#51 Re: Лично творчество » Колекционер на сърца » 2013-08-11 18:03:07
Ето го и некста.
Тя погледна часовника. 7 без 10. Застана пред огледалото и се запита „ Пусната или вързана?”. Сиера Ходжинс дръпна ластика си за коса и червените `и коси се спуснаха. Да, точно така, червени. После сложи малко спирала на и без друго дълги мигли. Черни мигли, които се открояваха от стъклените `и сини очи. Да, и тя се беше замисляла, че прилича на жертвите, но това не я тревожеше особено. Сега тя мислеше само за него. А той беше Джейк Филс. От момента, в който стъпи в отдел убийства му хвърли око, но и до ден днешен не `и се беше открил подходящ момент, за да му каже. Сега той пътуваше към апартамента `и, за да работят по случая. Естествено, тя го беше поканила със задни мисли. Звънецът. Тя хвърли последен поглед на цялостната си визия в огледалото. Мда, черната рокля малко я издаваше, но сега няма време за смяна. Затича се ентусиазирано и отвори врата.
- Здравей. – промълви тя и се усмихна.
- Ето, за домакинята. – върна `и усмивката той и `и подаде букет с черни рози. – Надявам се да ти харесат. Щом ги видях в цветарския си казах, че ще ги харесаш.
- Шегуваш ли се? Прекрасни са, благодаря. Влез, разполагай се, а аз ще ги сложа във вода. – Тя се завъртя грациозно и се запъти към кухнята.
Тя се върна в хола, където Джейк седеше на дивана и беше сложил на стъклената маса някакви документи и една папка. Тя седна много близо до него и се пресегна през него, за да вземе някаква папка и го погледна. Той повдигна брадичката `и с пръст и я целуна.
- Извинявай, просто си мисля, че и ти го искаше. А и се каня да го направя от много време.
- Боже, Джейк, защо мълча до сега? Харесах те на втората седмица от идването ми.
- Мамка му, колко съм сляп!
- Просто млъкни и ме целуни.
Тя звънна на гаджето си.
- Мечо, излязох. Майка ми спи, а баща ми е нощна смяна.
- Да те пресрещна ли?
- Не, чакай ме пред денонощната аптека и моля те не затваряй. Страх ме е.
Часът беше някъде към 3. Черен мрак се беше спуснал по Шеста улица. Уви, не само небето беше облякла черната си премяна. Смъртта се разхождаше безцелно по тъмните и самотни улички.
- Мила, нямам търпение да видя червените ти кичури. Какво казаха вашите?
- Ами, татко не знае, но майка ми не намръщи. Чакай, чу ли това?
- Кое? – момчето попита притеснено.
- Ето го пак. Май има някой зад онова дърво.
- Не минавай покрай него. – посъветва я той.
- Няма как. Има само един път и той е тук. Минавам. Обичам те.
- И аз те обичам, Ашли и съм до теб – опита се да бъде романтичен. Чу се как Ашли ходи и след това се чу писък. – Ашли? Ащли? Ашли, отговори ми! По дяволите.
Следваща част или ще бъде качена късно тази вечер или утре. Много се радвам, че ви е интересно.
#52 Re: Лично творчество » Мъртъв или женен? » 2013-08-11 17:05:52
Много е хубаво
#54 Re: Лично творчество » Колекционер на сърца » 2013-08-11 11:51:24
Ето некста. Радвам се, че ви допада. Знам, че е кратък и за напред ще гледам да пускам по - дълги части.
Всички влязоха и веднага се скупчиха над бюрото. На него бяха разпилени снимки на жертвите и докладите, направени след аутопсията на телата.
- Нищо ново. Тези доклади и снимки не са мръднали от тук вече втори ден. – обърна се Силвър към колежката си.
- Джош, ако обичаш. – отвърна Сиера Ходжинс. Силвър я погледна накриво. – Джош ли казах? Извини ме. – Така. Всички знаем, че има големи сходства между телата.
- Алелуя – обади се Силвър.
- Остави ме да продължа. Всички момичета са с червеникави коси и сиви очи.
- Не думай! – отново се обади Силвър.
- Или ще млъкнеш или ще излезеш от тази стая, Силвър – намеси се шефът – господин Уилямс. – Няма да позволя подобни изказвания. Госпожица Ходжинс е тук едва от три месеца, а ти все я нападаш. Тук си от седем години, знаеш правилата! Засрами се!
