Момичета - Аси Лила Таня Мърка Зизи Мише Снежко
Момчета - Насо  Светльо Бобчо Стеф

Бягам, ако има с кой ;дд Добре, че има кафенета до даскало ;д

Закуска - Нищо ;д
Обяд - малко сирене ;д
Вечеря - зелена салата

1.Кой жанр книги ви е любим? Криминале, Психо, Трилър и чат пат любовен.
2.Коя книга ви е любима? "Отровна приспивна песен" на Ед О`Конър
3.Любим цитат от книга? "Когато представлението ти харесва не питай за цената"
4.Любим автор? Едгар Алън По и Джеймс Хадли Чейс
5.Колко често си купувате книга? През 1 - 2 месеца.
6.Електронна или обикновена книга? Обикновена. Това е класика )
7.От кой жанр имате най - много книги? Криминалета
8.Какво гледате когато си избирате книгата - автора, резюмето или корицата? Резюмето и автора.
9.Ако книгата която четете я има на филм вие: предпочитате да я гледате, предпочитате да я прочете, гледам филма и чета книгата все пак във филма има нещо изпуснато или променено? Третото.
10.Любим герой от книга? Кийт някой си ;д и Фонтен някоя си ;д не помня много имена ;дд
11.Какво бихте казали на тези които не четат? Че хората, които не обичат да четат имат слабо въображение.
12.Коя беше книгата която прочетохте за последно? "Тютюн" Димитър Димов

Ако го обичам - да. Те са родители. Би трябвало да те разберат. Или поне да се опитат.

Да обичаш.

Кибритлия ;дд

Ем, не знам какво ми става, ама съм се разлигавила яката и пак почнах да пиша сълзливи есета.  Ето нещо като изповед. Опитах се да не потъвам в драмата, а да е по - истинско. Дано ви хареса 

        Добър ден, г – н Специален,
    Пиша Ви това писмо с треперещи ръце, препълнен пепелник и празно сърце. С наранени его и суета. Но това остава след любовта, нали?
Помните ли, когато ми се обадихте през нощта, пиян? Бяхте на купон. Помня всяка Ваша дума. Казахте ми, че заслужавам много повече. Че ме обичате прекалено много и се упрекнахте, че не Сте ме правили достатъчно щастлива. И други неща ми прошепнахте, които бяха най – красивите думи, изречени от правилния човек. След като затворих телефона, се свлякох на пода, сърцето ми биеше и цялата вибрирах. Осъзнах как от очите ми потекоха горещи сълзи на щастие. Ето за това сега Ви наричам г – н Специален.
Вие сте като демон. Има нещо дяволско, което ме обладава и влиза под кожата ми. Мразя това чувство. Прави ме слаба, жадна за присъствието Ви, копнееща за близостта Ви. Щом се ядосах за нещо, Вие ме прегръщахте, а тази прегръдка ми беше достатъчна. Тя лекуваше всяка рана и ме караше да забравя за всичко останало. И да съществувате само и единствено Вие.
Знаете ли, винаги съм искала някой богат мъж до себе си. Някой, който ще ми плаща сметките и ще ме глези, а на мен да не ми пука за него. А сега осъзнах, че най – прекрасните ми мигове не са свързани с материалното.(Колко съм меркантилна ;дд) Помните ли, когато бяхме в дома Ви и лежахме в леглото Ви? Когато не ме пускахте да стана, за да не се отделя от Вас, когато се гледахме в очите, Вие ми пеехте и ме галехте по лицето, а аз си играех с косата Ви? Когато се сърдех, че не ми давате да ви помогна с миенето на чинии. Когато учехме заедно по Анатомия, защото имах повишителен изпит. Доставяше ми удоволствие да Ви донеса кафе и просто да седя и да Ви гледам. И да знам, че Сте до мен.
А сега какво става с нас? Вие продължавате да сте до мен и да сте най – добрия ми приятел. Знам, че тази болка минава с времето, но трябва да Ви оставя. А не мога. Трябва да Ви забравя и да се оттегля, защото съм частица от миналото, спомен, който натрапчиво се връща. Отново и отново. Страх ме е да спомена името Ви, защото се опитвам да го забравя. Но осъзнавам, че понякога нещо, колкото и да ни наранява, от липсата му ни боли много повече.
След тази любов изречението „Обичам те адски много” не може да копнее за отговора „Аз теб повече от колкото някога си си представяла”. Когато вървя по прашните улици, забързана, както винаги, намирам време да се обърна след някой непознат мъж със същия парфюм. И за момент усещам, че Сте тук и съм щастлива пак. Но Вас Ви няма.
Тръгвам си. Говоря ти на „Вие”, сякаш си непознат, но така ми е по – лесно. Ще Ви помоля само да не ме забравяте. Аз никога няма да ви изхвърля от мислите си. Сбогом. Желая Ви много щастие.

P.S. Обожавам те повече, от италианското кафе. Обичам те повече от всичко.

Вечно Твоя : г – ца Никоя

Ето го и закъснелия некст 

Фрагмент 4

Два месеца по - късно...

