Остават още 2 части, и ще са по-дълги

• - Не.. Този човек е побъркан, и той не е знаел защо изважда трупа. И се е самоубил после.. Ненавиждам го откакто преби майка ми. Но и преди това го мразех.
  Полицаите се спогледаха.
  - Какво? Я дай отново. - подкани Мандела.
  - Той пиеше, беше алкохолик. Нещастен човечец, който пропиляваше в казиното всичко, което майка ми с пот на челото изкарваше. Беше безделник. Една вечер направо се нахвърли на майка ми. Накрая тя беше с много синини по лицето и гърба. Това казах, когато бях на разпит след убийството преди 4 години. И нищо. Не мога да докажа, че той е убиец.
  - Но имаш право да е така.. - намеси се Адамс.
  - Какви са отношенията ти с майка ти? Тя вярва ли, че той е убил дъщеря си? - попита Ричард /Мандела/.
  - Едва ли. Не ми вярва, каквото и да кажа. Всичко води към мен. „Лиса е виновна, тя е убила сестра си..“ Колко ли ме мрази?
  - Ще разпитаме и нея, как е видяла нещата. Донякъде е свидетел.
  - Тя не е видяла нищо, разбра за сестра ми чак в моргата, а мен ме видя чак в полицията.
  - Все пак ще я разпитаме.
  - Тя не живее в онази къща. Била прокълната..Изнесла се е. - отговори кротко Лиса.
  - А изобщо влизала ли е там след убийството? - попита Райън Джоунс.
  - Не.
  - Значи не е чистено, кръвта е останала по пода, тогава? Ще разуча това още утре. - отговори той.

  Вече беше късно вечерта, Лиса отиде да вечеря малко по-късно от останалите, а после си взе душ и се прибра в килията си. Докато нея я няма, Брус успява да разкопае дупката в стаята. Тя е зазидана от полицията, но той се справя доста добре с откриването и. Друг човек от неговото обкръжение му дава ножче, което Брус скрива под възглавницата си.
  Изтривайки вече почти сухата си коса с една кърпа, Брус започна интересен разговор:
  - Наистина ли си повярва, че ще излезеш от тук? Никой нищо няма да успее да докаже, след 4 години. Всичко ще е заличено, и нищо няма да излезе. Тооолкова оплетено.. - извади самодоволна усмивка.
  - Защо не гледаш своя живот и не ме оставиш намира? И ти самия няма да се отървеш.
  Той замълча, свивайки устни.
  - Отдавна не сме нощували заедно. Ще ми се да си припомня..
  - Млък. - през зъби го прекъсна Лиса и си легна с гръб към него, завивайки се през глава.

John De Sohn - Undеr Thе Sun (Where We Belong)

Гледала съм 2 филма по негови книги и ми харесаха Ще видя и този. Благодаря!

Телевизора и щракането по клавиатурата.

Търся песен на съвременна рок група с нецензурен текст, или такава, в която се пее, че любовта убива, не струва и т.н.  

• Лиса изпада в нервен срив, след като научава, че ще бъде много трудно да се измъкне.
  - Лиса, Лиса.. Моля те, успокой се! - хвана двете и ръце Райън.
  - Адамс, повикай медицинско лице, тя е много емоционално развълнувана.. - добави той.

  Минути по-късно.
  - Какво ще стане сега? - Лиса спокойно си седи на леглото, облегнала се на стената след успокоително.
  - Ще те разпитаме.
  - Ще ходя на разпит отново? И всичкия този ад, през който минах, до затвора? Отново ли?!
  - Да. Обещавам всичко да се разплете докрай. Казах ти, че няма да е лесно, но ще си струва!
  Райън я остави сама, а тя започна да умува.
  „Аз трябва да изляза от тук. О - ще избягам. Но как ще стане това? Какво ще правя? Да се самоубия? Охрана - дайте ми въже, спешно! Да бе..“
  Изглеждаше съсипана. Нищо нямаше да свърши скоро. А може би пък да?
  Тя размишляваше, докато не дойде пълната жена, за да остави Брус.. Брус ли казах?
  - Долу се събраха доста, затова го местим тук. - обърна се към него тя.
  Тъкмо той щеше да каже нещо на Лиса, и докато вратата все още не беше затворена, дойде Райън Джоунс, за да заведе Лиса до разпитната зала. „Поне за малко ме отърваха от Брус..“ - помисли си Лиса.
  - ... бях ужасена. Гледах сестра си, мъртва. Не повярвах.. коленичих пред нея, потупах лицето и, исках да се събуди. Без да осъзнавам какво правя, извадих ножа. Невинна съм. Заклевам се, че нямам общо с убийството и.
  - Точно това е най-голямата ти грешка. Когато излезеш от тук, ако изобщо излезеш - ще знаеш да не припарваш до труп. Досега е имало такива случаи, но доказателства или е било вече късно да се намерят отново, или е било доста трудно. Това е тежка задача. - заговори Мандела.
  Край него стояха грубоватия Адамс и Джоунс, които слушаха това, което Лиса говореше.
  - Дотук добре. Баща ти се е самоубил наскоро. Някаква идея защо? - продължи Мандела.

