Неонови лакове има в почти всеки магазин за козметика.. Ивис, Лили, ДМ, Ароматикс... Мисля, че ги има на много места .. На флормар знам, че има.. 

Аз проблема си го реших много лесно.. В училище стоя с момиче, което стой изправено.. Винаги е в нормална стойка.. когато я гледам някак си и аз се надъхвам и си казвам, че ще вземам пример от нея.. и винаги когато я погледна се сещам да се изправя.. и така вече стоя изправена и свикнах... Друго което е, слагай си стола близо до чина или масата и така няма да иама пространство да стойш изгърбена... Дано съм била полезна 

На сутринта влезна в банята и се погледна в огледалото. Очите й бяха червени и спирала й беше размазана. Изглеждаше състарена и мрачна. Наплиска лицето си с вода, облече се и излезна. Влезна в колата на Стивън, запали я, а тя изръмжа и потегли. Кара известно време, докато не стигна една внушителна сграда в центъра на града.  Застана до пощенските кутий и видя надписа на една от тях "Браян Мур,№ 25" . Тя започна да изкачва стълбите до шестия етаж и когато стигна до вратата на апартамент 25 позвъни и зачака. Стоя няколко секунди до стената и след малко чу превъртане на ключ. Вратата се отвори и тя без да се замисли се показа. Браян я гледаше с изплашен поглед, а в същото време вдъхваше респект. Погледна го с възпламеняващ поглед право в очите и без да чака повече извади пистолет от чантата си и натисна спусъка срещу него. Звука от куршума отекна в тишината, а Браян се стовари безпомощно на земята. За няколко секунди пода бе облян в кръв. Мел започна на слиза бавно по стълбите и напусна блока след няколко минути. Качи се отново в колата и потегли. Отиде на гробищата. Днес погребваха Стив. На гроба му все още неутешимо плачеше майка му. Баща му стоеше до нея и няколко минути не направи нищо, просто я беше оставил да плаче. Малко след това я хвана за ръка и двамата си тръгнаха. Коато вече нямаше никой Мел отиде на гроба. Остави една роза и седна на земята.
- Не трябваше да го правиш. Трябваше да ме оставиш да умра. Заслужавах го. Сега аз трябваше да лежа под тази купчина пръст и да те гледам отгоре. Аз отмъстих за теб. За втори път отнемам човешки живот. - Мел започна да рови в чантата си - Крайно време е да спра да го правя.
Мел опря пистолета в главата си. Последния куршум. Беше го запазила, защото знаеше какво точно ще направи. Натисна спусъка на пистолета и   падна на гроба на Стив. Последните й думи бяха "Обичам те" . 
... Погребаха я до него. Сега бяха двамата отново и никой не можеше да ги раздели. Нямаше ги хората, които да им пречат. Нямаше ги болката и тъгата. Нямаше я и гузната съвест. Бяха двамата- завинаги в безкрайността. Само двамата.

