Три.

Лимонада

& sо f*сkin' true..

Заглавие: Захарче
Автор: Лайза Клейпас
Лична оценка: 7/10
Личен коментар: Хубава е, но не е чак незабравима, страхотна и т.н. Имаше още какво да се желае. Главната героиня не ми допада като характер.

Харесва ми.

В сряда стигнах до местната бакалия, за да напазарувам. Всяка сряда ходех там, и се връщах с пълни торби. Кларис беше доста заета покрай своите животни и не се видяхме този ден. Тайлър беше изпратил пак някакво човече, да ме уведоми, че венчавката ще е в района, щял да повика отец. На полето?! Интересно..
Четвъртък, сутринта.
Това беше последната сутрин, когато се будя неомъжена. Първата мисъл, която ме уцели, беше да избягам навреме. Погледнах през прозореца, но се отказах, когато видях някакви лилипути да стоварват дълги маси и кашони с храна. Беше пълно с работници. „Никакъв шанс да се отърва..“ - помислих си.
Погледнах към задната врата, но знаех, че няма смисъл..
Влязох в банята и пуснах ваната. Когато тя се напълни, изсипах пяна за вана, съблякох се и се потопих вътре. Никога не се къпех с гореща вода. Винаги беше с хладка или студена, дори през зимата не я пусках най-гореща..
След като се изкъпах, се върнах в спалнята си, където облякох роклята. Оглеждах се продължително, оглеждайки всеки детайл по себе си.
Бях се унесла, докато не чух да се чука на вратата.
- Сара, хайде, готова ли си вече? - беше Кларис.
- Влез. - казах, след което взех гребена.
Разресах косата си, която светеше от слънчевите лъчи, проникнали в стаята. Обеците от бяло злато също блестяха.
- Тези къдрици.. - захласна се Кларис.
Усмихнах се фалшиво, не ми беше до радост.
- Дали Дейвид ще дойде? - казах, сякаш на себе си.
- Не мисли за Дейвид, а за днешния ден! Ти се омъжваш, момиче! Мисли за съпруга си..
- Ако държи на мен, трябва да дойде.. - продължих аз.
- Той няма да откъсва поглед от теб, само, за да се чувстваш виновно. Той е такъв.. Злопаметен, отмъстителен..
- Отмъстителен.. - повторих.
Кларис облече къса рокля цвят тюркоаз, и сви русата си коса на кок.
- Знам, че изглеждам ужасно, но ще потърпя няколко часа. - заяви тя, появявайки се с този тоалет, няколко минути по-късно.

На "церемонията" нямаше гости. Повиках близки приятелки (всички от които бяха неомъжени, пълни лелки.. Кларис беше най-слаба от тях, факт), а Тайлър, свои хора. Нямаше арка, нито някаква украса, бяхме под открито небе. Венчавката беше най-обикновена за екстравагантността на Тайлър. Можеше да бъде много по-хубаво, но това нямаше значение за мен, защото не го обичах.. Когато отпред застана отецът, аз все още се озъртах нервно, с цел да не ме забележат, че търся с поглед някого. Очаквах Дейвид да дойде, да отправи зъл поглед, и да отмине. Поне да го видя за миг, преди да отдам душата си на друг..
С Тайлър се обърнахме един към друг, а той хвана ръцете ми. Исках да се отдръпна от него, да го халосам с нещо и да изкрещя „Махни се от мен!“. Вместо това обаче, се опитах да се усмихна лъчезарно. Тайлър също се усмихна.
Беше искрен, но не и аз...
Най-голямата грешка в живота ми изобщо, бе да подпиша. Всичко това беше глупост. Идваш днес, утре се женим. Защо?! Заради една проклета земя.. „Да бях взела пушката на Кларис! Колко съм глупава.“ - помислих си аз, сред всички мисли, които ми се въртяха в главата.
Първият ни сватбен танц с Тайлър не беше нещо особено, но го гледах в очите, а наблюдавах настрани. Сватбената торта пък почти нямаше вкус, а парчето в чинията ми все не свършваше. Не можех да гледам пръстена на ръката си..
- Не ти ли харесва? - приближи се Кларис.
Тайлър не ми обръщаше толкова внимание, занимаваше се с негов близък. Не и отговорих, само свих рамене.

