Страхотно! <33

Не мисля,че има смисъл да я спираш.На мен ми хареса.Но пускай по-дълги части и слагай повече описания : )Като например как изглежда Челси или прислужницата.Обърни внимание на детайлите : )
П.С Чакам некста : )

Заповядайте. ^^

Двадесет и Пета Глава.

,,Паника"

Паниката заля тялото ми.Ръцете ми започнаха да треперят,зъбите - да тракат,цялото ми тяло се разтресе като ударено от ток.Как бе възможно!?
-Ка-как? -попитах,бях плувнала в пот,ноктите ми удряха в стъклената маса и издаваха глух звук.
-Бяс. -беше единствената дума на Зак.Бяс!? От какво,по-точно от кого!? И защо? -бяха въпросите ми.
-Как е възможно това!? -попитах и премигнах за да не се разплача.Той не ме гледаше в очите.Погледът му беше някъде през мен.
-Ектупоса. -каза Зак без да премигва,сякаш нямаше сили за да мига.
-Какво за него? -попитах заеквайки защото мозъкът ми вече знаеше какво ще каже той,но не искаше да го приеме.
-Вайалет е бясна. -завърши той и аз се загледах някъде дълбоко в черните му очи.Припомних си сцената. <-Ще те убия,обещавам! -тя се приближи до мен и прокара дългия си остър нокът по тънката ми прозрачна кожа.Заби го и направи тънка линия.>Наистина щеше да ме убие.
-Но трябва да има начин..
-Няма! Няма начин,остават ти около два дни живот. -проплака той.Е,все пак бях изживяла доста..
-Не се тревожи,ще се оправя. -казах и сложих ръката си върху неговата.Той вдигна поглед и студенте му очи се забиха като кол в сърцето ми.
-Няма как.Тя ще те измъчи до последният ти дъх. -рече той.Опитвах се да го слушам,но в този момент остра болка прободе тялото ми.Свлякох се от стола направо на земята и започнах да се гърча от ужас.
-Виждаш ли,тя го прави.Ще те убие по този начин. -Зак мигом се озова до мен и хвана главата ми.Вече мократа ми коса се плъзгаше по пода.
-Отвори очи.Отпусни се,болката ще напусне тялото ти,точно......Сега! -извика той и захапа китката ми.Главата ми се удари в пода и издаде пукот.Не можех да мръдна.Сухата и пареща болка в стомаха ми изчезнаха.Болката която минаваше през тялото ми също.Заля ме вълна от позитивна енергия,но все още чувствах,че ще умра.Клепачите ми натежаха.Очите ми започнаха да се затварят а тялото ми да се отпуска.
-Не,не,не.Не ме напускай,моля те! Остани! Не затваряй очи,моля те! -викаше отчаяно Зак,но тялото ми не го слушаше.Не слушаше и мен.Исках да се изправя,но сякаш не беше възможно.Усетих как мислите ми се замъгляват.Сетивата ми спират да функционират.Болката струяща от китката,сякаш я нямаше.Усещах я,но в действителност не я чувствах.Мислите ми изчезваха,малко по малко и ме напускаха.
-Моля те Хевън не си отивах! -последното което чух преди да умра.
-Обичам те! -проплака Зак.Това като чели пробуди нещото останало у мен.За секунди усетих как духът ми се връща в мен,после отново ме напусна.

---------------------------------
Инфо.Това не е края.Но е близо до Финала. : )

Ето и другата част. : )

