Определено е била Мер.   Ааааааааааааааа, суперрррррррррррррррррр.Искам бебета вече.

Аватарааааа. Преди малко я хартнах.
btw;Здрасти. Какво правиш?
btw 2;Вчера се чудех 100  часа какво имах да те питам, понеже се бях сетила за нещо, но ми излезе от главата и се сетих чак днес и.... ГЛЕДА ЛИ КЛИПА НА Anything Could Happen http://www.youtube.com/watch?v=5hzgS9s-tE8 jgksdhgdfgdkl.  

Ами, гледам Хари и се излежавам в леглото, понеже станах в 17 и нещо. Как си?

(wave) хх

Утре пускам последната част.
65 част.

Знаех, че по-рано си мислех, че ще е по-добре ако всичко мине и замине по-бързо, но сега когато бе наближило времето за срещата ми с Раян не бях толкова сигурна.Разбира се, когато се срещнехме щях да съм твърда като скала, но сега толкова много въпроси изникнаха в главата ми.'За какво ще си говорим', 'Дали ще е неловко', 'Дали ще ме пита неща свързани с Майкъл', 'Дали ще иска да се съберем'.Каквото и да предстоеше не можех да продължавам да мисля, понеже щях да полудея.Вече бях излязла от банята и сега бе ред на дрехите.Облякох си розова, къса рокля, а Карли предложи да накъдри косата ми в краищата.За грим сложих само малко спирала и гланц.Пръснах се с парфюм, обух си пантофките, сложих телефона и парите си в чантата, която щях да взема и го зачаках.Това сякаш бе най-мъчителното чакане в животът ми.Не исках да идва моментът, не исках да идва с цялото си сърце, но все пак трябваше да стоя мирно и да го чакам.Беше ужасно.Най-после на вратата се звънна и станах да отворя.А тайно се надявах, че няма да се появи...
- Здравей. -Каза Раян и ми подаде букет с цветя.Бе сложил толкова широка усмивка, че можеше да заблуди всяко момиче, че има приятелски намерения.'Дръж се добре Елизабет и само след няколко часа ще си свободна завинаги от него' казах си на ум.
- Благодаря. -Поех букета и солжих нещо като усмивка на лицето ми, бе едва забележима. - Ще ги оставя в къщи.Не искам да овяхнат. -Казах аз и отидох в кухнята, където Карли подслушваше.Подадох и букета и тя го хвана с два пръста сякаш бе най-гнусното нещо в света.При физиономията, която направи едва се сдържах да не се засмея, но се овладях и се върнах при Раян. - Е, ще тръгваме ли?
_______________________________________