- Благодаря, господине – промълви Сиера преди да продължи. – Версията на Паркър, че са извършители, а не извършител отпада. Вярно е, че почеркът се променя, но убиецът сменя тактиката. Сходствата са в това, че всички жертви са били измъчвани преди смъртта си, и всички са починали в следствие на липса на кислород. Било то обесени, удушени или заровени живи. След смъртта на всички им е премахвано сърцето. И всяка една рана след смъртта е шита. Така, че си имаме работа със сериен убиец. Нашият човек изпитва вина и угризение след престъплението. Предполагам, че би могъл да страда от биполярна шизофрения, като едното му „аз” е моралното, а другото – извършва убийствата. Предполагам, че е бил добър човек преди да започне да страда от раздвоение на личността, но сега в него има гняв и ярост. Предполагам, че този гняв е породен от желание за мъст.
- Браво, имаш усет, ако продължаваш така скоро ще те чака повишение. Паркър искам действия, който не включват ядене, Силвър от теб искам повторно разглеждане на уликите и подробна информация за възможните използвани оръжия, Филс дошъл си тук, за да правиш поведенчески анализи. Искам да започнеш да работиш заедно с Ходжинс по нейната версия и до Сряда искам дебел доклад за тази хипотеза. Шефовете от високите етажи ни дишат във врата и ако не направим нещо скоро ФБР ще ни отстранят от случая.
(arrow) 3 мнения за некст
#55 Re: Лично творчество » Влюбена в uзнасuлвач /Завършена/ » 2013-08-11 10:39:48
Некст Некст
Некст
Некст
Некст
Некст
#56 Re: Лично творчество » Колекционер на сърца » 2013-08-11 10:32:28
Това е новата ми история. Надявам се да ви хареса.
Никога нещата не са такива, каквито изглеждат. Но никой не се опитва да разбере. Винаги гледаме на хората като черни или бели. Но истината е, че няма универсално зло или чисто добро. И в двата случаи ние нищо не разбираме, поради тесногръдието си. Мислим си, че знаем всичко, а всъщност винаги остава нещо скрито, още нещо…
- Намерен е труп на още едно момиче тази сутрин в Централния парк в столицата Вашингтон. През последните седмици са намерени близо десет трупа на жени на възраст от 15 до 25 годишна възраст. Полицията работи по няколко възможни версии, като най – вероятната е, че престъпленията са извършени от група хора. Властите предупреждават младите жени да не се разхождат сами навън по тъмните часове на нощта. –Криминалист Паркър изключи телевизора и се загледа замислено в земята.
- По дяволите! – извика детектив Силвър – Не издържам. Седим тук и слушаме новините и нямаме никаква ясна следа! Седим и си клатим краката, а новата, Ходгинс ли беше или там както `и е името пуши най – спокойно в кабинета си и не си мърда пръста! Ако скоро не направим нещо ще ни отнемат случая и тогава…
- Госпожица Ходжинс не седи само в кабинета си, за да пуши.По –скоро Паркър не си върши работата. Бихте ли дошли в кабинета ми за момент? Мисля, че открих нещо,което ще докаже, че основната ни версия е грешна.
Коментирайте за некст
#57 Re: Лично творчество » Влюбена в uзнасuлвач /Завършена/ » 2013-08-10 14:43:27
Некст, а ако няма - ще се самоубия ;д Умирам... стана ми адски интересно
#58 Re: Лично творчество » ~Да обичаш чудовище~ » 2013-08-07 12:48:20
#59 Re: Лично творчество » Бягството. / Завършена » 2013-08-06 19:48:48
Некст става все по - интересно(sun)
#61 Re: Лично творчество » ~Да обичаш чудовище~ » 2013-08-06 19:33:09
Любимата ми история. Чакам некста
#62 Re: Лично творчество » Влюбена в uзнасuлвач /Завършена/ » 2013-08-05 13:21:05
Некст, интересно е
#63 Re: Лично творчество » ~Да обичаш чудовище~ » 2013-08-05 07:24:28
Качи некста по - бързо
#64 Re: Лично творчество » ~Да обичаш чудовище~ » 2013-08-04 11:18:45
#65 Re: Лично творчество » ~Да обичаш чудовище~ » 2013-08-03 17:23:07
Некст Става все по - интересно
#66 Re: Любов » Как се чувствате? » 2013-07-29 17:24:28
Пияна от любов и търпеливо чакаща ;д
#68 Re: Лично творчество » Бягството. / Завършена » 2013-07-29 13:02:12
Некст, супер интересно е
#69 Re: Секс » Кога го направихте за пръв път или кога бихте го направили? » 2013-07-29 11:38:39
Когато дойде. Добре дошло е ;д Не и преди 15 и половина - 16 ;д
#70 Re: Секс » Как бихте се кръстили, ако бяхте в порно индустрията? » 2013-07-29 11:35:34
Лекси ;дд и оставам без работа ;д
#71 Re: Музика » Музикален лексикон » 2013-07-29 11:24:37
1-Кой/коя е първият/та певец,певица откоято се запалихте да слушате музика? Ивана ;д
2-Коя беше първата ви любима песен? Губя те бавно на Гергана
3-Кой е любимият ви певец или певица в момента? Ох, от родните е Алисия иначе от чуждестранните ще ги редя до утре.
