отключи в много голяма степен чувството, което му бе много познато, а именно страх. Страхът обаче бе доста по-различен от този при полицейските акции или при раждането на някое от децата. Той бе суеверен, пророчески страх, страх от неизвестното, от прокълнатото, той го обхващаше със студените си пипала и бавно го пренасяше в клопката на първичния ужас.


[img]http://29.media.tumblr.com/tumblr_m0wp7qHfRl1r5gctwo1_500.gif[/img] 
this is how I spent my summer, Luke, wanting you.

Offline

#18 2011-08-18 20:32:13

xnekfonikfox
Member
Registered: 2010-06-28
Posts: 21,552
Website

Re: Въплъщението на сатаната

Доста е добро, чакам следващата част.


"Great loves? Maybe one, if you're lucky."

Offline

#19 2011-08-18 20:44:57

nekwa_
Member
From: Асеновграdd
Registered: 2011-02-10
Posts: 491

Re: Въплъщението на сатаната

айде сега да видим дали това е нейно ..както на мен ми правехте забележка че онова не е мое .. ПОНЕ си признах . .това го има в нетта ..  всички части ..

http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=251746 (1)

http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=252270 (2)

http://www.stihovebg.com/Proza/Povesti- … 35374.html (3)

http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=253357 (4)

http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=254126 )5)

http://www.stihovebg.com/Proza/Povesti- … 36667.html (6)

http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=256058 (7)

http://www.stihovebg.com/Proza/Povesti- … 38208.html (8)

http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=257333 (9)


_______________

Аз ви казах но вие още си вярвате . ! wink

[b] ДОСТА СТЕ ЗАБЛУДЕНИ !![/b]

Offline

#20 2011-08-19 09:03:42

yoo_97
Opportunity
From: Lawrence, Kansas
Registered: 2010-02-19
Posts: 4,633
Website

Re: Въплъщението на сатаната

ахаха... мислиш ли, че не е мое?  Донко ми е приятел smile Писали сме я заедно. Айде като не знаеш да не се обаждаш, а? начи той да я поства в колкото си сайтове поиска, а аз не, така ли ? Аз да не съм луда, че да крада на хората произведенията? И какво ще спечеля с тва? Смешнички сте малко..  rofl


[img]http://29.media.tumblr.com/tumblr_m0wp7qHfRl1r5gctwo1_500.gif[/img] 
this is how I spent my summer, Luke, wanting you.

Offline

#21 2011-08-19 14:05:02

nekwa_
Member
From: Асеновграdd
Registered: 2011-02-10
Posts: 491

Re: Въплъщението на сатаната

[b]хах айде моля ти са не ми са прави .. Ясно е че ще кажеш че ти е приятел нали трябва да се защитиш ,, пхах ЕСтествено че не е твое .. ! МОЖЕ ДА НЕ СИ ЛУДА >> НО СИ ГО ГЕПИЛА ОТ НЯКЪДЕ АЙДЕ НЕ МИ СЕ ПРАВИ >> !

_______________

Но тва си е твоя работа дали ше крадеш или не .. ;дд

ТАКА ЧЕ ПРОДЪЛЖАВАЙ В СЪЩИЯ ДУХ ..  laugh  laugh  laugh  laugh  laugh [/b]

Offline

#22 2011-08-19 14:43:36

yoo_97
Opportunity
From: Lawrence, Kansas
Registered: 2010-02-19
Posts: 4,633
Website

Re: Въплъщението на сатаната

Лепила съм го аз... да, е   laugh Естествено, че ако беше крадено щях да се защитя, но не е smile Айде, попитай го smile Сякаш съм тъпа да крада от нета, сякаш никой няма да разбере. Както казах, не си отваряй устата като не знаеш. smile Пък и ако щях да крада щях да избера нещо по-добро. smile Не мисля, че това е най-доброто, което някой би могъл да открадне, така че..  rofl


[img]http://29.media.tumblr.com/tumblr_m0wp7qHfRl1r5gctwo1_500.gif[/img] 
this is how I spent my summer, Luke, wanting you.

Offline

#23 2011-08-19 14:51:40

yoo_97
Opportunity
From: Lawrence, Kansas
Registered: 2010-02-19
Posts: 4,633
Website

Re: Въплъщението на сатаната

Следваща част:


През нощта


   Лежейки на дивана, той разсъждаваше върху състоянието си. Бяха му известни няколко психологически нива на страх. Първото ниво е стресът - когато организмът все пак властва над себе си, въпреки силните настойчиви усещания в него, второто е истерията - тогава човек дава воля на чувствата чрез писък или рев, което помага до известна степен на тялото да се овладее и поне частично да запази равновесието си, и третото ниво - паниката, когато организмът изпада в състояние на безумие и тялото, отказвайки да се подчинява на мозъка, става абсолютно неконтролируемо. Бенджамин все още бе в първото ниво, но се намираше много близо до границата с второто. Болката в ръката увеличаваше силата си, а тялото му отслабваше главоломно.
  Стана от дивана, взе една кутия с картофена яхния, отвори я, но дори и не я опита. Миризмата, макар и апетитна, му подейства зле, той затвори кутията и я прибра в хладилника. Очевидно неговият апетит се бе изпарил заедно с жизнеността му.
  Умората, причинена от отслабването на тялото, отново даде превес над всички негови планове, той отиде до спалнята си и се пъхна в леглото, Не след дълго дойде и сънят, идващ от най-мрачните дупки на съзнанието му и носен сякаш от черните крила на прилеп.

