Уникално!!!! Страшно много ми хареса.. Адски истинско и чувствено       

...3 години по-рано
Мел се прибираше след поредния скучен ден в училище. Беше й омръзнало да стой там, защото всички й се подиграваха. Казваха й, че е грозна и дебела, въпреки, че нищо от това не беше вярно. Беше на 16, а все още не бе имала сериозен приятел. Това я подтискаше.
Тя вървеше бързо към дома си. На половината от пътя забеляза, че едно момче на около двадесет върви на другия тротоар на равно с нея. Тя го загледа. Беше красив, със хубаво тяло, тъмна коса и изправена походка. Видя, че и той я гледаше. Тя леко се изчерви и видя как момчето пресича улицата.
- Здравей – каза той и се усмихна лъчезарно.
- Ъм, здравей – отвърна и Мел като наведе погледа си към земята- Познаваме ли се?
- Не, но веднага можем да променим това. Аз съм Крис.
- Аз съм Мел, приято ми е.
Извървяха остатъка от пътя заедно и си говореха. Притеснението в очите на Мел изчезна след втората минута и сега се чувстваше приятно в компанията на момчето. Той я изпрати до дома й и си насрочиха среща за другия ден. Щяха да отидат на кино и да гледат някой хубав филм.
Мел трепетно се подготваше за срещата. Оправи косата си и облече най-хубавата си лятна рокля. Закъсня ствсем малко за срещата и когато отиде Крис вече я чакаше. Гледаха забавен филм, който и двамата харесаха.
- Искаш ли да отидем на едно място, където се събираме с компанията ми? – каза той и погледна Мел право в очите.
Тя не издържа на погледа му и се огледа наоколо.
- Ами добре. Но няма да се бавим много. Обещах на нашите да се прибера навреме.
- Няма да се бавим. Просто ще те запозная с приятелите си – каза Крис и двамата тръгнаха към един от кварталите на града.
Щом наближиха, отдалеч се чуваше силна музика. Когато стигнаха, тя видя група от момчета и момичета, всеки от които беше с цигара в ръка, а някой дори и с бутилки евтин алкохол. Силната рапърска музика проглушаваше ушите й. Определено знаеше, че това не е нейното място.
- Хей хей, пичове, това е Мел – каза той и всички втренчиха наркоманските си погледи в нея.
- Ооо нова мацка! Крис, винаги съм знаел, че имаш добър избор
Крис се усмихна. Мел знаеше, че това няма да свърши добре. През главата й минахи хиляди сцени и тя реши да тръгне да бяга. Тъкмо се засили, когато усети как някой я хваща през кръста.
- Накъде така, красавице? Нима компанията ни не ти хареса?
Всички започнаха да се смеят силно.
...
Очите й бяха като залепени. Едвам ги отвори и леко се надигна. Зави й се свят. Не знаеше къде е. Огледа се наоколо и видя една задънена улица и много празни бутилки и фасове. Роклята и беше изкъсана и цялата мръсна. Грима й беше размазан и усещаше болка в корема и главата. Едвам се изправи и от рязкото повдигане й се догади.С леко залитане тръгна към другата, по-голяма улица. Там си хвана такси и се върна в дома си. Родителите й със сигурност вече се бяха обадили в полицията. Стигна до къщата си и отвори леко вратата. Майка й стоеше на дивана и плачеше, а баща й беше близо до телефона. В момента, в който затвори вратата и двамата се обърнаха и се затичаха към нея. Майка й я прегърна толкова силно, че кокалите й изпукаха. Очите на Мел бяха насълзени. Когато майка й се отдръпна и я погледна, закри очите си с ръка и започна да плаче още по-силно. Баща й стисна ръцете си в юмруци  и на лицето му се изписа гняв. И двамата знаеха какво се е случило. Мел също знаеше.
... Мина месец, докато Мел реши да излезне от стаята си. Вече не беше същата. Наивността й се беше заменила с ярост, а миловидната й усмивка вече беше изчезнала. Родителите й не знаеха какво да направят с нея. Тя вече беше много по-различна. Слезна по стълбите и от далеч майка й разбра, че отново е пияна. Залиташе по стълбите и дори не й обърна внимание.  Излезна от дома си и се запъти към една порутена сграда. Там я чакаше нейния дилър. Отново й предложи малко от стоката си, а тя без да мисли я взе и веднага я отвори и взе всичко, което й даде. Той я обичаше или по-скоро обичаше парите, които и даваше. Но тя не винаги плащаше с пари. Всичките начини на разплата му се харесваха. Тя беше редовната му клиентка.
Мел беше седемнадесет годишна и беше опитвала всичко от живота. Имаше два неуспешни опита за самоубийство и след тях се превърна в пропаднала наркоманка и алкохоличка. Имаше над десет противозаконни нарушения и няколко пъти и бяха пращали да върши обществено полезен труд.
Веднъж, скитайки през ноща, тя мина през един от „тъмните” квартали на града. Чу някаква музика. В момента, вкойто тя стигна до ушите й веднага позна музиката. Същата рап музика. Приближи се и от ъгъла погледна групата от хора, които танцуваха в ритъма на музиката. Тя ги позна. Всички до един. Тялото й се изпълни със злоба. Стоя там докато не се разотиваха. Тя разпозна едно от момчетата. Крис. Той се заппъти нанякъде и Мел тръгна след него. Вървя след него около 15 минути и накрая видя, че той влиза в една къща. Предположи, че е дома му. Майка му и баща му точно излезнаха през вратата на къщата й по всичко личеше, че не им пукаше какво прави синът им. Той беше сам в къщата. Мел веднага се запъти към най-близкия магазин и купи кибрит. След това отиде до една бензоностанция и взе една туба бензин и се върна обратно до къщата на Крис. Тя беше опиянена от гняв и злоба. Щеше да му го върне за всичко, което й бе причинил. Крехкото й тяло се тресеше от ярост и тя влезна тихо в дома му. Той беше в банята. Мел започна да излива бензин пред вратата на банята. Извади кутийката кибрит и без да се замисли запали една клечка, която освети лицето й и замиг тя изглеждаше като самия Дявол. Пусна клечката и тръгна да бяга....
На другия ден по всички вестници пишеше, че момче е изгоряло в пожар и причината е неизвестна. Тя бе извършила убийство. Но не се чувстваше виновна. Най-накрая беше спокойна... След този момент, в живота й настъпи обрат. Тя започна да посещава клубове за наркозависими и всичко старо в нея бе изкоренено. Сега тя отново беше старата Мел. И този период от живота й остави трайна следа, която винаги й напомняше за пропаста, в която беше паднала. И никой, никога не разбра за убийството....

