Ами, дочакахте го.

56 част

На следващата сутрин се събудих от шума на вълните.Не мисля, че съществуваше по-хубав начин за събуждане.Преместих ръката на Майкъл, която се бе овила около мен, бавно и внимателно и след това се надигнах.Слънцето тъкмо се бе подало и още нямаше никой на плажа.Излязох от колата и изпънах дрехите си, а след това се протегнах.Нека си признаем... спането в кола под открито небе бе романтично, но не и удобно.Погледнах Майкъл за последно преди да тръгна към близката закусвалня.Спеше толкова спокойно, толкова сладко... не можех да му се нагледам.Целунах го леко и нежно по челото, като внимавах да не го събудя и тръгнах.В закусвалнята миришеше много тежко от всички пържени закуски, фритюрници и такива неща.Почудих се известно време, огледах витрините и накрая взех две парчета пица за Майкъл, един геврек за мен е по две коли за всеки.Магазинерката любезно ме обслужи, сложи храната в торбички и потеглих обратно.Когато пристигнах Майкъл вече бе буден.
- Хеййй! -Каза той скочи от колата и ме прегърна. - Къде беше, притесних се, тъкмо щях да тръгвам да те търся.
- Ходих за закуска. -Отвърнах аз и показах торбите, които криех зад гърба си. - Не знам дали обичаш пица, но...
- Ти шегуваш ли се?Мога да живея цял живот на пица както и на още няколко храни. -Двамата отидохме на пясъка, седнахме и започнахме да се храним.
- Нека позная.Пържени картофи, цаца, бургери, чипсове и да не забравяме твоят най-добър приятел... бирата. -Двамата се засмяхме и продължихме да ядем. - Жалко, че трябва да се връщаме. -Казах аз, когато двамата с Майкъл се върнахме в колата и се подотвихме за тръгване. - Мога да остана вечно тук, с теб, на плажа..
- Някой ден... когато станем по-големи ще живеем тук.Ще имаме една от онези каравани, без покрив и ще пътуваме навсякъде, но вижаги ще се връщаме тук, при морето, на нашето място.
- ... и ще спим на палатки...
- ... и ще имаме четири деца. -Двамата се засмяхме.
- Обещаваш ли? -Попитах аз, а той се приблии и ме целуна.
- ..Обещавам. -Отвърна и потеглихме обратно към Оушън Сити.Когато пристигнахме пред къщата на Карли се сбогувахме и се разбрахме да се видим по-късно на плажния купон.Отключих тихо входната врата и започнах да се изкачвам на пръсти по стълбите, когато Кар изкочи изневиделица.
- Хмм, промъкваше се на пръсти в 7 часа сутринта. -Замръзнах.
- Не се... не се промъквам. -Отвърнах без да се обръщам, наистина бях замръзнала на мястото си.
- Така ли, а тогава защо си с вчерашните си дрехи...
- Добре де. -Предадох се и отидох при нея. - Бях заедно с Майкъл.
- Моляя?С Майкъл?В леглото му?
- Нееее! -Отвърнах аз и се засмях.
- Не ми казвай, че още не сте го направили.
- Карли!!!Това е лично.
- Просто се изненадвам.Майкъл не е от типа,който чака момичето със седмици.Харесва някой, тръгват и го правят.Просто е, но с теб... с теб явно никога не е просто.Не съм го виждал да се държи така с друго момиче. -Лека усмивка се появи на лицето ми. - Хайде, разкажи ми как мина и защо изобщо беше толкова разстроена по телефона.
- Ами... -Започнах аз и и разказах всичко за Роузи и Раян.
- Не мога да повярвам на ушите си...Всъщност не знаех, че има алцхаймер.
- Е, сега научаваш, спокойно, не си единствената която не е знаела... -Казах аз и отново се ядосах. - Както и да е, страшно се ядосах и отидох в магазина за коли под наем, където попаднах на най-извратеният магазинер, който някога съм виж... -Карли повдигна веждата си.
- ...Какво?
- Магазинера... аз, аз нямах достатъчно пари за колата и... разбих стъклото и я взех и.. и сега Майкъл отиде да я върне, като си мисли, че всички е наред.Боже, там сигурно гъмжи от полиция и когато го видят...Трябва да вървя. -Казах аз и хукнах.