Ами аз исках да попитам някого дали ще има 2ри сезон.
Ами не.Само един сезон има в Замунда.

Само зелените.
Обичаш ли бананов сок?

Мерси, много.

До 2сезон, 22епизод включително.

Хей, Кали.
До кой епизод стигна на Малки сладки лъжкини?

Този Пол Уесли ще бе побърка! <3.

Какво правите?

-От скука
-Когато чета книга

Зайче.Заради едно момче, но само той ми казва така.

Трябва да учаа, но когато започна ще се разсея с нещо.

С дъх на канела, Тетрадката, съшо и Три метра над небето, донякъде.

Радвам се, че ви харесва.

Всичко продължи към 30минути.
  Когато се прибрахме у дома с цялото си семейство те ме поздравиха:
-Ашли, чудесно шоу!
-Благодаря, татко.
  След това си взех освежаваща вана с аромат на рози – любимата ми. Като излязох си облякох потник, наполовината бял, наполовината светло син – цветовете се смесваха по средата, отгоре тънък, син сиутчер и бели панталонки до колената.Когато слязох в трапезарията майка ми ми рече:
-Ашли, вземи този черешов пай и го занеси на съседите отсреща за добре дошли. Нанесоха се днес.
-Окей, мамо. – възкликнах аз.
  Звъннах няколко пъти на абаносовата врата и се отвори почти веднага.
-Хей, здравей. – На вратата стоеше момче, горе-долу на моята възраст със черна, катранена коса и синьо-зелени очи, колкото можех да видя.Беше красиив...добре, де! – много красив.
-Здравей. – усмихнах се мило аз. – Майка ми ви направи черешов пай за добре дошли. – казах аз и му го подадох. – Живеем отсреща.Между другото, казвам се Ашли Хейстингс. – подадох му и ръката си, а той отвърна:
-Аз съм Уен, Уен Хъджънс. – В кое училище учиш?
-В „Ейбрахъм Линкълн”. В кое училище ще учиш занапред?
-И аз в него. Какво съвпадение. Може да сме в един клас. – рече той. – Благодаря и за пая.Обожавам черешов.
-Няма защо. – отвърнах аз. –Чао.
-Чао, Ашли. – усмихна се.
-Уен, кой е на вратата? – чу се глас отвътре, още преди момчето да е затворило.Човекът се показа на вратата.
-Здравейте, госпожице. – каза ми той със загадъчна усмивка, леко настрани, почти като усмивките на Иън Сомърхолдър.Господи, та това бе...