4-Любим текст на песен? Im driving past your house while you was sneaking out I got the car dour opened up so you cant jump it on the run
5-Любима балада? не обичам балади ;д
6-Любимата ви песен в момента? Nickelback - Animals & Metallica - 2 x 4
7-Любима балада? Айде от мен да мине Kiss me slowly - Parachute
8-А кой ви е най омразния певец/певица/ Джордан ;д
9-Най омразна песен? От мойта уста ;х
10-Песен/текст,който отговаря най-точно на сьдбата ви Алисия - На кръгъл час[/b]
#72 Re: Секс » Какво мислите за секса на 14 (или по-рано)? » 2013-07-29 11:06:22
Всеки си решава кога. Но според мен, ако някой го прави на 14 или по - рано след време ще се осъзнае и може да съжалява. Нищо не пречи да почаках и да станеш ПОНЕ на 15 и половина. Ако човека до теб те обича ще те чака. Ако не - здраве не ви е било писано. Мчорето е пълно с риба
#73 Re: Лично творчество » ~Да обичаш чудовище~ » 2013-07-29 10:03:13
Некст! Некст! Некст!
Това ми любимата история
#74 Re: Лично творчество » Идеална или по-малко. » 2013-07-18 19:53:52
Много е интересно, давай. Некст (arrow)
#75 Re: Лично творчество » Разсъждения на мрака » 2013-07-18 15:07:53
Не знам от къде ми дойде, но ми се приписа нещо мрачно. Май не се получи достатъчно мрачно ;д. Надявам се да ви хареса.
Вървиш, бавно и безшумно, из самотните пътеки на гробището. Чуваш собственото си дишане, усещаш собственото си сърце. Бие ли? Все още тупти. То пулсира жадно за живот. Живот, който зависи и от най – простото движение, наречено дишане. Но сърцето ти жадува и за друго, нали? То мечтае за топлота, близост и внимание, нали? Гони те копнеж за любов. Но нима тя съществува? Къде е? Щом я намериш, тя те оставя. Счупен. Наранен. Безсилен. Толкова ти е познато, нали?
Потъваш някъде в гъстата завеса на мъглата. Ослушваш се за нещо. Сякаш чакаш нещо да се случи, а всичко което чуваш е гарван. Гарван, чието грачене жално оплаква мъките на душите попаднали в бездната на ада. И ти ще попаднеш там. Всички потъваме в пръста.
Ами аз ли? Аз бродя като призрак. Светлите ми цветове са потънали, стоят някъде заключени дълбоко в мен. Сега съм черна. Нося тежък грим и тъмни дрехи. Сърце ли? Не, благодаря. Изтръгнах го. Единственото, което правеше беше да хленчи, да копнее, да мечтае, но и нищо да не получава. За какво ми е празнотата? Аз стоя тук, сама, намираща своето спокойствие. Тук няма никой, който да те безпокои. Поне не жив. Харесва ми, когато се заслушам в призрачната тишина, да чуя песента на вятъра, танцуващ между кръстовете и площите.
А ти какво правиш тук? Идваш, с надеждата, че не си загубил близък. Бродиш и броиш парцел, ред и гроб. Парцел 98, ред 7, гроб 4. Надяваш се, когато стигнеш на посочените координати на надгробната плоча да пише чуждо име. Чужда рождена дата. Да е отнет друг живот. По пътя вървиш и халюцинираш, че всичко ще бъде наред, как живота ще продължи и ще потръгне. Залъгваш се, че не си изгубил нищо и никого. Продължаваш да се ослушваш и аз знам какво чакаш. Чакаш да чуеш гласът на починалия зад себе си и щом се обърнеш да го зърнеш. Тази илюзия продължава и сега. Ето, гроб 1, гроб 2, гроб 3… И заветния гроб 4. Виждаш името на близък, негова снимка, рождена дата и няколко изгорели свещи. Свещи горели с надежда за покой. В същия миг губиш основата. Илюзиите се разбиват като стъкло. Парче по парче. Все по – малко и по – малко. Мечтата за щастлив край изгоря. Стана на пепел. Пепел открадната от вятъра. Няма да се върне пак. Никога. Сърцето започва да кърви. Отваря се рана. Стичат се сълзи…
Аз запалих цигара. Вятърът погна дима и го затри някъде в мъглата. Аз го догоних с поглед и го изгубих. Завинаги. Останах загледана в мястото на изчезване на отровния пушек. Някъде, може би 3 гроба пред мен, нетърпеливо обикаляше призракът на млада дама. Въртеше се около кръста с името `и. Чакаща да зърне своя любим…
Има вероятност да продължа да пиша. Имам идей за продължение. Но не знам дали ме бива в "мрачното", за да продължа. Има ли желаещи за продължение?