Ходя на тренировки,понякога карам сърф (само когато ми се отвори достатъчно време),чета,рисувам,слушам музика...Оправям си косата.. Абе много неща правя  xD C:

Нееексттт!    
Само че малко се обърках,не разбрах кой какво казва.. Нвм,некст??

Нда...Графа - Крадена любов. Заедно с Бъни я мислехме.. не е нищо особено. :$
,,Не мога аз безкрайно,да те поръчвам тайно,краден Таратор е половин обяд."

Според мен, с пантофки също би било много сладко.
Но както се изказаха-черни токове /не много високи/ С:

Ми,аз не мисля,че е за ,,Лично Творчество" нали не го е писала тя (предполагам).. С:

Страхотно е !

Благодаря < 33

Заповядайте,но не съм сигурна..сега идва лятната ваканция и ако нямам достъп до компютър може би ще има част чак през септември..Но се нещо ще измисля. С:

Част Шеста.

Изяж за да не бъдеш изяден.

Продължих да тичам,докато накрая не се изморих и спрях.Отново се озовах до онова място със сухия камък,изобщо не се замислих и седнах там.Почаках,тоест,не знаех какво изобщо чаках,но чаках нещо и ако то не се появеше щях да увисна.
-Помощ! -

• ,,Какво? Какво беше това?"

-Помощ! Някой да ми помогне!...Моля! - това вече се чуваше малко по-ясно от първия вик за помощ,но все пак не различавах дали е мъжки или женски глас.Следващия вик беше по-ясен и със всеки следващ ставаше все по-ясен.
-Помощ,моля ви! -този път вече бях сигурен,че това е женски глас.Мисля,че идваше от дъното на боровата гора,малко по-навътре.Изправих се и с човешката си форма тръгнахме по пътя на гласа с всичка сила.

Гласът ставаше все по-плътен и изпълнен с ужас,колкото по-навътре влизах.Погледът ми се замъгляваше от скоростта,виждах само размазани пейзажи на дървета и тревички които леко избиваха от плътната бяла и снежна пелена.
-Чува ли ме някой? -знаех,че вече е наблизо.Усещах женски парфюм  както и миризмата на чистокръвен..човек.Напрегнах сили още малко и стигнах до мястото на вика.Спрях се и се огледах.
-Ехо? -провикнах се и някой измънка нещо.
-Тук съм. -провикна се гласът.Погледнах надолу,но не видях нищо. -Напред. -каза тя и аз погледнах през храстите.Там се криеше момиче,което се отличаваше от растението.
Имаше черни коси,а бялата и коса се открояваше от километри.Момичето изскочи от храсталака с раздрана рокля,която се сипеше надолу по нея .Имаше драскотини и ликът и бе ужасен.
-Какво има,чух викове? -попитах я с надеждата,че не е някоя откачена шизофреничка,избягала от клиника ,,Лост Хорн".
-Благодаря ви,благодаря,благодаря. -каза момичето и ледените и бели пръсти се здрависаха с моята отпусната ръка.
-Но за какво? -попитах я и след като видях,че черните и очи са толкова объркани добавих: -Защо викахте? -попитах я.
-Те ме преследват,за да ме убият. -проплака момичето и падна на колене. -Ще ме убият и ще ме отведат.
-Изчакайте малко.Кой ще ви убие? -попитах.Момичето ме погледна и ми подхвърли една ябълка.Червена и сочна.Голямо изкушение,но не бях гладен.
-На къде е малката къщурка сред дърветата тук? -попита тя и аз реших,че говори за къщата на дървото което аз и Джаред построихме.
-Нагоре по пътеката след което в ляво на най-високия клон. -казах и,защото знаех това място наизуст.Четири години тук..Представяте ли си.
-Благодаря ви. -каза момичето. -Не яжте ябълката,но я запазете.И ако някой мине оттук и ви попита дали сте виждали някоя като мен,отречете,умолявам ви. -каза тя вече спокойна.Кимна и.
-Не се тревожете. -казах и и се усмихнах.Тя също се усмихна.
-Ще се видим отново,сигурна съм,смели рицарю. -каза момичето и хукна нагоре по пътечката.

• ,,Рицар? Аз?Не може да бъде."

Останах загледан в ябълката.Ябълка...Ябълка...
Защо ли да не ям от нея..?

Има:

http://kaprizen.com/?img=2140200
http://kaprizen.com/?cat=3&img=2138981
http://kaprizen.com/?cat=3&img=2138742

Сама си ги оформям.

Хубава е идеята,но не ми харесва..Едно и също... всичките истории станаха такива.. С:

+1 

Благодаря ви. И добре,ще я продължа.