Мобилния телефон завибрира в ръката `и. Беше получила смс. От него.
Съжалявам, ще закъснея с около 15 минутки. Изникна нещо. Чакай ме на Кортен. Целувам те, Жоро.
Сега тя, Пламена Вълканова, стоеше на прага на врата, облечена в новата си червена рокля. Жоро, както се досещате е Георги Аспарухов – Погледа. Той беше на „обекта”, както той го наричаше. Ставаше въпрос за плана, който беше измислил. Но за „обекта” и подробностите около него по – късно. Погледът излизаше с Пламена от два месеца. Това беше най – трудната част от плана, имайки в предвид характера `и. Тя беше висока, с руса коса и тъмнокафяви очи. Пламена беше твърдоглав инат, избухлива, своенравна и импулсивна. Живееше сама, защото не се разбираше с майка си, а пък баща `и беше гушнал букета преди 4 години. Тя седеше и четеше смс – а отново и отново. Не предполагаше какво я очаква. Сега тя събу неудобните токчета и седна на дивана в хола. Запали цигара и включи телевизора. Даваха късните новини. Обсъждаше се поредния политически скандал. Тя се загледа в кристалната ваза, вляво от телевизора, където черните рози от преди седмица бяха започнали да увяхват. Телефонът звънна и тя вдигна.
-    Мила, долу съм – тя разпозна дрезгавия глас на Жоро.
-    Слизам. – отвърна тя и затвори. Загаси цигарата, остави телевизора включен, обу се и излезе. Чакаше, оглеждаше малката квартална уличка от край до край за неговата кола. Гледаше към улица Опълченска в очакване. От там дойде черен джип Audi Q6 и я задмина. Тя не му обърна внимание. След малко джипът спря и се чу как някой излиза от него. Не, даже бяха двама. Пламена чуваше приближаващи се стъпки, но не се обърна. Видя как една ръка затисна устата `и с парцал. Тя разпозна мириса на хлороформ и заспа. Двамата мъже я сложиха в багажника на колата и се сляха с нощния трафик на улица Опълченска.

Варна ми е един любимите градове ^ ^

Некста може да се качи някъде петък или събота  :p

Его го и некста 

Фрагмент 2

Пред вратата се чуха глухи стъпки и Дяволът погледна часовника. 20.55 ч. На желязната врата се почука.
-    Влез.
Вратата се отвори и на прага беше застанал един от бодигардовете му.
-    Шефе, тук е…
-    Нямам нужда от представяне, благодаря. – във офиса влезе Георги Аспарухов, по прякор Погледа. Той беше висок, с тъмна очи и коса на бодлички. Макар че беше на 31, той продължаваше да си прави тази прическа, която умело прикриваше годините му. Беше облечен с бяла риза, тъмносини дънки и черно сако. – Дани, от кога не сме се виждали?
Дани направи знак на охранителя да ги остави и стана да прегърне Жоро.
-    Нека помисля. Може би, от времето, когато ти замина за Румъния и направи големия си удар.
-    Точно така. За тези две години пръснах толкова пари, за да се покрия, че не ми се говори.
-    Седни, разполагай се. – Жоро седна на креслото срещу бюрото. – Нещо да ти предложа?
-    Обичайното, ако не си забравил.
-    Как бих могъл? – отвърна Дани, докато наливаше дванадесетгодишно уиски върху леда в чашата. – Повиках те за нещо от твоята специалност. Разбрах за серията от успешни обири в Румъния. Особено ми хареса онзи, когато си пробил дупка в стената на имение и вместо да влизаш и да отваряш сейф, вграден в стената направо си го задигнал с нея.
-    Мда, наложи се да импровизирам. Та, кажи каква е работата ми тук?
Дани поднесе чашата на събеседника си, втренчи черните си очи в часовника, взе собствената си чаша и каза :
-    Търпение, всеки момент ще се съберем. В 9 часа ще сме в пълен състав.
-    Шефе, отвън са Топлото и Змията. Да ги пусна ли? – на вратата отново се появи охранителят.
-    Пусни ги.
Топлото беше ИП специалист, който беше източил една банка само за минута, въоръжен с химикалка и лаптоп. Истинското му име беше Радо Димитров. Той бе нисък, с руса коса, сини очи и като всеки ИП специалист, беше леко закръглен. Лежал е 5 години в Софийския затвор за незаконно подслушване. А, това за банката ли? Инвест Банк все още търси своя крадец. Така да се каже, Радо Топлото може да изключи всяка аларма и да чуе всеки разговор. Той, преди да влезе в пандиза, работеше в МВР и подслушваше кой ли не. Той, както и крупния му колега Шопов, бяха очите и ушите на нашенската организирана престъпност.
Змията беше получил прякора си от татуировката на гърба си. Борислав Георгиев беше умен, красив и богат, с матова кожа, тъмна коса и сини очи. И като всеки богат и красив мъж е женен за златотърсачка, която разбира се, не е единствената. Има и син на 9 години. Него го бива за всичко  от изнасяне на наркотици та чак и до каналджийството. Сега му трябваха пари, за да се покрие.
Дани стана, за да поздрави гостите си.
-    Разполагайте се. – каза той, като посочи дивана. – Нещо за пиене?
Двамата поклатиха глави в отрицание.
-    За какво сме тук? – попита нетърпеливо Змията.

Сама, обвита в пелерина от мечти Уникално е