КРАЙ

Една от последните капки дъжд падна на носа му и го изкара от мислите, които се въртяха в главата му. Погледна към небето и видя, че тъмните облаци са се разкъсали и слънцето устремено се опитваше да пребори дъжда. Погледна към Мел и видя, че очите й са възвърнали обичайния си блясък и вече усмивка красеше лицето й.
- Нека не стойм повече тук - каза Стив и я хвана за ръката.
Двамата станаха от пейката и бавно се запътиха към дома на Стив. Вървяха известно време по влажните улици на града. Той забеляза как Мел вече е по-спокойна. Дъжда беше намокрил цялата й коса и дрехите бяха прилепнали по тялото й. Стигнаха до къщата и влезнаха вътре.
- Предполагам ще искаш да си вземеш душ - каза той и посочи банята с ръка.
- Да, благодаря...- каза Мел и влезна в банята.
Мел пусна душа в банята и за няколко минути всичко се покри от гъста мъгла. Тя съблече мокрите си дрехи и ги остави до вратата. Влезна в душ кабината и остави струята гореща вода да облее цялото й тяло. Имаше чувството че е покрита с някъв слой от срам и злоба. Стоя под душа 20 минути и след това излезна и се загърна с хавлията. Чувстваше се по-спокойна и "слоя" вече го нямаше. Обзе я някакво чувство, което не бе изпитвала скоро. Сякаш ток премина по тялото й и я съживи. Затегна хубаво хавлията около мокрото си тяло и излезна. Стив стоеше на леглото, а на масата до него имаше прясно приготвена храна.
- Ухае чудесно - каза Мел - Незнаех, че си готвач
- И аз незнаех. Затова персонала на ресторанта, беше така любезен и донесе храната до в къщи.
- Доста умно. Почти ме заблуди. - тя се засмя и седна на масата.
- Дано си гладна - каза той
Корема и беше на същото мнение и тя кимна в знак на съгласие
Стив й наля чаша червено вино и започнаха да вечерят.
- Много е вкусно- каза Мел, докато довършваше вечерята.
- Радвам се, че ти хареса.
Стив започна леко да се приближава към нея. Хавлията покриваше тялото й, но въпреки това изящното й тяло беше идеално подчертано. Той се наведе бавно към нея и точно преди да долепи устните си до нейните на вратата се позвъни.
"Мамка му" каза си на ум Стив и се запъти към вратата. Мел се качи набързо в стаята и облечи първите дрехи, които видя. Щеше да е много странно ако я бяха видяли полугола в хола. След като се облече слезна долу с надеждата, че неочаквания посетител си е тръгнал. Не беше така. В хола стоеше мъж, който неописуемо много приличаше на Стив. Струваше й се много познат, но може би беше от приликата му със Стивън.
Мъжът на дивана се обърна като чу шума от слизането по стълбите и остана с очи залепени в Мел.
- Ъм, Браян, това е Мел - каза Стив и в гласа му се усети неловкост.
- Здравей - Браян се усмихна някак си принудено - Аз съм брата на Стивън.
- Приятно ми е, Мел
Браян никога не вярваше, че ще я види отново. Не вярваше, че изобщо е жива. Надяваше се някой от бившата им банда да бе намерил убийцата на най-добрия му приятел. Най-накрая я видя отново. В очите му проблесна искра, която запали отново огъня в него. " Око за око, зъб за зъб" . Това беше правилото в някогашната им банда. Нямаше намерение да го нарушава.

Закуска: нямаше
Обяд: садвич
Следобяд: ягодов шейк и три бисквитки
Вечеря: кюфтета и картофки
Днес съм под всякаква критика..  Утре ще компенсирам със по-здравословно меню

Да, много си права за кожичките. Не е много добре влияещ на тях, но пък затова аз използвам кремчето за кожички на същата марка и от него останах много доволна... Направо ги стопява.. Тези евелин ще се окажат чудотворни 

Мноооого се извинявам, че не качвах нищо, но музата ми ме беше напуснала известно време. И ето, че дойде време да се върне и продължих историята.