Стив стоеше и гледаше втренчено в очите на Мел. Никога не би подозирал Мел в убийство...

Да. Желев? 

Не :d Бруно Марс ?

Талант
Ре...  

Стив седна отново на дивана и си наля една чаша уиски. Дълго време стоя замислен и гледаше в една точка, сякаш стените знаеха отговора на всичките му въпроси. След половин часово размишляване, той влезна да си вземе душ и после си легна. Въртя се в леглото, не можа да заспи. Мисълта за Мел го държеше буден цяла нощ. Какво й се беше случило? Защо реагира така? Дали беше с бурно минало, което пораждаше у нея срам, или беше нещо друго? Тези върпоси го изгаряха отвътре. Затвори очи и реши, че на сутринта ще й се обади и ще поиска да се видят. Трябваше да разбере нещо...

Изгрева дойде по-бавно от всякога. Не беше мигнал цяла нощ и очакваше настъпването на деня с нетърпение.  Беше шест сутринта – твърде рано за нормалните хора в съботен ден.  Той стана, оправи леглото си и се отправи към кухнята, за да си направи едно силно и черно кафе. Чувстваше как клепачите му натежават и очите му се затварят. Липсата на сън му се отразяваше, но всеки път, в който затвореше очите си и се опитваше да се отдаде на съня си, в съзнанието ми изплуваше предната вечер и хилядите въпроси „Защо?”.. Вече беше единадесет часа. Не беше усетил как беше заспал на дивана. Ако телефона му не беше звъннал щеше да открадне още поне три часа в спане.
- Ало – каза сънено и леко раздразнено. Мразеше да го будят и винаги когато това станеше, целия му ден беше изпълнен с ядове.
- Къде си по дяволите? Чакаме те от двадесет минути! – гласа на мъжа отсреща беше меко казано ядосан.
След тези думи, Стив се сети, че трябваше да е в конферентната зала на фирмата на баща си и да помага на всички при сключването на най-важната сделка на годината. Там щяха да са майка му, баща му и брат му. Двамата с брат си бяха пълни противоположности. Той беше амбициозен, искаше да продължи бизнеса на баща им и го правеше. Още от малък постоянно пречеше на Стив да постига целите си. Искаше винаги да го превъзхожда.
- Мисля, че можете и без мен – каза Стив с цялата спокойност на света.
- Моля! Чуваш ли се какво говориш?! Искам веднага да дойдеш и това не е молба, а заповед!
- Не се надявай да дойда – каза Стив и затвори телефона и го хвърли на отсрещният диван. Не го интересуваше нищо друго освен Мел.
Когато погледна часовника вече беше четири часа следобяд. Разсъни се по-бързо от всякога и грабна телефона си. Набра номера на Мел, но телефона й беше изключен. Звъня й постоянно през следващите 2 часа. Телефона й продължаваше да бъде изключен. Той се притесни. Беше я оставил да се прибере сама в 2 през ноща. Надяваше се всичко да е наред с нея.
С настъпването на залеза той се отправи към бара. Тайно се молеше тя да стой там, седнала на някоя маса. Влезна в заведението и се огледа навсякъде. Не я видя. Попита бармана за нея, но и той твърдеше, че не я е виждал от вечерта. Стив седна на бара и си поръча джин. Изпи го доста бързо. Притеснението си личеше в погледа му.
В този миг вратата на бара се окрехна. Той несъзнателно се обърна и видя как през входа влиза Мел. Изисканата й външност от снощи бе заменена с протрити дънки, тениска и маратонки. Косата й беше вързана на небрежна опашка и си личеше, че й липсва сън. Тя се отправи към него.
- Не ме питай нищо – каза тя, преди той да беше отронил дума – Ако искаш да разбереш повече за мен, нека излезнем от тук.
- Добре, но какво по дяволите става. – докато изрече думите си тя вече го беше хванала за ръка и бяха се запътили към изхода.
- Къде отиваме, за Бога – попита той за втори път.
- Някъде на по-спокойно място. – отвърна тя
Вървяха по една улица и накрая стигнаха една пуста алея. През целите десет минути, в които вървяха никой не пророни нито дума. Наближиха една пейка и тя седна, след това Стив се настани близо до нея.
- Е, ще ми кажеш ли вече какво става. – в гласа му се появи нетърпение.
- Да, но ми обещай, че няма да ме прекъсваш и няма да задаваш излишни въпроси
-Обещавам. Можеш да разчиташ на думата ми!

