Ето и другата част:

Влезнах в банята и пуснах душа. Съблякох се съвсем гола и влезнах под топлата струя. Няколко минути седях само така и после се размърдах. Сложих си шампоан и балсам. Измих си тялото и зъбите и нахлузих кърпата.
-    Мамка му! – изругах.
Бях взела по - късата кърпа. Тя едвам ме покриваше. Няма как трябва да изляза от банята. Влезнах в стаята си и видях, че Диелл е заспал. Зарадвах се, защото тоста части от тялото ми бях на показ. Понеже беше заспал, реших, че мога да се облека в стаята, разбира се с гръб към него. Свалих си кърпата и си нахлузих нови прашки. Точно си вадех нов потник, когато чух скърцане по пода в коридора….
Вратата се отвори и вътре влезе баща ми! Какво ще правя сега. Пуснах кърпата и си облякох потника светкавично. Той не ме видя в тъмното, но за да не погледне към леглото ми, което не е в полето на вратата, аз се прокашлях и той погледна към мен.
-    Ти, още ли си будна? – развика се той.
-    Не. – говорех сънено. – Просто ми се ходеше до тоалетната. Сега си лягам пак.
-    Добре, извинявай! – каза той. Но за жалост точно в този момент се чу скърцане и пъшкане.
„Диелл, моля те спри да шаваш из кревата.” – мислех си аз.
-    Какво беше това? – стресна се баща ми.
-    Нищо просто се ударих…във… ъ, във… паркета. Да, точно така в паркета.
-    Добре, щом казваш. – той се върза. Ще взема да дигна един купон. – Утре, обаче, трябва да си поговорим, мила!
-    За какво? – попитах учудена
-    Ще разбереш.
Той напусна стаята. Чуха се пак приглушени стъпки от към коридора. Но за какво по дяволите, трябваше да говорим с баща ми? Дали, ще се местим, или ще ми обясняват пак за секса, дрогата и други глупости….
В това време Диелл се събуди и ме погледна. Надигна се до седнало положение и аз му се усмихнах тревожно. Бавно се запътих към кревата. Легнах до него и се сгуших ме.

– Имах брат, но майка ми го изгони, защото си мислеше, че той й крие дрогата. Брат ми беше с една година по – голям когато „изчезна” от къщата. И то завинаги. Майка ми и баща ми едвам свързваха двата края и бяха на ръба да ме изоставят на някоя улица. Но някак намериха пари… и знаеш ли какво направиха с тях? Не купиха на своето дете нещо за ядене, а си купиха дрога. Доста дрога. След това пак го закъсаха. И двамата вече нямаха работа, а аз бях малък. Нямаше как да работя и да им помогна. По – точно на себе си. – Диелл си поемаше дъх преди началото на всяко ново изречение. – Както й да е! Баща ми не искаше да си търси работа и за това накара Елза - майка ми, да стане проститутка. Тя просто нямаше избор. Елза бързо се из качи в индустрията на проститутките. Започнаха да изкарват все повече пари, а  за мен забравяха. Писна ми да стоя гладен и сам по цял ден. За това станех техния крадец. Взимах всичките необходими пари, за мен, моето здраве и така нататък.
Тръгнах на училище, купувах си дрехите, учебниците и всичко необходимо. За жалост баща ми ме хвана, че крада и отначало нямаше проблем, но веднъж здраво се напи и се сети за парите и нещата, които си купувам с тях. Реши, че трябва да ме набие. Започна да ме малтретира. – Само седях и го слушах не смеех да мръдна. – Майка ми не се прибираше със седмици, а после, когато най – накрая се сетеше за нас, се прибираше, буквално като пребита. Отначало ми беше жал, но спря да ми пука. За всичко и всички. Брат ми го нямаше, майка ми не се прибираше, баща ми беше задник. Нищо хубаво. Започнах да ги игнорирам. С парите, които крадях, успях да си направя една малка къща с басейн в нашия огромен двор. Те така и не забелязаха. Сега си живея сам там и не ми пука. Но се появи ти. Две години се чудех какво да правя с теб. Неможех да те заговоря, нито да ти пратя бележка. Исках само да забравя това чувство, скрито в мен. Аз бях лудо влюбен в теб. Но неисках това. – той ме погледна, а аз щях да се разплача. Диелл само протегна ръката си и изтри сълзите от лицето ми. Гледаше само в мен и продължи да разказва:
-    Ти беше толкава красива. Просто трябваше да забравя за теб. Опитах всичко. Секс с други момичета, алкохол, дрога. Всичко! Но не се получи. Не те забравям. Накрая се предадох и… сега сме тук. И искам да знаеш, те обичам! И винаги ще бъде така.

