Поех си дълбоко дъх и отворих вратата. И познайте какво заварих! Видях труп на мъж на пода, госпожица Уилямс беше вързана за дървен стол, а госпожа Ричардс държеше пистолет Лейди Смит със заглушител, насочен към главата `и.
- Знаех, че ще дойдеш - каза ми тя.
- А, аз си знаех, че си ти. - отговорих `и аз. - Сега остави пистолета. И без това ще лежиш 15 години за политическо убийство, няма нужда да е доживотна присъда, нали?
- Не, аз искам своето отмъщение. Аз го издигнах, аз го направих министър! А какво получих? Изневеряваше ми с тази руса кучка, личната му асистентка.
- И си го убила, защото ти е кръшкал, защото е искал да те остави зареди нея. Ти го отравяш с цианкалий, но си превишила дозата и се е появила пияната. Обвинила сте келнера за грешката, защото той е поднесъл десерта. И ето го тук, в ъгъла до вратата. Платила си на друг човек, да пренесе трупа до тук. Той също е келнер, за да може да отрови и любовницата му. А на гарата щяхте да слезете и да не се появите повече. Само не знам къде е трупа на мъжа Ви.
- Изхвърлих го през прозореца. Много трудно при това. Но Вие се оказахте голям навлек и стигнахме до тук. - отвърна ми тя, без да изразява никакви чувства. - Така че...
- Госпожо, направих това, за което ме помолихте. -от страничната врата се появи нейният съучастник, който до преди минути бях притиснал безуспешно в кухнята. Вдовицата без да се замисли стреля в него. Улучи го в черния дроб. Аз реших, че така може да убие и заложницата и стрелях в нея. Тялото `и се строполи на земята. Приближих се. Куршумът беше засегнал белия дроб, който изхвърляше кръвта изтласквана от сърцето през белодробната артерия. Знаех, че ще умре бързо. Отидох при келнера, който охкаше. Скъсах ръкава на ризата си и го притиснах към раната, за да спра загубата на кръв:
- Казах ли ти, че е най - болезнената смърт? - погледнах часовника си. 3 и 15   часа. - Спокойно, ще се помъчиш още около полувин час, докато стигнем гарата. Няма да умреш. А сега натискай тук. - сложих ръката му върху раната. Отидох до госпожица Уилямс. Развързах я и след благодарностите `и, че съм я спасил я изпратих до купето `и.
Запалих цигара във вагона за пушачи. Стоях прав пред отворения прозорец и наблюдавах отиващата си Луна. Замислих се за госпожа Ричардс. Тя, макар и убийца, беше като всички нас. Чувства като недооцененост, ревност, гняв и неланието за отмъщение я погубиха. Но всичко тава са човешки емоции, които всички изпитваме рано или късно. И все пак, нещо ми липсва. Сякаш картината не е завършена. А липсващото парченце от пъзела си е отишло завинаги с дръзката госпожа Ричардс.   
Фаталната дама така я наричаха вестниците по - късно. Да, фатална, дръзка, смела, умна... Да смелост трябва, за да убиеш във влак, и може би малко лудост. Но никой не може да продължи многоточието с епитети към нея, защото всички сме тесногръди. Мислим си, че знаем всичко, а всъщност винаги има още нещо, още нещо...

Очаквайте още случаи на Баунти и една почти завършена история Смъртоносно близки

Не довърших започнато, за което се извинявам на всички, които очакваха да разберат кой е убиецът. Единственото ми оправдание е, че получих доста сериозни критики и мнения, че упорито копирам Агата Кристи с нейната история "Убийство в Ориент Експрес". Все пак аз не мога да се меря с нея и честно казано, не към и чела този случай на Поаро. Просто е гадно да не го довърша. И ето го продължението.

Фрагмент 6

- Мамка му! - извиках аз, като вече се досещах какво е станало. Ударих силно юмрук в стената и се втурнах към салона на ресторанта, но вече беше твърде късно. Госпожица Уилямс я нямаше. Единственото останало от нея беше чантата `и. Сервитьорът гледаше втренчено мястото, където Мерилин седеше до преди минути. Сигурен съм, че "Тя", която и да е, го плаши до смърт и няма да пропее. Може би, госпожа Ричардс да е моя човек. Ако тя симулира, че е отвлечена, това е идеалното алиби. Никой не би си помислил, че някой би се самоотвлякъл, така да се каже. Та това е налудничаво! Червилото, в доба ми, е единствената ми свястна улика. И точно това е ключът! Мерилин носи розово червило, а вдовицата - червено. Толкова е просто! Отговорът е бил през цялото време пред мен, а аз съм го подминавал. Бръкнах в джоба си и го извадих. Отвих го от кърпичката си и го вдигнах към лампата. На светлината забелязах нещо, което беше тънко и се подаваше от единия край на гланцираната част. Но, това е косъм! Хванах го с два пръста и го погледнах. Беше червен. Точно като косата на госпожа Ричардс.
Излязох от ресторанта и започнах да оглеждам коридора за улики. На пода забелязах черни прашинки. Наведох се да ги огледам. Пипнах ги с показалеца си. Това бяха сажди. А сажди има само в котелното. Отправих се към локомотива тичайки. По пътя се обвинявах колко съм сляп и че вече госпожа Ричардс може да е видяла сметката на госпожица Уилямс. По път също така махнах предпазителя на револвера си. Не знам какво ме очаква. Стигнах до вратата на котелното, от която извираше топлина. Ако вдовицата е вътре, как, по дяволите, я издържа тази топлина.

Който иска некст да пише. Ще го кача още тази вечер.

Слави
твоя?

не съм опитала нито една, за да кажа
как се казва бившия?

Бих опитала от любопитство
Орална любов с презерватив или без?

Под душа, на плажа има много пясък :дд
Бихте ли си взели гадже под наем?

нито едното нито другото. По - скоро камериерка или дяволче, може и жената котка :дд

ам усмивката, очите, косата, мускулите, но най - вече ПЛОЧКИТЕ :дд
Къде никога няма да го направите?

Орлин Павлов, но и Багата си го бива :дд
Какво бихте направили, ако сте в компания и гаджето ви каже, че иска в тоалетната за едно набързо :дд

ммм... секс на бюрото в офиса на гаджето ми :дд
С коя известна личност би го направила?

Зависи. Ако имам основателна причина - да но иначе не
Къде най - много обичаш да те целуват?

мм в съблекалня на магазин :дд
Ти ?