Част X

-Надявам се. -отвърнах му.Обърнах се само за секунда,за да се уверя дали това ужасно и гнусно тяло бе напуснало мислите ми.Да,нямаше го.
-Не се тревожи.Казах ти,няма да се върне. -обясни Кай.
-Все тая,да се махаме от това тъмно и влажно място. -казах и се изправих.Ръката на Кай хвана моята и не ми позволи да мръдна.
-Не искаш ли да разбереш и другата история? -каза той и онази психопатска усмивка отново се появи.
-Ти си луд. Не искам. -и се опитах да дръпна ръката си,но той бе по-силен.
-Права си.Не съм от най-нормалните,но ще ти стане интересно. -дясното ъгълче на устните му потрепна в лека усмивка.Психо.
-Се тая. -седнах до него отново,този път обаче Кай не ме караше да си затварям очите.
-Така,тук е имало и още едно насилствено убийство. -започна зловещо той.Стига бе.Тази къща не беше в ред. -Но,този път убийството не е било просто убийство.Било е направо клане! -завърши Кай.След <Клането>  малко ме побиха тръпки.Гърба ми изтръпна.
-И? -настоях.Той се усмихна дяволите.
-Знаех си,че ще ти стане интересно. -зловещо се засмя той.
-Я не се ласкай.Просто продължи. -подканих го отново.
-Добре.Става дума за Карла и Джейк Салър.Те били щастливи заедно.Карла била бременна.Но разбира се,нещото тук си вършеше работата.Бе влязло в ума на Джейк,той така полудя,че една нощ,докато Карла спяла,Джейк напълно се побъркал..Нещото го накарало да отиде до кухнята, -тук Кай спираше и правеше зловещи физиономии,като вдигаше очи към мен.Сериозно ли!? Изобщо ли не се боеше да разказва това!?
-Взел от там най-големият нож който намерил.Започнал да се качва по стълбите,в този момент жена му се разбудила,но вече било прекалено късно.Това,че Карла била будна,направило агонията и още по-голяма.Джейк взел ножа и наръгал цялото и тяло,после разпорил корема и и извадил бебето.Накрая убил и него. -с това той завърши и историята си.Леле това място беше....яко! Убийства във всяка стая.Какво ли имаше в моята!?
-Това е,уау.А какво е станало с Джейк? -попитах накрая. -И не разбрах,какво е това прословуто нещо което има тук? -попитах и навикът ми да присвивам очи,отново се появи.
-Ха-ха,не искаш да узнаваш наистина.А за Джейк,останала тежката съвест,накрая нещото го убило-вътре в мислите му. -засмя се той и това ме наплаши.
-Напротив искам,но това..горкият Джейк.. -казах,но той не ми се върза.
-Затвори очи. -каза Кай.
-А,не! Не пак! -отсякох и се надявах той да не настоява.
-Моля те! Нищо няма да стане. -настоя.
-Пф..добре. -казах и затворих очи.
-Представяш ли си го!? -попита психично той.Не исках да си го представям,но картините сами започнаха да се появяват.
-Да... -казах и той започна да се смее.
-Бягай! -прошепна тихо нечии глас. -Остави ги да изгорят отвън и заключи вратите! -чувах го все по ясно.Отвори очи,бе пусто -  само аз и Кай.
-Млъкни,млъкни! -Кай се бе свил на топка и бе запушил ушите си. -Млъквай! Изчезвай! -викна той и всичко спря.Целият този глас.
-Кай.. -започнах,но той ме прекъсна.
-Това е То! Да се махаме от тук! -изправи се и ме хвана за ръката.Изведе ме от стаята и влезнахме в моята стая.
-Какво е това нещо!? Защо го чувам!? Казвам ти ще посегна на себе си,ако продължава така.Ще полудея! -викнах.
-Ти нищо ли не разбра!? Няма да стане! Аз съм тук и ще ти попреча да полудееш,камо ли да посегнеш на живота си отново! -каза Кай и посегна към лявата ми ръка.Пое я между своите две и каза.
-Бъди сигурна,то няма да посмее да те доближи и ако чуеш гласове,просто им кажи да изчезват и те ще се махнат,дори и да не са само гласове! -заповяда той и ме прегърна.Кимнах.
-Добре,сега ми разясни моля. -казах и той ме погледна накриво.
-Да ти разясня какво? -попита.
-За това нещо и защо влиза в главите и кара хората тук да се избиват? -попитах и присвих очи.
-Защото си отмъщава. -каза тихо Кай и психичната му усмивка отново се появи.
-Отмъщава и то жестоко.

Ето. : )

Двадесет и Четвърта Глава

,,Умираш"

По възможно най-бързия начин трябваше да съм у дома.Болката минаваща през кухите ми вени ставаше все по-силна и ако се бях заседяла,на дали щях да се спра.Обърнах се рязко И започнах да бягам.Не мина много време и вече бях пред вратата на входа.Бутнах я със всичка сила и дори не изчаках асансьора.Започнах да катеря стълбите.Не му пукаше кой беше у дома.Тръгнах право към вратата.Отворих я с трясък и влетях направо в кухнята.Не се чуваха гласове.Беше прано.Дори и Сами не лаеше по мен вече.Отворих хладилника и погледа ми се стрелна право към пликчетата с кръв.Отворих първото.Топлината се разля в пламтящото ми гърло.Не задоволи жаждата ми,отворих следващото,после още едно и така докато не остана нито едно.Огледах се.Всички  беше в празни пликчета.
-Какво ми става... -проплаках.Бях като чудовище.Е,не такова чудовище,а ненаситно и гладно чудовище.
-Какво има!? -чух гласа на Зак,той се приближи и ме прегърна през кръста.
-Не ме докосвай! Махай се ! -извиках.После веднага съжалих.Все още бях с гръб към него.
-Какво ти е? Обърни се и ме погледни! -заповяда той.Е,какво пък.Обърнах се и очите му се ококориха.Отвориха се толкова широко,че за момент си помислих,че ще изскочат.Приближих се.
-Извинявай аз.. -започнах,но той ме прекъсна.
-Защо си толкова бледа? Толкова бледа,че жълтееш и ръцете ти,от кога отслабна толкова!? -притеснено ме попита той.Не бях забелязала.Вдигнах едната си ръка и я огледах.Кокалчето което по принцип стърчи от китките,сега беше буквално изскочило.Обърнах се към мивката,там на една от таблите можах да хвана образа си.Той беше прав,бях толкова бледа,че пожълтявах.Обърнах се към Зак,той ме погледна  трескаво и напипа стола зад себе си.Седна и хвана с ръце главата си.Така сякаш ще падне.С триста мъки седнах до него.
-Не знам.. -казах тихичко. -Какво ми става? -попитах жално,защото шестото ми чувство подсказваше,че той знае какво се случва с мен.Той вдигна поглед за секунда и очите му намериха моите.Погледът му който преди бе топъл,изпълнен с живот и любов,сега бе мътен.В черните му очи нямаше нищо друго освен тъга.Дълбоките му очи сега бяха плитки,тъжни,уморени...Това ме накара да настръхна.Зак сведе поглед отново,но аз не му позволих.Хванах брадичката му и го накарах да ме погледне.Очите му плуваха.
-Кажи ми! Какво става с мен? -попитах изнемощяло и той отвори устни,доближи се и ги впи жадно в моите.Сетне се отдели от мен и произнесе тихо.
-Умираш...

Днес вечерта ще пусна още. : ) 

Уникално истинско е ! 

Да,сякаш съм пристрастена..

Nope
Обеци?

През Цялото Време : )

Офф проблем..Косата ми цъфти много и то бързо.Не искам да я подстригвам,защото и без това не е много дълга.Има ли нещо с което да намаля цъфтежа и без да я подстригвам?

Радвам се,че ви харесва,пълните му душата,сериозно.Ще се опитам да го пусна след малко,но може  и да не успея,ако не за утре ^^