Промених го малко тук там и според мен става интересно, но не изведнъж. То е много тъпо, ако напишеш, че днес си пишеш домашните и си примерно момиченце, а на другия вече си елитна друсаща се проститутка. В книгите например почти винаги почва доста тъпо, но винаги има надежда за интересни забавления.
Надявам се поне някой да обърне внимание на написаното. ;]]  |-(

всъщност права си. Не трябваше да го напиша така... Сега ще го поправя. И мерси за честноста. Всеки има свое мнение и аз го уважавам.

Това май е седмата част. Приятно четене (wave) .

Аз се обърнах рязко и уплашено извиках:
-    Ти луд ли си? – доста се бях стреснала
-    Извинявай! – каза мило той. – Ако отвориш, че ти се извиня по – качествено! – Диелл ми намигна.
-    Чакай. – казах. Отидох до балкона и отворих вратата.
-    Много си секси! – каза той.
-    Точно щях да си лягам и… - той реши да ме прекъсне с целувка! Е, немога да кажа, че обичам да ме прекъсват, но това прекъсване беше… УАУ!
-    Липсвах ли ти? – казах аз.
-    Разбира се, бонбонче! – той ме целуна два – три пъти по врата.
-    За жалост трябва да си ходиш! – казах разстроено.
-    Но, защо? – той говореше като малко детенце, което всеки момент щеше да се разплаче.
-    О, милото то! – и аз мога да играя! – Искаш ли да те цункам, за ти мине?
-    Да! Боли ме ето тук, - той посочи устните си, - и ето тук – сега посочи бузата, - и ето тук, и тук, и тук, и тук,…
-    Разбрах. – и го целунах първо по устата, после по бузките, после по пръстчето и най – накрая пак по устата. Дълго, страстно и звучно.
Бяхме легнали на леглото ми и се натисках ме, като луди. Изведнъж, той почна да ме съблича….

тези които почват да четат от четвъртата част, може да и ме малко скучно. Така че, по - добре почнете от първата...     

Уоу... изключително много се радвам, че го харесвате! Направо ми пълните сърцето     Сега продължавам:

Реших да изчакам Сиена и Алексис. Те така и не дойдоха. Това беше странно, какво ли ставаше с тях?
Бях се умислила, когато получих СМС:
За Шиенн,
Искам да се видим тази вечер. Липсваш ми вече. Само ми кажи къде и кога, за да мога да дойда. Искам да сме само ние двамата.
                                                             От Диелл// ХОХОХОО
Къде да се уговорим? А за кога? Може да не му отговора на СМС-а и да му кажа, че не съм го видяла. Но това ще е много тъпо от моя страна. Ами, ако му напиша, че немога тази вечер? Да, така ще направя.
Ето го и моят СМС:

За Диелл,
Сега не ми се излиза. Ако искаш утре да се видим. Може да хапнем нещо. Може да пием кафе . Аз сега се прибрах у нас и просто не ми е до излизане. Впрочем трябва да ти разкажа какво стана днес в училище! 
                                                 От Шиен// ХОХОХОХОООО

Гадно ми е, че трябваше така да го отрежа, но няма какво да направя. Просто не ми се излиза на вън. Трябваше да го питам за скайпа му. Хай де утре. Чакай, той не живееше ли някъде в съседство на моята къща?? Май да…
Би трябвало да знае къде живея. Той може й да знае. О, незнам! Се тая. Какво ми пука!? Тогава телефона ми иззвъня. Нов СМС!
За Шиенн,
Жалко , много исках да те видя. Хей, ти живееш близо, нали? Сетих се къде живееш! Май ще се видим все пак ! Къщата ти е с жълта боя, нали? А ти си на втория етаж?! Супер след пет минути съм при теб!
                                        С много целувки: Диелл ХОООО!...

Надявам се да ви харесва    :p

Това е последната част, която пускам като "нова тема". Моля, всички на които им харесва да продължават да четат, защото ще пускам продължения и може да следите историята. Е, стига да искате. Това е четвъртата част. Приятно четене! (wave)

