Какво по-точно търсиш?

Ами, незнам.

И аз това щях да питам, но май е в 22:30..

тази - http://kaprizen.com/forums/viewtopic.ph … 28#1409428

Здрасти, Кали.
Какво има?

Цял ден се каня да пиша ощее домашни и сега се реших.
Не можах да се отлепя от тази книга.

Прави коремни преси, бягай...Или по-точно: Спортувай.
Това всеки го знае, когато иска да отслабне.

Какво тренираш?

1.Воrgore - Nympho
2.Adele - Set fire to the rain
3.Brown - turn up the music
4.Dev - in my trunk
5.DJ Fresh ft. Rita Ora - Hot Right Now

Здравей.
Btw, аз съм little_baby.

Е, чак радостна.
Просто не съм в лошо настроение.

Благодаря ви, хора. <3 Тук не е много интересно, но по-нататък..
В историята ще бъдат включени и свръхестествени неща.
И не, Уен не е вампир.

  Събудих се отново в 7:00ч. Тази вечер бяха танците, а аз още нямах кавалер. Надявах се Той да ме покани. Когато слязох долу за закуска видях цялото семейство.
-Добро утро, Аш. – поздравиха ме те и седнахме на масата. Май никой не помнеше вчера. Още се чудя.За нещо такова, една седмица ?
-Ашли, довечера искам да се върнеш точно до 00;30ч. – рече баща ми и ме погледна с онзи поглед, казващ: „Ако закъснееш и с минута те чака наказание!”.Не знаех как ме пуска до толкова късно, защото обикновено съм до единайсет, но не исках да развалям магията. Все пак, кой искаше?
-Разбира се, татко! Без закъснения. – отвърнах аз и започнах да се приготвям за училище.
 
ПО – КЪСНО В УЧИЛИЩЕ:
  През целия учебен ден мислите ми не се разделяха с Уен. Във всяка свободна секунда го гледах, а той гледаше мен.Точно в този ден не можахме да се доближим един до друг, но в края на деня той рече:
-Хей, Аш.
-Здрасти, Уен.
-Защо вчера си тръгна тоолкова бързо? – попита ме Той.
- Просто прикрих брат си за едно сбиване и нашите са разбрали.Както и да е.
-Ъм, дообре... Между другото, искаш ли да ми бъдеш дама на танците довечера? – попита той и се усмихна толкова мило, че дори да не чаках с нетърпение тези думи, щях да отвърна положително.
-О...да, искам. С удоволствие. – продължавах да не се разделям с усмивката си.
-Окей, да те взема в 19:30?
-Страхотно.
-Ще отидем с моята кола. – рече той.Вече му я бяха донесли от Кливланд – бе противоположна на моята – черна.Като Ин и Ян.
   Вече бе вечерта на танците. 19:00часа е и аз още оправях косата си. Реших тя да бъде на небрежен кок и малки къдрици, спускащи се отпред, а грима – опушен. Облякох късата розова рокля, която си купих преди време и аксесоарите - бяло портмоне черни токчета.Бижутата ми бяха сребърните обеци и гривни и колие.На него пишеше “Хейстингс”.
    Изведнъж се звънна на вратата.Това трябва да бъде Той. Ахх, Той! Моментално слязох долу и Го видях. Бе с черен костюм, бяла риза и черна папионка. Носеше ми и букет цветя. Бели кремове – любимите ми! Откъде знаеше?
-Благодаря за цветята. – отвърнах просто и майка ми побърза да ни направи няколко снимки. Целуна ме по бузата.Като малките дечица. Мило!
  Излязохме навън и Момчето промълви:
-Изглеждаш прекрасно, Аш.
-Мерси.И ти не оставаш по – назад!