http://www.youtube.com/watch?v=N7OPZOBJZyI брр

Не просто опасни! Най-опасните!

Историята е спряна, поради малкия интерес.

Прекрасно.

Много са красиви.Браво!

Той не помръдваше и на лицето му се изписа малка усмивка, но дори не знам дали наистина бе усмивка, защото съвсем малко помръдна краищата на устните си.
На 10метра зад нас видях Хъджънс.Чукаше ядосано по стъклената врата на терасата.
-Уен, Уен! Отвори ми проклетата врата! Не се бави! – удряше все по – силно и по – силно...Момчето се обърна, но не направи нищо и отново втренчи погледа си притеснените ми очи.Започнах да се щипя по ръката с цел да се събудя и...

-Уен! – събудих се и се изправих от леглото си.Явно този път не бях викала, защото нашите ги нямаше. – Какво означаваше това? – казах тихо на себе си. – Та аз дори не си мисля за тях, а откъде идват тези сънища? – вече наистина започнаха малко да ме плашат.За тях дори не бях казала и на най-добрите си приятелки, а родителите ми странно как не ме разпитваха.След това заспах спокойно, а от кошмарите нямаше и следа.
  На следващия неделен ден се събудих в 7;00часа, а започвах училище в 9;00. Измих се, взех си вана с лавандула и облякох черна тениска с паднало рамо и къси бели панталонки до коленете.Вързах буйната си руса коса на конска опашка.
-Добро утро, мамо! – поздравих я аз, като слязох в трапезарията.
-Добро да е, Аш.Как спа? Имаше ли кошмари тази нощ? – попита ме тя, но аз отговорих отрицателно:
-Не, нямам.Вече започват да изчезват. – казах й това с цел да не се тревожи за мен.
  Направих си плодова салата и се качих в стаята си.Когато вече бе време да отида на училище, за топ облякох лилавата блуза с дънковото елече и дънки до колената и лилави пантофки.За аксесоари сложих лилаво бомбе с черна лента, черен гердан и черен часовник.Учебниците си сложих в черна, пощенска чанта.
   Когато излизах от дома, видях Уен да излиза от тях.
-Хей, Уен.Да те закарам до училище? – предложих му.
-Ъм, да...предполагам. – рече той малко нерешително и влезе в бялата ми кола.
В автомобила дойде неловко мълчание, но аз реших да го прекъсна:
-Откъде се преместихте?
-От Кливланд. Решихме да сменим обстановката. – отвърна чернокосият.
-Тук ще ти хареса.
   След около 10минути пристигнахме.
-Здрасти, Оливия. – поздравих аз момиче в двора на училището.Уен още бе до мен.
-Здравей, Аш. – рече брюнетката и ме прегърна.Имаше шоколадови очи и коса със същия цвят – Здравей...
-Уен. – отвърна момчето до мен.
-Ти си нов, нали? – Олив го погледна с онзи поглед, а това означаваше, че го хареса...дооста го хареса.
-Как бързо позна.
-Ела, ще те разведа наоколо. – рече тя и го отведе.В този момент видях Олив и Уен да се запътват, а по него залепнаха още няколко момичета.В този момент видях Стейси и Ванеса.
-Хей, момичета.
-Здрасти, Аш. – рече Ванеса.
-Как си? – попита Стейси.
-Мм...супер. – отвърнах й.
-Кое беше момчето, с което се раздели преди малко? – попита ме Ванеса.
-Оу, това ли.Казва се Уен Хъджънс. Живее точно пред къщата ми.Премести се вчера. – обясних им накратко.
-Красив е, а и тялото му е супер. – рече Стейси.Момчето бе с черна тениска, която описваше.
-Между другото, защо не ви видях вчера на концерта ми? – попитах ги аз. – Нали казахте, че ще дойдете? Винаги идвате...
-В последния момент се оказа, че бавачката на брат ми Джейк била болна у дома и трябваше аз да го гледам. – оправда се Синеочка. Джейк бе по-малкият й 7-годишен брат.
-Мен пък ме наказаха точно в последния момент, когато излизах навън. – рече Ванеса. – Заради едни оценки по математика...
-Добре. Няма проблем. – усмихнах им се аз и продължихме напред.

За известни: http://kaprizen.com/?img=1994854

Кое?

(wave)

Здравей, Кали. Как си?

0%.
Колко процента обичаш да спиш до късно?

lady_ss1 се страхува от грозни аватари.Просто ги ненавижда! Винаги когато види такъв пищи адски много, а никой чужд аватар в сайта не й харесва!