- Помниш ли, когато играхме на криеница и винаги ти трябваше да броиш, но знаех, че го мразиш и за това те замествах? -Попита Раян.Цяла вечер ми припомняше спомени от детството ни и незнайно защо, но някак си го почувствах.. почувства го по-близък.Почувствах, че отново сме деца.
- Да.Мислех си, че докато броя със затворени очи в тъмнто, някой ще изскочи от близкия храст и ще ге сграбчи.
- Така ли? -Попита той и ме вдигна на едното си рамо.Засмях се и не спирах да се смея.
- Не, не.Пусни ме!Раян! -Беше толкова забавно.Въртеше ме и чак ми се завиваше свят, но беше страшно забавно.Когато най-после ме пусна беше малко неловко.Двамата се усмихнахме един на друг и продължихме да се разхождаме по плажната ивица.Разговорът ставаше все по-приятелски и по-приятелски.Дали наистина се опитваше да оправи нещата.Казах му, че след тази нощ не искам да ме търси, но... но ако той наистина се променяше и ако винаги се държеше така както се държеше в момента... - Виждаш ли, че можеш да се държиш добре. -Казах аз и го погледнах, а той се усмихна.
- Ти си причината.
- Виж, знам, че ти казах, че не искам да имам нищо общо с теб.Това беше преди тази вечер.Наистина виждам промяна и мога да кажа.. мога да кажа, че ми е забавно.Да се надяваме, че това не е преструвка..
- Не е.Никога не съм се преструвал с теб.
- Тогава... предполагам, че можем да излезем отново.Можем дори да вземем Майкъл, Джейк и Карли с нас.Да се опитаме да оправим нещата...
- Защо... не искаш ли да сме само двамата?
- Ами... ако излизаме само двамата те няма как да осъзнаят, че си започнал да се променяш.
- Те не ми трябват... -Каза Раян и се приближи до мен. - Искам само теб. -Прошепна и уви ръцете си около кръстта ми.
- Раян.. -Казах тихо аз. - Раян, мисля, че преминахме през тази фаза.Мисля, че ти обясних, че не искам нищо повече от приятел.
- Да, просто... просто искам да те подържа за малко.Искам да си представя, че си моя, искам да усетя аромата ти и кожата ти по ръцете ми. -Започна да ме стиска още по-силно и зарови лицето си в къдриците около врата ми.
- Раян.. пусни ме.Боли.
- Само още няколко секунди искам да те подржа.
- Раян! -Започна да целува врата ми, а когато се опитах да се отскубна ме събори на пясъка. - Спри!Раян!Помощ.
- Искам те... -Не спираше да повтаря и съблече тениската си. - Ти си неопетнена, толкова чиста.. няма да позволя на Майкъл да те отмъкне.
- Той вече го направи, Раян.Той ме имаше..., а не ти.Вече не съм малкото неопетнено момиче... -Раян спря за момент и ме погледна право в очите, но тогава се ядоса още повече и затегна хватката си. - Раян, нараняваш ме. -Започна да разкопчава ципа на дънките си. - ПОМОЩ! -Крещях аз, но нямаше никой наоколо.Когато за един момент пусна ръката ми, за да смъкне дънките си загребах голяма шепа пясък и я метнах в лицето му.
- Аааа! -Извика той и се отмести от мен, докато държеше лицето си в шепи.Започнах да бягам, започнах да бягам с всички сили и усетих как част от мида или счупено стъкло се заби в крака ми.Болката бе непоносима, но не спирах да бягам, докато най-после достигнах центъра, където бе уживено.След още 2-3 минути бях в къщи.
- Карли! -Светнах крушката и без да исках съборих всичко от шкафчето до вратата.Не можех да стоя на краката си, а вече бях изгубила страшно много кръв, целият ми крак бе станал бял. - КАРЛИ! -Успях да извикам един последен път, преди да припадна.

grrr soоooo f%#$%#ing cute http://www.youtube.com/watch?v=9cnVd-hQZLk   

Аз си мислех, че това е оригинала http://www.youtube.com/watch?v=oHlfg6aCoII 

Да, това и аз го забелязах още като изгледах първи епизод. Иначе Сет... най-забавните реплики ха-ха, без думи съм направо.   Аз като бях малка много харесвах Раян и Мариса като двойка, но сега Сет и Съмър са ми по-яки. Раян и Мариса също са сладки с тяхната епична любов, но са ми малко скучни.

О, няма проблем.  (hug)До къде си?
Ами, добре съм.Малко ми се спи, понеже в 5 и 30 сутринта още бях будна, а станах в 10, но иначе съм добре.Ти как си и какво правиш?

(wave) х

64 част.