Стив стоеше и гледаше втренчено в очите на Мел. Никога не би подозирал Мел в убийство. През цялото време, докато разказваше от очите й напираха сълзи, но никога не се изливаха.. Сякаш злобата и гнева й ги спираха и ги изгаряха.
- Това е моята история. – каза тя и в гласа й се усети болка.
- Не знам какво да кажа. - отвърна той и погледа му беше унесен. Погледна я и в ума му за заразнесоха най-различни мисли. Стана и тръгна забързано , без да каже нищо друго на Мел. Тръгна си и тя отново се чувстваше изоставена. Дали щеше да отиде да я издаде. Тя му се довери, защото го мислеше за различен, а сега и той я остави. Мел заплака сама на пейката. Хората минаваха покрай нея и й хвърляха жални погледи. Някои я мислеха за бездомна и й оставяха пари. Чувстваше се беззащитна пред съдбата. Отново...
Стив вървеше забързан и умислен по пътя към дома си. Прибра се и се хвърли на дивана. В главата му прелитаха хиляди мисли. Виновна ли беше тя или  е била в правото си да го направи. Никога не стигаше до извод. Стана и се отправи директно към уискито. Наля си двойно без лед и го изпи на екс. Загледа се през прозореца. Навън валеше и хората вървяха бързо.
„ Стив ти си страшен глупак”- помисли си той на ум, захвърли чашата и изхвърча през вратата. Нямаше чадър и капките вода се разбиваха в якето му. Багяше без да спира. Минаваше на червено, колите набиваха спирачки, а той просто бягаше, не си правеше труда да се извинява. Стигна отново до парка, а Мел още беше там – все така сама. Той дотича до пейката и седна до нея и я прегърна силно.
- Какво правиш пак тук. – каза Мел и отчаянието бе обзело гласа й.
- Бях глупак. Още съм. Не знам защо си тръгнах така. Ти си първото момиче, което ме накара да се замисля колко гаден е живота. Но във живота на всеки идва някой, който да го промени, нали? – отвърна Стив и погледа му срещна нейния.
Той я гледаша право в очите в продължение на 5 секунди и се доближи към нея и я целуна нежно. Тя му отвърна. Стив свали якето си и загърна Мел с него. Не знаеха защо, но стояха още половин час под дъжда и мълчаха. Но се чувстваха добре.
За пръв път в живота си Мел усети облекчение и пожара в нея спря да гори. Каза всичко, което искаше на един почти непознат. Непознат, но за нея той беше истински. За пръв път не беше сама и беше щастлива.
За пръв път в живота си Стив се бореше толкова за нещо. Беше свикнал да получава всичко в живота с не много усилия. За пръв път направи всичко, за да спечели Мел и сега тя стоеше до него, сложила глава на рамото му. Стив изпитваше нещо, което не бе досега. Не знаеше какво е. Може би удовлетворение, щастие... любов.

На руска рулетка със смъртта играя
дали ще победя или живота си ще погубя
пистолета на масата върти се бавно
варианти няма - или печеля, или ще загубя

Застанала пред мен, качулката черна не сваля
и пистолета все по-бавно се движи
втренчила поглед студен във мен
а аз стоя неподвижно, потънала в грижи

Последно сбогом не никой не казах
а сега към гибелта пристъпвам леко
тъмнината обзема всеки момент
прегръдката на смъртта докосва ме меко ...

Пистолета вземам бавно до себе си
насочвам го право към нежното лице
ледени тръпки като ток минават
и спусъка натискам с две ръце...

Нямам си и на идея, но предполагам, че в по-големите магазини за козметика трябва да го има, защото не е чак толкова безизвестна марка 

С ДВЕ РЪЦЕ ЗА!!! Уникален продукт. Ноктите ми станаха много по-здрави, а съм го използвала 2 седмици. Наистина горещо го препоръчвам да всички, с проблема "чупливи нокти"   

Някак си странно е, но има замисъл и е уникално по себе си. Хареса ми, въпреки че на мен ми идва малко в повече фантастичното в историята. Но пак казва, хубав е замисъла   

Хаха.. да ти кажа, днес ме сполетя същото... Обух същите обувки, но мойте са с цвете отгоре.. В момента, в който тръгнах от нас, започнах да се пързалям, но реших, че аз съм по-ината от едни обувки и продължих разходката си с тях :d .. Искам да ти кажа, че през цялото време бях със слънчеви очила, поради простата причина, че очите ми бяха насълзени от болка.. В момента съм цялата в пришки и мехури, разкървена и с ужасни болки в краката. So, препоръчвам ви да не си ги купувате такива, защото е непоносима болката след това... Съчувствам ти и се радвам, че намерих сродна душа