  Намираше се в гората, на същото място, където го ухапа странното същество.  Макар че гората изглеждаше видимо спокойна, страхът се беше впил в него като голяма пиявица, карайки го да диша тежко и неравномерно и да върти глава напосоки. Той знаеше, че ще се случи нещо лошо! Това очакване го изпълваше с нарастваща несигурност, волята му да се изправи очи в очи с неприятеля отслабваше все повече, не знаеше кое би било по-добре - нещото да се случи по-скоро и всичко да свърши бързо, или да се забави, отлагайки напред във времето сигурния крах.
  Чувстваше, че то идва, не го виждаше, но по неопределени причини усещаше близкото му присъствие. Искаше да побегне назад, да се отърве от приближаващия звяр, но не можеше да помръдне от мястото си, сякаш бе закован с хиляди гвоздеи! Опита да извика, обаче от устата му, вместо звук, излезе слабо хриптене!
  "То идва"! - тази внезапно изникнала мисъл го порази с вледеняваща сила. Главата му се развъртя напосоки, а гърлото му инстинктивно започна да процежда тихи, но напористи стонове. Раздруса го някаква вълна, усети как тялото му натежа и сърцето му запулсира трескаво. Нещо нетленно бе влязло в него! Беше сигурен в това! Когато опита да се размърда, да се освободи от невидимия натрапник, почувства единствено скованата неподвижност на тялото си! Искаше да крещи, обаче гласът му сякаш бе изчезнал завинаги! 
Отнякъде се появи глух звук, после се повтори и потрети... Този звук изглеждаше по-реален от всичко наоколо, действаше на мозъка му по друг, по-различен начин. Изглеждаше, че някой забива пирони в дърво, навярно заковава тялото му към някоя здрава повърхност! Зловещата картината в гората бавно избледняваше, давайки предимство на силните удари! Той излизаше от обятията на съня и се връщаше към реалността! На входната врата се чукаше!
 
  Бенджамин стана рязко и тръгна към вратата. Въпреки че се бе стъмнило,  той виждаше доста добре и за секунда достигна до вратата. Напипа ключа и светна лампата! В този миг ярко белите лъчи едва не изпържиха мозъка му, а главата му щеше да се взриви от внезапната ударна болка! Той мигом притисна очите си с едната ръка, а с другата напипа ключето, с което изключи осветлението!
   "Чук, чук! - едва сега се сети, че на вратата се чукаше. Кой ли можеше да го безпокои на това диво място?
   - Кой е? - гласът на Бенджамин бе станал дрезгав и неузнаваем.
   - Аз съм Кристина Тейлър, живея през две вили оттатък! Чух викове и реших да видя какво става.
  Той отвори вратата и видя силует на много слаба жена, проядена от белезите на възрастта и самотата. 
   - Спах досега, навярно съм бълнувал - объркано каза Бенджамин, стреснат от вида ù, но веднага излезе от вцепенението и протегна ръка - аз съм Бенджамин Бърнстейн, приятно ми е да се запознаем.
   - На мен също. Чух за вас от агента по имотите, каза че сте бил полицай.
   - Да и тези дни се пенсионирах. Заповядайте! - той подкани с ръка жената да влезе вътре.
   
   - Защо не светнем лампата? - попита Кристина, след като и двамата вече се намираха във всекидневната.
   - Амиии, страдам от едно заболяване... всъщност наскоро се появи... тоест не понасям светлината - Бенджамин се прокле наум заради нескопосания отговор. В тъмното видя как жената се взря в него, очите ù постепенно се ококориха и по лицето ù премина вълна от страх.
   - Какво заболяване? - почти извика тя.
   - Не зная, утре ще ходя на лекар. Вчера се...
   - Хотите ли в гората? - Кристина го прекъсна с истеричен тон, който стресна до неузнаваемост бившото ченге. Той се облещи  насреща ù, а лицето му се изкриви в гримасата на ужаса.


[img]http://29.media.tumblr.com/tumblr_m0wp7qHfRl1r5gctwo1_500.gif[/img] 
this is how I spent my summer, Luke, wanting you.

Offline

#24 2011-08-20 06:55:04

nekwa_
Member
From: Асеновграdd
Registered: 2011-02-10
Posts: 491

Re: Въплъщението на сатаната

хах . и не съм писала " Л Е П И Л А " !

ДОБРЕ < добре //  айдее със зddравеее  laugh

Offline

#25 2011-08-20 16:35:12

nekwa_
Member
From: Асеновграdd
Registered: 2011-02-10
Posts: 491

Re: Въплъщението на сатаната

ТАКА мога да ти кажа че не е твойо ..  е както ти го казах самата аз ..

ПИсах си лично с човека който го е писал и ти нямаш нищо общо с тази творба .. !

ако искаш и доказателство мога да ти Дам .. !

и на тези който вярват wink

Иначе няма за какво да ти казвам 1е не е твое ;.

Offline

Харесайте страницата ни във Facebook

Вижте най-харесваните снимки, статии и албуми директно чрез Facebook