'Чакането определено си заслужаваше' казах си на ум на сутринта, когато се събудих в прегръдките на Майкъл.Сгуших се още по-близо в него и останах така за около половин час.Беше толкова перфектно.На плажа, в тази палатка с изглед към небето.Станах, ових голото си тяло с един от чаршафите и излязох.Явно почти никой не знае за този плаж.Часът беше към 10-11 и на другите плажове по това време е пълно, но тук нямаше никой.Отидох до водата и потопих краката си до глезените.След като изсъхнаха отново се върнах в палатката и се облякох.Тогава Майкъл се събуди.
- Хей! -Каза той, хвана ме през кръста и ме събори до него, понеже бях права. - За къде си се разбързала? -Повдигна си веждата и ме целуна.Усмихнах се. - Можем да останем тук цяла седмица.
- Ха-ха. -Засмях се аз. - Цяла седмица, а?Представям си реакцията на Карли.Да не се прибера цяла седмица, да не мия чиний, да не пускам пералня и да не ходя до магазина...Да, доста ще и хареса. -Казах аз и двамата се засмяхме.Облякохме се, закусихме и после всеки се прибра.Когато отключих входната врата Карли стоеше на един стол срещу вратата.Кръстосана, с усмивка на устата, нетърпеливо чакаща да и разкажа всичко.
- Е? -Каза тя. - Нещо интересно случи ли се снощи. -Приближих се и започнах да обикалям около стола.
- Ммм, имаше вечеря.Само морски дарове!Беше много вкусна.След това имаше разходка с кон по плажа и след това имаше палатка, която бе открита в горната си част и... и го направихме!!!
- Аааа, Елизабет. -Кар скочи от стола и двете започнахме да скачаме, докато се бяхме прегърнали. - Толкова се радвам. -Бяхме тотално луди.След като и разказах всичко в подробности... искам да кажа за вечерята и за разходката с кон, а не за първият ми път.Това щеше да е странно и неловко... та, след като и разказах всичко тя ми зададе един въпрос, който изобщо не исках да чувам. - Не, че искам да развалям момента, но... кога ще излизате с Раян?
- ...Днес вечерта. -Въздъхнах тежко аз. - Всъщност искам по-бързо да става вечер, за да може цялото това нещо да мине и да замине.
- Съжалявам, че трябва да преминаваш през това. -Усмихнах се и двете се прегърнахме.
- Хайде, аз ще влизам да се изкъпя и после ще отидем до магазина да напазаруваме, става ли? -Карли кимна.Когато влязох в банята почти не исках да се изкъпя.Усещах парфюма на Майкъл по цялото си тяло.Беше най-невероятната нощ в животът ми.Излязох намазах се с лосион и обух къси дънчени гащички и черен потник по мен.Когато слязох долу, Карли бе направила огромен списък с нещата, които трябваше да вземем.
_____________________________

- Мисля, че олиото е там. -Каза Карли и посочи един щанд няколко метра по-напред.Вече бяхме в супермаркета от повече от час, но все още не бяхме намерили всички продукти от списъка.Когато застанахме на касата и зачакаме реда си, тлефонът ми звънна.
- Ало?
- Ало, Елизабет.Раян е.Все още остава за довечера, нали?
- ... Да. -В този момент Кар попита дали говоря с Раян, но го прошепна, за да не може да я чуе.Кимнах и тя направи една от нейните физиономии.
- В девет, нали?
- Да, не закъснявай!
- Радвам се, че толкова искаш да се видим.
- Просто искам да приключим по-бързо. -Казах аз и от другата страна последва пауза, а след това Раян затвори без да каже нищо.

Ако това значи какво ще правя.. ами ДОСТА неща. Първо трябва да взема едни снимки от фотото, след това имам среща с приятели за обяд, а после трябва да се прибера в нас, понеже едни роднини от Бургас ще са ни на гости.След това отново ще излизам с компанията и ще взема братовчед ми с мен, понеже ще остане за няколко дни,/както казах са от Б-с, така че няма смисъл да идват само за един ден/ а и компанията го познава, излизали сме няколко пъти заедно/той е на 17 не е малък ;d/.Ще отидем на кафе, предполагам ще се мотаем там до доста късно вечерта, след това отново трябва да се прибера, за да се преоблека и после отиваме на дискотека с компанията и братовчеда.Доста неща, а?