Начални надписи: Dan Balan - Freedom
Събуждане: ACDC - Thunderstruck
Първи ден в училище: Smiley - Dead Man Walking
Влюбване: Smiley - Love is for free
По време на секс сцена, ти крещиш: Avril Lavigne - Girlfriend
Песен по време на бой: Avicii - Wake Me Up
Раздяла: Hoobastank - Out Of Control
След като се напиеш казваш: Icona Pop - I Love It
Бал: There For Tomorrow - Deadlines
На твоята реч след като си станал крал/кралица на бала ти казваш: Fireflight - Stand Up
Жиивотът е ОК: Alexandra Stan - Lemonade
Психически срив: Adrian Sina - Feelings On Fire
Караш кола:Olly Murs & Flo Rida - Troublemaker
Отново се събирате: Life Is A Highway
Сватба: Sean Paul - The Other Side of Love
Раждане на дете: Aura Dione feat. Rock Mafia - Friends
Твоята най-съкровенна тайна: Jordin Sparks - SOS
Нощ преди война: Arash & Aysel - Always
Последна битка: Adrian Sina ft. Mia Martina - Go crazy
Момент на триумф: Adam lambert - No Boundaries
Смъртна сцена: 30 Seconds To Mars - Edge of The Earth
Песен на погребението ти: AME - Heartless
Крайни надписи: Jessie J - Nobody's Perfect

Някой?

Chatty Parrоt

• На гробищата, медици и полиция се занимават с разкопки. Детектив Джоунс пристигна, а колегата Мандела го гледаше ужасено.
  - Трупът го няма.
  Последваха погледи на недоумение. За да се убеди, Райън отиде до гроба, а всички медици шумно се възмущаваха.
  - Ще погледна в околността, не може да е стигнала далеч.
  - Стигнала далеч? Мандела, тя не е възкръснала! Изнесли са тялото и..
  Ричард Мандела обиколи района, имаше нещо като пропаст наблизо.
  - Открих нещо.. - извика той, почти надвесен над пропастта.
  Не беше дълбока, а тялото на момичето се виждаше веднага. Бялата и рокля, вече бе кална от пръстта вътре.
  - Да я изнесем и отведем в стаята за аутопсия. Бързо! Започва да вали, а ни трябват отпечатъци. - дойде Джоунс, а след него целия полицейски екип.
  Сложиха ръкавици, и няколко човека помогнаха да я извадят от дупката. Завиха мъртвото тяло отново, и я положиха на носилка. Линейката, заедно с нея тръгна, за да я закарат до полицията.
  - Има нещо гнило. - продума Ричард Мандела, докато с Райън пътуваха в полицейската кола.
  - Има, да.. Интересно, кой ли я е извел. Как мислиш, дали е бащата?
  - Защо да е той? Защо да изважда трупа и да го хвърля в някаква пропаст? Гробът не е най-дълбок, но пак ми се струва невъзможно да е той.
  - Ами добре, сигурно ти звучи по-естествено сама да е излязла?!
  През целия път обсъждаха възможните причини за случилото се.
  - Вероятно е искал да се сбогува с дъщеря си, и после се е самоубил? Или си е помислил, че Лиса ще потърси справедливост, и да не можем да открием трупа? - предположи Мандела.
  - Поне да се беше постарал да е на по-скришно място.. - пренебрежително отбеляза Джоунс.

  Вече в стаята за медицинска аутопсия. Няколко биолози разглеждат тялото на момичето. Полицаи нервно се озъртат наоколо.
  - По гушата има отпечатъци. Но около раната от намушкването, всичко води до Лиса Дъглас. Вероятно е групово убийство. - прегледа формулярите единия полицай. - Явно бащата се е опитал да я удуши, а сестрата е давала с ножа. Интересно.
  - А отпечатъци по роклята, с която е сега - има ли? - попита Джоунс.
  - Има. Бащата я е изнесъл от гроба, но това не може да докаже, че той я е убил. Засега не можем да оневиним Лиса. Защо се подведе по нейните думи, кой знае какво си измисля! Стана много сложно..

Не ме бива много в разследванията, да си кажа

Харесва ми. Некст

Некст! 8-|