Значи действието се развива през 20ти век? Защото аз бях остана с впечатление, че всичко се случва в наши дни.
Иначе некст!! 

НееексТ!   

Нееееекст!! 

Неееекст!!! 
Супер е станало, че си замесила и най - добрата приятелка... Ще има екшъннн!!! 

Ощеееее, Недииии!!!!       

Ощееееее, моля теее!!! 

Милият Алекс....! 
Ощеееее!!!   

Нееекст!!   

Теди Александрова - Белег на съдбата.

Здравейтее!!    Това е първата завършена от мен история и искам да ви БЛАГОДАРЯ!! БЛАГОДАРЯ ВИ ЗА ТЪРПЕНИЕТО, КОЕТО ПОКАЗАХТЕ. БЛАГОДАРЯ ВИ ЗА ХУБАВИТЕ ДУМИ!! БЛАГОДАРЯ ВИ, ЧЕ МЕ НАСЪРЧИХТЕ ДА Я ДОВЪРША!!!   

Част Последна
    Бях изпълнена с надежда, че всичко най – после ще се нареди. Минаха няколко дни от случката с Дерек и Брус. Разпитите почти бяха приключили, всички момичета бяха оневинени, а Джери и синът му щяха да лежат до живот, заради склоняване към проституция.
    Аз се прибрах в старото си жилище, това, което напуснах в самото начало. Може би това беше моят дом и каквото и да ставаше щях да се връщам. Руби ми помогна да го почистя и оправя, предложих й да живеем заедно, понеже сега нямаше къде да отиде. Деляхме си всички разходи за сметки, храна и други необходими за нас неща. Тя си беше спестила доста пари от предишната си работа, а аз започнах като секретарка в полицията, благодарение на Брус. 
    В офиса, така да го нарека, се гледахме. Нежният му поглед ме пронизваше, а аз извъртах глава, когато погледите ни се засекат.Рядко си разменяхме някое изречение, от учтивост. Все едно бяхме непознати, той ме привличаше, но някак си не исках да си призная, че го прави.
     Един ден ме покани на вечеря, за да обсъдим всичко случило се. Прибрах се в нас щастлива, щях да излизам с Брус, моят Брус. Разказах всичко на Руби и тя се зарадва, блясъка в очи й издаваше искреността. Избрах една черна рокля с гол гръб, черни обувки и черна чанта. Класика! Накъдрих косата си и я оставих да се спуска нежно по голия ми гръб. Сложих си съвсем лек грим, който да подчертае очите ми. Брус ме чакаше долу, като ме видя почти онемя. След като бяхме пристигнали в ресторанта си поръчахме бутилка вино и спагети, както първия път, и започнахме да обсъждаме всичко. Обясних му как се чувствам, както и той на мен какво иска. Чувствата ни съвпадаха и решихме да продължим отношенията си, пък каквото стане. Прекарах си невероятна вечер. Всичко беше като от някой американски лигав романтичен филм.   
   Минаха три години от всичко случило се. Аз и Брус заживяхме заедно в неговата къща, беше огромна.  Връзката ни беше толкова страстна и пламенна, всеки ден ме изненадваше с нещо малко. Винаги ме караше да се усмихвам и да плача, от щастие разбира се. Беше мъж мечта!
Една вечер се прибрах късно от работа, масата за вечеря беше сложена. Романтично украсена, с две горящи свещи и бутилка вино. Сигурно се сещате, че щом има вино, има и спагети. Сега ще си кажете, че ние само спагети ядем, не е така. Това е нашата романтична вечеря, както първият път, когато вечеряхме заедно в къщата на Лолитата. Всичко беше толкова прекрасно, хапнахме, поговорихме си. Когато го попитах защо е всичко това, той стана и падна на колене с малка червена кутийка.
-    Ще се омъжиш ли за мен?? – попита той леко притеснен от отговора ми.
-    Хмм, не знам. Не мисля, че те обичам както преди. Нещо ми липсва. – лицето му пребледня – Разбира се, че ще се омъжа за теб, глупчо такъв! – коленичих до него и го целунах нежно по устните.
-    Никога не прави повече така! Знаеш ли как ме изплаши? – сложи пръстена на безименния ми пръст и ме целуна.
-    Обичам те!!
-    И аз те обичам, принцесо! – вдигна ме на ръце и ме понесе по стълбите нагоре. А двете свещи останаха да догарят така красиво и омайно, както ние горяхме от любов един към друг.

- Край!!