• Когато подадох покупките на братовчедка ми във вана, чух че чичо спори с майстора.
  - Но, няма да можем да чакаме толкова дълго, по-рано няма ли да може?
  - Виждате, че има голяма опашка. По-рано от 14 часа следобяд няма да стане.
  А беше още 10.. Проклета гума! Проблемът беше, че нямахме резервна, нито пък татко и чичо умееха да сменят. Чичо Бен беше твърде дебел, за да се побере под колата, а татко хич го нямаше в това.
  - Скъпа, би ли излязла да вземеш кафе за нас с леля ти? Забравих да ти кажа, когато слезе. - мама ме попита.
  Направих отегчена физиономия. Трябваше да се върна.
  - Няма проблем Шарлот, ще отида аз. - предложи леля.
  - Отивам, отивам.. - склоних.
  Наложи ми се отново да отида до касата при онова момче. На табелката му видях, че се казва Джеймс. Приятелката му беше с горнище на бански и къси гащи, сякаш отиваше на басейн. Излезе и взе една от тези подочистачки, с които се измиваха стъклата на колите. Отиде до нашия бус, който беше паркиран към сервиза на бензиностанцията и потопи подочистачката във вода. Проследих колко предизвикателно изтри предното стъкло на вана, качила се на капака му. Травис си умря от възторг. Задника и беше максимално издаден назад. Ужас..
  - Леле, какъв задник! - Травис извика така, че момчето на касата го чу добре.
  - Не му обръщай внимание, той си е такъв. - казах на Джеймс.
  Ухилих се, но на него хич не му беше радостно. Поръчах кафетата, той пусна машината и излезе. Дръпна приятелката си.
  - Джейли, ела да ми помогнеш.
  - Скъпи, не съм изчистила задните стъкла!
  - Ще ги чистя аз, ти влизай и дай кафетата на момичето.
  Травис запротестира.
  - Ти нямаш готин задник, искам си мацката!
  - Ей, боклук - млъкни.. - отговори касиера.
  Аз си стоях на касата и гледах сеира отвън, умирайки си от смях. Добре, че се намеси Дорис, за да разтърве ситуацията, преди някой да бъде ударен. Кафетата ми бяха подадени от намусеното му гадже.
  Върнах се при нашите, после всички отидохме да седнем пред кафенето на сянка.

В края на деня.

- Резултатите скоро ще са готови. - Райън посети Лиса.
- Знам..
- Баща ти май е починал днес? Странно.
- Знам..
- Ти слушаш ли ме?!
- Знам.
Лиса отговаряше едно и също, сякаш не го чуваше.
- Искам те. - неочаквано каза той, гледайки я право в очите.
- Знам.. А, какво? Какво, кажи го пак!
- Трябва да излизам, имам работа. - той се упъти към вратата, прекъсвайки темата.
- Чакай, чакай - кажи го! - хвана го за ръката тя.
Той я погледна сериозно, сякаш ядосан от настоятелността и, и започна бавно да се приближава до нея. Лиса, леко изплашена, пусна ръката и заотстъпва назад. Гърбът и опря в стената, нямаше къде да стигне повече. Но по-добре да я притисне полицай, отколкото Брус, например. Райън бясно захапа гушата и, хвана я през кръста и хвана бедрото и.
- Какво харесваш в мен.. Ти знаеш ли какво правиш?- попита тя нервно.
- Едва ли някой колега ще дойде точно сега..
- Кхъъъъъм ... - грубият колега Адамс се промъкна.
- Какви ги вършите? Райън, не те ли е срам? Полицай със затворничка? Ако ще се натискате, направо да прекратим случая?
- Колега, тепърва започнахме.. разследването, де. - възрази Райън.
- Моля Ви, това е важно за мен. Аз трябва да изляза.. - обади се Лиса.
- Повече да не съм те видял тук, няма да се занимаваш с това, Джоунс. ще се видите чак на делото след няколко седмици. - той се обърна съм Райън.
телефонът на Райън Джоунс иззвъня.
- Кажи, Мандела.. Какво? Веднага идвам. - каза той.
- Ще се видим чак на делото. Ще те чакам, извън това място. - добави и изхвърча.
- Нещо нередно ли е станало? - попита Лиса.
- Ще разберем. - сухо отвърна Адамс, и също излезе.

- А теб ще видим какво ще те правим. - обърна се към съучастника.

"Нима след четири ужасни години ще получа правосъдие? Нима всичко толкова лесно ще се оправи? Дали ще имам този късмет? Четири години се боря в този ад, една година търпя човек, който не ме оставя намира, което е по-зле. Станах жертва на съдбата си.. По дяволите.." - мислеше си Лиса в тъмницата.
- Лиса, връщаш се отново на мястото си. - дебелата позната жена отключи катинарите и изведе момичето.
Това я успокои, връщаше се на по-благоприятното място. Но щом си в затвор, кое е благоприятното? Все тая.

Една седмица по-късно, денят на аутопсията.
- Моли се да успеем да докажем невинността ти. - сутринта каза Райън на Лиса.
Беше минал през килията и, за да види как е.
- Не се тревожи, онзи няма да те закача. Ще остане там дълго време. Сега излизам, важна задача ни чака. - каза той финално и излезе.
Лиса сякаш не го чу, гледаше в една точка и нито приема - нито предава. Дойде времето за закуска, всички разговаряха оживено.
- Какво става? - попита тя готвачът, който се въртеше наоколо.
- Някакъв мъж на име Дженсън Дъглас се самоубил брутално. Обесил се на въжета в някаква изоставена сграда. Преди това бутнал свещ и всичко пламнало. Преди това е нарязал ръцете си.. И..
Мъжът говореше, сякаш на себе си и се занимаваше с някакви кашони, а Лиса изтръпна.
- Баща ми.. - прошепна тя. - Защо.. Точно сега ли?!
Той беше мъртъв, а сигурно Лиса щеше да продължи да плаща неговата грешка. И щеше да е по-трудно.
- Хейй, това не е ли баща ти? - подвикна един дребен мъж на Лиса.
Тя се обърна към него, но не му отговори и отиде, за да си вземе пшеничените блокчета с мед. Тогава се появи и той - мъжът, когото не можеше да гледа.
- Скъпа.. - незабелязано се бе промъкнал до нея.
- Не ме наричай така, махни се от мен.
- Аутопсия, а? Няма да позволя да си отидеш, ще се погрижа да постоиш поне още 20 годинки. Ще сме заедно тук, в затвора. С доживотни присъди. - на лицето му имаше извратена усмивка.
Тя наистина не можеше да понася това нахалство.
- Не си добре! - бутна го тя и обърна внимание на закуската си.

Некст, нексттт  

Става интересно   

Некст!  

Харесва ми.

От морето си купих дъвки на лентички, на които пише Exit. Интересно ми е дали в някои супермаркети или обикновени магазини мога да ги открия във Враца?

Just a little fastееееrr ...

Двоумях се как да се казва сестрата, поста е редактиран. Объркала съм се. Довечера пускам некста.

Става въпрос за Пловдив - и лева.. А защо героите тогава носят чуждестранни имена?
Също така не ми допада особено на сюжет, всяка втора история тук се разправя за проститутки.

Некст