След десет минути директорката дойде и ни провери колко сме. Точно петнайсет (в нашата стая сме доста малко хора). Всъщност сме осем момичета – Клоуи, Аз, Сиена, Ванесса, Алексис, Сара, Виена и Бас – и седем момчета – Дейвид, Иън, Рикардо – Рико, Даниел, Кристофър, Бенджамин и Винсент.
Още от първи клас сме заедно и винаги сме се разбирали и обичали. Ние винаги бяхме едно цяло. Но решиха да смесят класовете и малко ни разделиха. От нашият клас двама отидоха в други паралелки, а в нашият дойдоха трима човека. Няма значение.
Когато „бомбата” беше „отстранена” всички се върнахме по стаите.
Когато ние се качихме видях ме ужасна картина. Бас Си седеше на чина с прорязани вени. Всички си мислех ме, че си седи, но всъщност тя беше полумъртва на чина си. Аз веднага спрях да мисля за Диелл, но не и за неговите думи „Не го прави! Не го прави! Не го прави!”.
Аз си размишлявах над проблема, когато се писък.Стъписах се и се обърнах по посока на писака. Това беше класната с директорката. Незнам, коя от двете беше изпищяла, но и двете бяха бледи. Половината клас го нямаше, предположих, че директорката е тук, за да ни преброи. Но плановете се променят.
-    Ти си виновна! Само ти и твоите глупости!Ти! Ти! Ти! – викаше съвестта ми.
-    Не, Бас си го  заслужи! – извика дяволчето.
-    Какво става тук! – Развика се директорката. – Клодия! На това ли ги учите!? Да се самоубиват!? – Директорката се развика на класната. – Бързо някой да повика линейка!
Класната извади телефона си и започна да набира номера, докато директорката се чудеше какво да направи.
Всички седяха и гледаха. Когато изведнъж линейката дойде….

kuklata_love_you, да знаеш, че направо те обичам!!

-    Как така има бомба в даскалото? – недоумяваше Сиена

-    Споко, Си. Само си правя ташак с вас. – Засмя се Дейвид.
Сиена и Алексис го пернаха по главата едно временно, след това Сиена започна да обеснява, как се била уплашила, помислила си, че е истина и разни други глупости. Това ме дразни в Сиена. Прави се на жертва, държи се изкуствено и пак получава всяко момче, което си поиска. Не е честно! Аз досега само две гаджета съм имала, а тя к’фо. Чудя се дали вече не е правила секс.
Чакай малко. Досега не съм я питала. Ами, ако тя… Не, не може! Те не е такава! Или е!? – прошепна едно скрито дяволче.
-    Хей, Шиен, за какво си мислиш? – Гласа беше много познат, но неможах да се сетя, кой беше и затова се обърнах.
Зад мен беше хипер сладура!! Боже, обожавам този човек! Това беше Диелл. Да, знам има странно име, но няма значение. Той е висок, слаб, със сини, дълбоки, красиви, уникални, суперски очи, които просто не можеш да забравиш! Той беше по – голям от мен с една година, но точно такива ги обичам.
-    Хей, здрасти Диелл! – Много се бях развълнувала. – Мислех си за… много неща.
-    Така ли? – той се усмихна с една… много яка „мачо” усмивка и аз се изкикотих. – Кажи какво по – точно си мислеше. За една среща с мен?
Аз само седях и го гледах тъпо. „Какво? Той туко-що май ме покани на среща.” – мислех си аз
-    Т’ва някакъв намек ли беше. – аз го погледнах лукаво. Диелл си протегна ръката и хвана мойта. След това се наведе леко (нали е доста висок)  и  ме целуна по врата и след това се пренесе малко нагоре. Първо бузата и после… УАУ!! Супер!! Топли, чувствени, нежни и внимателни устни докоснаха моите! Толкова бях щастлива, че едвам чух въздишките на другите.
Когато свърши, аз се олюлях и щах да падна, но той ме държеше.
-    Това вече беше намек! – казах аз. Надигнах се на пръсти и го целунах страстно (все пак трябваше да му върна жеста).
-    Как ти е номера, бонбонче? – Аз леко се изчервих, а той се усмихна.
-    Ам… аз не си го знам, но…
-    Няма аз да му го давам! – обади се Сиена. Тя ревнуваше.
-    Аз ще му го дам. – усмихна се Алексис
-    Да не си посмяла!...