Tiësto ft. Kyler Englаnd - Tаke Me

Мълчаливо вечеряхме, Кларис не смееше да ме попита нищо, защото знаеше буйния ми характер. Искаше ми се да помета всичко по пътя си. Тази вечер, всеки беше крив.
Лягах си между десет и два през нощта, различно. Не ми се спеше, влязох в банята и грабнах четката за зъби. Тя трепереше между пръстите ми, нещо ме преследваше отвътре.
- Всичко е толкова прибързано. Само днес се случиха толкова неща, от сутринта, когато той ми заяви, до сега, когато имам чувството, че ще..
- Успокой се, по дяволите! Всичко ще мине. - опита се да ме успокои Кларис.
- Какво ще мине, кое ще мине? Нищо няма да се оправи. Това е лудост, този човек е луд!
В началото го приех нормално. Едва сега осъзнах, че това може да е истина. Отпуснах се на кафявия диван в хола, и взех една пухена възглавница. Сигурно щях да започна да бия главата си в нея, докато не се позвъня на вратата.
- Сигурно е Дейвид, ставайй! - подпали от напрежение Кларис.
- Толкова късно? - вдигнах вежди и се изправих.
- Ами.. сигурно е пиян от любов. Хайде, отвори!
Наистина очаквах, че това може да е той, но физиономията ми придоби сериозен вид, когато отворих.
На вратата стоеше нисичък мъж, като лилипут, облечен в синя униформа, подобна на пиколо.
„Господи, Тайлър се нанася, и този му носи куфарите..“ - помислих си.
- Добър вечер.
- Добър.. - лениво започнах.
- Това е вашата рокля за сватбата. А ако не ви харесва ето още. - каза той и посочи количка, пълна с кутии.
Кутиите, съответно с по една рокля вътре, бяха около 10.
Взех всичко и го изпратих.

На следващия ден пробвах роклите, които Тайлър беше изпратил. Всички бяха много хубави, а имаше и доста размери. От роклите се харесах в няколко, но Кларис ме убеждаваше, че ми стои добре по-широк модел.
- Каквато си ми слаба, с някоя впита рокля, ще изглеждаш зле. С онази ще изглеждаш супер!
- По-добре да изглеждам като бременна, така ли? Не се подигравай..
Роклята ме правеше малко по-пълна, защото беше нарочно широка в ханша. Пред височината на Тайлър, щях да изглеждам ниска, плюс това. Всъщност, беше ми все едно. Не исках да съм облечена в нищо специално, не мислех..
- Знаеш ли, ще съм облечена в тази. - склоних накрая.
Целия ден премина в обличане и пробна прическа. Реших да  оставя косата си така. Тя беше кестенява и къдрава. Майка ми някога все ми казваше, че мечтае за такива къдрици.. Нейната коса винаги е била къса, но най-ясно си я спомнях през последните и години, когато бе започнала да побелява..

Телевизора, и брат ми, който приказва нещо.

В интернет няма много подходящи изображения, но ще се постарая скоро да сложа още някой мускулест Извинявам се за многото пряка реч.

