Какво правиш?

btw, Софи, честит нов ранг.

Да.
БНР?

Тази:
http://kaprizen.com/forums/viewtopic.php?t=23789

И аз съм така.

-Здравейте, госпожице. – каза ми той със загадъчна усмивка, леко настрани, почти като усмивките на Иън Сомърхолдър.Господи, та това бе мъжът от сънищата ми – същите черни дрехи, същата буйна черна коса до раменете и тъмно зелени очи.
-Зд-дравейте, господине. – казах аз леко неспокойно, но премахнах това чуство, защото наистина умеех да не показвам какво ми е отвътре – Аз съм Ашли Хейстингс, живея отсреща. – усмихнах му се аз.
-Питър Хъджънс. – той също отвърна с усмивка и се здрависахме.
-Е, аз ще тръгвам.Довиждане, господин Хъджънс, Уен.
-Чао. – отвърна ми господина.
-Това е странно. – казах тихо на себе си. „Не бе възможно той..Ох, та това е просто съвпадение!Няма защо да се тревожа за дребни неща.” – мислих си. Странното беше, че просто не вярвах в съвпадения. След срещата с господин ,,съмнителен” се прибрах у дома.
  Вече бе 18:30часа и слязох в светло зелената трапезария за вечеря.
  На масата бяхме седнали цялото семейство – аз, Тайлър, майка ми и баща ми.
  След вечерята се качих в стаята си и заспах бързо.Тренировката днес беше изтощителна.
   
Отново бягах от онзи мъж.Този път бе по нашата улица.
-Няма къде да стигнеш, дори не си прави труда да бягаш! – извика той. Та как нямаше къде да избягам? Целият град бе пред мен, можех да се скрия..но не това бе най-важната мисъл – отново бе как да се скрия от този глупак.Когато стигнах до къщата си видях, че вратата на къщата му бе отворена.Без да мисля влязох вътре набързо и затворих.За малко да влезе след мен, но се измъкнах.Гледах го през шпионката.Ругаеше за това, че ме е изпуснал.
  Когато се обърнах на десет сантиметра от лицето ми стоеше Уен.
-Уен, той ме гони...баща ти! – надявах се да ми помогне и да не е на моя страна.Той...

(wave) т

Гледам Най-добрата майка.

Здравей.Какво правиш?

Уоу.На кой учител ще му се занимава да търси за всеки човек задачи..

И аз.
Никога не съм носила черно червило.

И аз също.
DIE, STUPID MATH!