Благодаря много на всички. Той значеше много за всички, не само за мен. Благодаря ви и за съболезнованията!! 

Влезнаха и се запътиха към най-вътрешното сапаре, което беше по-усамотено и някак си по-уютно. Седнаха на ъгловия диван. Тя стоеше в единия край на дивана, а той в другия. Ако някой ги погледнеше отстрани щеше да реши, че са двама непознати или, че са двойка, която току що се е скарала. Нито единия, нито другия показваше близост.
-Какво ще пиеш. - попита той.
- Каквото ми поръчаш - отвърна тя като в гласа и се появи загадъчност.
Той никога не се беше замислял над това каква за него трябва да бъде идеалната жена. Но нещо го караше да мисли, че именно Мел е идеалната. Също така никога не се бе замислял какво в жените го побърква. След първата среща с Мел осъзна, че загадъчното в жените го кара да иска още.
- Какво ще поръчате - попита любезно сервитьорката. Дългата и руса коса беше вдигната на висок, небрежно разпилян кок. В нея имаше нещо много чаровно, но дългогодишната употреба на цигари и нощния живот, който водеше като сервитьорка бе убило всичко младежко в нея. По всичко си личеше, че е на не повече от 25 години.
- Едно двойно ирландско уиски с две кубчета лед за мен и десетгодишно, малцово с повече лед за дамата. - каза той и намигна леко на сервитьорката.
- Добър избор. - отвърна Мел - Но аз го пия с едно кубче лед.
- Една истинска дама не трябва да се напива с уиски. Ако ти поръчам без лед ще трябва след първата чаша да те изпращам до дома ти. Сега когато е с повече лед, ще можем да изпием повече и съответно да прекарам повече време в твоята неустоима компания - каза той и леко се подсмихна.
Сервитьорката донесе поръчката им. И двамата бавно отпиха от кехлибарената течност и я задържаха в устата си за кратко време.
- Класика - каза Мел и по лицето й се изписа насладата, която изпита при досега си с чашата.
Говориха си цяла вечер. Бяха минали 3 часа откакто бяха влезли в бара. Наблюдаваха влизащи и излизащи хора, такива които бяха дошли да се веселят и такива, които бяха дошли за удавят мъката си в чашата с евтин алкохол.
- Знаеш ли какво - каза тя - това ни е втора среща и аз незнам как се казваш.
- Нали за теб името не беше от значение. Защо сега искаш да знаеш?
- Не използвай моите оръжия срещу мен - каза тя и леко се засмя.
- Името ми е Стивън. Стив за приятелите.
Мина още час в разговори и часа вече беше 1 през ноща. Бара беше денонощен, но в цялото заведение те бяха останали единствените посетители. Новия барман им хвърляше странни погледи и по всичко личеше, че единственото, което иска е те двамата да си тръгнат, да затвори заведението и да се прибере в дома си, където го очаква леглото му, в което не беше спал от 2 дни.
Стив забеляза изражението на бармана и реши да плати сметката и да предложи на Мел да отидат в апартамента му, за да продължат разговорите си.
- Ако ти предложа да отидем в апартамента ми ще се съгласиш ли?
- Стига да ми обещаеш, че ще ми сипеш чаша от твоето 50 годишно уиски - каза тя и го погледна директно в очите.
- Ами... аз.. ъъ..
- Шегувам се. Въпреки, че щях да съм щастлива ако се беше съгласил.
- Аз.. моля те не ме карай да извършвам това богохулство. - каза той и леко се притесни
- Спокойно. Просто те изпробвах. Но да, бих се съгласила да дойда.
- Да вървим тогава. Апартамента ми е на близко, няма да ни е нужно такси.