Преоблече се в банята, махна ластика от косата си и я пусна. Беше по-къса от моята, и щеше да изсъхне бързо. Аз се изкъпах, и и предложих чай.
- Дойдох да те навестя, пък хванах големия дъжд.
- Ако искаш остани тук да пренощуваш, на втория етаж.
- Добра идея. - кимна тя. - Научих нова рецепта за супа с патладжан и коприва. Ще сготвим.
Наименованието на ястието не ми прозвуча особено добре, но не възразих.
Падаше си готвачка, винаги когато идваше на гости, къщата ухаеше на вкусно. Аз не бях чак толкова запалена по кулинарията, затова нямах нищо против тя да помага с готвенето. Беше неомъжена, но и не търсеше мъж.,.
- Кларис, аз се омъжвам.. - притеснено и заявих.
- Че кога го намери този мъж? - първоначално не ме взе на сериозно тя.
- Не питай.. - щях да се разсмея. - Тайлър Джеймс ми..
- А, не продължавай. Този го знам. Искаше да купи моята земя, но извадих пушката и не се е мярвал. - ухили се тя.
- Настоя много за земята, и каза, че се нанася. Излъгах, че нямам спалня за него и той познай какво..
- Пада си сваляч. И по-скоро иска теб, земята едва ли го интересува толкова. Доста жени е минал..
- О, как не се досетих.. - подметнах.
Всъщност, Дейвид ме притесняваше повече. Мислех си за него.
- Сара, какво има? - сериозно ме погледна тя.
- Дейв.. - казах притеснено.
- О, Дейвид ли? Сложила си му галено име. Интересно. - шеговито ме погледна тя.
- Защо не ми беше казал по-рано, защо точно сега?
- А защо ти не му каза по-рано? Познавам ви и двамата от вече доста време, и знам, че се харесвате, но не искате да си го кажете. Сега яжте патладжани..
(Патладжанът беше любимия и зеленчук..)
- Вероятно той сега е в бара и пие.. Защото винаги когато е тъжен отива там. Видях каква болка се изписа на лицето му.  Не очаквах..
Дъждът се разрасна в силна гръмотевична буря.
- Кларис, да отида ли при него?
- Той ще те потърси. Не прави прибързани действия. - каза тя механично, разбърквайки супата, която беше запретнала.
- Отивам. - взех коженото яке от закачалката.
- Момиче, къде отиваш в този дъжд? Сара! - викна след мен тя, както майка на своето дете.
Небето се раздираше от гръмотевици и светкавици. Щях да се намокря, или можеше и гръм да ме удари край полето, но не можех да стоя на едно място.

Срещнах Дейвид следобяд, докато се разхождах пеша в областта. Щом ме видя, той слезе от коня си.
- Какво стана, оправихте ли проблема със земята? - попита ме.
- Ще се омъжвам.
- Не е възможно.
- Ще се омъжвам. - повторих.
- Не е възможно, не може да бъде.. Как си могла да се съгласиш?!
- Дейв, какво общо с теб има сватбата? Зависиш ли от нея?
- Зависи.. Аз.. ще те изгубя! Но ти няма да го осъзнаеш.. От вече десет години не мога да събера смелост да ти го кажа, а сега те виждам как си отиваш с друг.. И сега няма да ти го кажа. Достатъчно.
В погледа му имаше огорчение. Самия той не вярваше, че толкова бързо е способен да ми каже всичко, макар и не директно. Случи се толкова бързо, че онемях.
- Чакаше да се омъжа за друг, за да ми го кажеш ли? Знаеш ли.. - започнах, но спрях защото той ми обърна гръб и тръгна бясно с коня си.
Заваля пороен дъжд а аз го проследих с поглед как се отдалечава. Тръгнах към къщи тичайки. Видях Кларис да идва. Вятърът беше много силен, а тя придъражаше шапката си с ръка.
Кларис беше най-добрата ми приятелка. Не и обърнах особено внимание, защото бях замислена за Дейвид. Не можех да повярвам още на ушите си. По дяволите!
- Хей, Сара..
- Здрасти, какво те води насам в този дъжд?
- Хвана ме дъжда и ето ме! Реших да видя какво прави дружката ми. - засмя се.
Остави коня си при останалите. Видях този на Тайлър, и се сетих, че скоро нямаше да живея сама..
Прегърнах я и влязохме вътре. Беше мокра до кости, както и аз. Плитката, която тя обичайно си връзваше, беше развалена. Свали шапката си и се настани на стол в кухнята.
- Чакай, ще ти дам нови дрехи.
- Няма да е зле. - засмя се тя.
Беше на тридесет и пет години, чувствах я като по-голяма сестра. Беше печена и даваше добри съвети.

Някой?