Какво правите? (wave)

Доста са.
Адвокат; Фотограф; Модел; Журналист; Моден дизайнер; Интериорен дизайнер; Учителка; Писател; Зоолог и още.

Хекс Хол - Рейчъл Хокинс.

Екатерина.
Нина/Саша?

Добро утро!

Мерси.

Певици: Rihanna; Katy Perry; Dev; Adele.
Певци: Не се сещам в момента
Групи: Румънеца и Енчев; One direction; The Wanted.

-А този никой, има ли си име? – рекох аз. – Виж, Тайлър.Ако не искаш да влизаш в спорове с мама и татко заради това, че си се сбил, ще те прикрия.
- Ти сериозно ли? – усмихна ми се така мило.
-Да, сериозна съм. – все пак бяхме брат и сестра и винаги сме си помагали. – Ти стой в стаята си, а аз ще кажа на нашите, че имаш мигрена.Не излизай, да не ме издадеш! – намигнах му аз.
-Жестока си, сестра ми! – каза той и ме прегърна отново.
-Знам, знам! Сложи си лед.

СЛЕД 3 СЕДМИЦИ
  Май наистина започвах да се влюбвам в Уен.Тези прекрасни синьо-зелени очи...
Почти всеки ден ходих у тях „уж” да му обяснявам уроците, но през цялото време той гледаше мен със замаян поглед и не слушаше това, което му говоря.Дори веднъж за малко да се целунем, но баща му ни прекъсна.Направо щях да полудея. Щях да полудея също и със кошмарите всяка нощ- той отново ме гонеше, и гонеше.Искаше да му дам нещо.Боже, какво искаше този от една тийнейджърка?!
  Тази нощ нямах кошмари.Това наистина си бе странно, от месеци се явяваха в съзнанието ми и само аз продължавах да знам за тях.
   Един ден отидох отново да „предам” урока на Уен, но неочаквано телефона ми звънна. Бе брат ми, който ми каза да се прибирам веднага.Имало нещо много спешно.Божичко, Тайлър!
  Когато се прибрах у дома с периферното си зрение видях родителите си, гледайки ме с нотка раздразнение. Тайлър стоеше зад тях с насиненото си око. Разбрали са.
-Ашли, не трябваше да прикриваш брат си! – рече баща ми. За толкова малко нещо да ме мъмрят? О, не.Няма да стане.
-Да, татко. – отвърнах решително. – Ще го прикрия, защото е мой брат и защото го чака голямо наказание!
-Също и теб!
-Но защо?Аз нищо лошо не съм направила.
-Не ме карай да ти дам две седмици, Аш! – отвърна отново със строгия си тон, а аз не казах нищо и просто се качих в стаята си.
  -Много нужно ли беше да се биеш, Тайлър? – чух зад себе си как баща ми говореше на братчето.
   Цяла седмица няма да се отлепя от дома.Винаги ме наказваше за едното нищо.Но защо? „Защото трябва да не правиш грешки, другите да правят. На теб ти е забранено!” – винаги това казваше. Не ме притесняваше наказанието, защото през повечето време учех, а това, че нямаше да мога да виждам достатъчно Уен. Ах, Уен...
  През нощта дори не можах да заспя.Мислех си само и единствено за Него, затова и Хъджънс не бе в съзнанието ми. Само Прекрасния...

Като знаеш сайтовете, защо не потърсиш, за да й помогнеш, а спамиш излишно? Не ви разбирам!

Само това намерих: http://www.saab-club.com/gallery/data/m … /pic10.jpg

Отново е бяло.

http://seductionx.tumblr.com/
Песента, която започва.Преди я знаех, но отдавна не съм я слушала и не помня вече.

Донякъде ми харесва.
Но имаш пунктуационни и правописни грешки.Но защо героинята е забелязала само тревата?