Попринцип обичам да си измислям разни историики и винаги имам какво да допълна на една такава историика. Всъщност имам и още доста, но искам да вида какво ще стане с най - скучната от тях, за да знам дали да пускам по - интересните. ;]]

В седем и половина тръгнах от вкъщи. Домът на Сиена и Алексис е почти пред училището, а аз живеех на една спирка с метрото. Така и така минавах покрай тях, реших да отидем заедно до даскало.
По пътя реших ме да си поговорим за съучениците си. За всички курви, кучки, кифли, подмазвачи, идиоти и подобни. Започнах ме с Бас Лиефте.
-    Боже, милата колко е грозна! – Започна Алексис
-    Не, хубава е! – запротестира Сиена
-    Абе, няк’фо странно средно положение. – казах аз. – Е, вярно – хубава е, но само ако е с грим.
Започнах ме да се семеем.
-    Помежду другото, аз съм я виждала без грим. Когато бяхме на рождения ден на Беатриче. Лиефте беше с едни потник с деколте до пъпа и отдолу гола. Знаете каква си е пълничка и плоска. Това беше направо очаквано ужасна комбинация. – От устата на Сиена, всичко звучи смешно и за това се засмях ме. Преди да се усетя стигнах ме пред даскалото.
За първи път целият клас беше навън пред стълбите.
-    Какво става. – попитах Виена. – Защо целият клас е на вън?
Преди Виена на ми отговори се намеси Дейвид:
-    В даскало има бомба! – извряка той
-    К’фо? – извика Алексис.

приемам всякакви мнение, коментари, критики и всичко останало.  

За сега няма име.

                                Първа глава

Здравейте! Аз се казвам Шиенн и съм на 14 години, с тъмно – кафява коса и пъстри (зелено, синьо и кафяво) очи . Метър и шейсет и три съм и много обичам да танцувам, но за протокола – не обичам да танцувам на обществени места. Иначе много обичам да ходя на дискотека, да излизам с приятели и тaка нататък. Това е за мен. Сега за моята НДП (Най – Добра Приятелка) – Сиена. Тя е с руса коса и пъстри (синьо, сиво и жълто) очи. Сиена е висока 1, 58 м. и обича да играе баскетбол, има леко изчанчен вкус, но аз го приемам. Както й да е! С нея сме неразделни. Почти всичко правим заедно. А сега и друга моя много добра приятелка – Алексис. Дълга, красиво блестяща черна коса, сини очи – които наподобяват на спокойно море. Алексис е висока почти 1,60 м. Е това сме ние!

Вторник, сутрин. 06:30ч.
Аз съм си в леглото и сънувам някакви странни работи, но пак си ми е добре. Когато изведнъж… телефона звъни. Горката аз! Така се стреснах, че скочих от леглото. Когато най – сетне надигнах дупето си от земята, реших да видя, кой нахалник ми звънни. Когато си погледнах телефона видях, че ми е звъни Сиена. Аз й дигнах.
-    Хей, добро утро! – Тъка се провикна, че сравнение с нея, будилникът звучи като песен на Моцарт. – Надявам се да не съм те събудила. – „ООО, не! Как ще ме събуди то е само 06:30!” помислих си аз. Тя все пак звучеше весела – Както й да е. Ще ми направиш ли една услуга? Моля те, кажи ми домашното по геометрия.
-    Това ли ти е спешната причина?? – аз бях учудена и се провикнах през слушалката. – Някакво тъпо домашно по… геометрия?? И откога пишеш домашни? Най – вече по… геометрия! – казах геометрия с отвръщение.
-    Добре де, добре! – Тя започна да говори отбранително.  – Не пиша домашно, а искам друга услуга. Просто исках да видя как ще реагираш. – от другата страна на слушалката се чу кикотене.
-    Услуга в… ъм, шест и трийсет и четири… СУТРИНТА!? – Е, сега вече се успокоих! – Какво има? – толкова ми се спеше, че можех права да заспя, но следващите й думи ме накараха да се  ококоря.
-    Люси ми се обади вчера. – Сиена звучеше развълнувана.
-    И какво? – опитах се да говоря спокойно.„Сигурно й се е обадил да я покани н среща.” – помислих си аз.
-    Ако знаеш само какво стана!! – Край! Те вече са гаджета. – Покани… - Аз я прекъснах:
-    Да, да, поканил те е на среща. – Буца ми заседна в гърлото. – За това ли…
-    Ти не ме остави да довърша. – Тя говореше сърдито. – Той не покани мене на среща, а теб! – Сиена си изкикоти.
-    Ама, какво, кой, защо??? – бях много учудена – Сериозно ли? Кога ти звънна??
-    Охх… незнам. Шиенн, съжалявам, но трябва да затварям. Почти седем е.
-    Добре. Мерси, че ми каза! – Бях много учудена та той почти не ме е поглеждал. Мхм!? Може да е някаква шега. И тогава се усетих, че Сиена чака да й кажа…– …Чао!
Затворих ме едновременно. Часът беше станал седем и една минута, аз трябва да се оправям за даскало…
-------------------------------------------------------------------------------------
Моля, кажете честно мнение, защото мисля, че никак не е добро. Само искам да видя и чуждото мнение не сам о на баща ми. Мерси предварително. ;]]