Извинявам се много,че се забавих с качването на новата част, но предполагам, че до края на деня ще кача и ощее една. Надявам се да ви харесат.

Времето летеше. Минаха цели 4 часа от разговора им, а той не беше приключил с работата по външния си вид. Около час стоя пред огледалото в стаята си и сменяше риза след риза, сако след сако и така, докато не реши, че няма подходяща дреха в гардероба си. Излезна набързо и отиде до най-близкия бутик за мъжка мода и си купи чисто нова риза. Продавачките в магазина му направиха десетки комплименти и може би на единадесетия той знаеше, че изглежда страхотно. Прибра се, облече новата риза, сложи сакото и се напръска обилно с парфюм. За него парфюма беше от изключително значение. Често по филмите споменаваха израза "ухание на мъж".. Според самия него, именно неговия парфюм беше истинското ухание на мъж. Застана пред огледалото. Пооправи яката на ризата си и започна да се върти, за да се огледа от всички страни. Леко наболата му брада беше скрила всякакво момчешко излъчване и сега пред огледалото стоеше един истински мъж с класа. Завъртя се и намигна на образа в огледалото. Беше сигурен, че е заслепително мъжествен. Обу новите си обувки и излезна. По пътя за бара всяка жена се обръщеше след него, а щом минеше покрай компания от жени, чуваше как го обсъждат. От всички изсипани думи относно външния му вид, той чуваше само "Ооо колко е секси".. Това го караше да се чувства незаменим. Харесваше му да го обсъждат. Вървеше с бавна крачка към бара. Централното разположение на заведението, правеше отиването му до там още по-запомнящо се. Стигна до крайната си цел и се огледа в близост до мястото. Не я видя. Опря гърба си до вратата на бара и зачака...
Леко подръпна ръкава си и от там се подаде златен ролекс. Погледна го и видя, че вече е девет и половина. Стоеше тук от половин час, а нея още я нямаше. Започваше да го обзема отчаяние. В този момент погледна към улицата и под светлините на уличните лампи видя силует. Беше на жена, висока около метър и седемдесет, косата й беше разпусната по раменете и единственото, което се чуваше бяха нейните стъпки. Това беше тя. Ослепително красива. Приближи се до него и той я огледа от горе до долу. Беше облякла червена рокля малко над коленете, червеното й червило подчертаваше тъмната й коса, а обувките на ток й придаваха женственост. Беше сигурен, че ако види така облечена жена на пътя, веднага ще и лепне етикет "лека" . Но в този случай етикета би бил "поразителна".
- Не си мисли, че съм чакал много - каза той и леко се засмя.
- Една дама никога не закъснява, просто другите са подранили - отвърна тя с лека ирония в гласа
- Тога значи ти си една истинска дама, след като чакам от половин час.
И двамата се засмяха.
- Извинявай, че те карах да чакаш. Просто от малка не се научих да организирам времето си - гласа й беше придобил невинността на малко дете.
- Мисля, че чакането си заслужаваше - той я огледа отвсякъде и колкото и да се опитваше не успя да намери дефект. За него тя беше прелестна.
- Ще влизаме ли - тя посочи вратата на бара и се усмихна - или предпочиташ да държиш една дама на студа?
Тези думи го измъкнаха от вътрешната еуфория, в която бе изпаднал. Той хвана дръжката на вратата и я отвори. От вътре се разнесе дим и аромат на качествен алкохол. Той я подкани да влезне и тя мина пред него. От колоните звучеше рок парче.
- Това е любимата ми група - казаха и двамата в един глас. Започнаха да се смеят. За секунда и двамата се отнесоха в мислите си. Мислиха си колко общо имат и до къде ще стигне всичко това.

Damn.. Красиво е   

Благодаря за критиката. Само ако можеш ми дай някакъв пример, с който да го заменя.. Разбира се, ако нямаш нищо против

Да, наистина го пиша аз. Благодаря ти за комплимента и скоро ще пусна следващото, но е в процес на редактиране