За английски мога да ти помогна ..

Спи в час :d ... попринцип рядко спя, но винаги когато заспя се намира някой да ми пише забележка

Impossible на Джеймс Артър

Некст

Нещо ново от мен (това е предната ми история: http://kaprizen.com/forums/viewtopic.php?t=32960 ) Първата част е малко дълга, но не можех да кажа всичко, което искам с малко думи
 
Поредния ужасяващо горещ летен ден. Всички се бяха покрили по къщите си и никой не смееше да излезе навън, поради простата причина, че жегата разтапяше всичко възможно. Нямаше нито един облак в небето, който поне за малко да скрие така напичащото слънце.
  По улиците и дворовете нямаше никой.. Освен Пит.. Нито жегата, нито слънцето му пречеха да коси тревата в двора на голямата къща, в която работеше като градинар.
   Пит беше двадесет годишен, висок и строен, с тъмна коса и тъмно зелени очи. Леко наболата му брада и липсата на тениска върху атлетичното му тяло,  му придаваха уникално излъчване, което много момичета забелязваха.  Тъмния му загар и лекият акцент подсказваха за испанските му корени. Пит беше бедно моче, загубило родителите си в катастрофа, от която той се оттърва само с няколко шева и пукнати ребра. Но живота му след това изгуби смисъл. Парите постепенно свършваха, а отчаянието нарастваше. Започна да си търси работа където намери. Беше работил като продавач, монтьор, барман, техник, а сега и като градинар. Понякога сутринта ходеше да разнася вестниците на хората, на обяд отиваше при милата госпожа Блейк, за да й помогне с почистването, да напазарува и да поправи разни дребни повреди, следобяд работеше в пощата като товарач, а вечер работеше в нощен клуб като барман до сутринта. Нямаше време за сън, но парите му бяха нужни , за да успява да живее малко по-добре.
Градината на семейсто Джоунс беше внушително голяма. Някой случайни минувачи я мислеха за парк. Пит всеки ден идваше сутринта, за да полее цветята и да окоси тревата ако беше нужно. Понякога питаше господин Джоунс за допълнителна работа, която да свърши срещу малка надбавка към заплатата. Дейвид Джоунс беше заможен бизнесмен, който беше притежател на няколко фирми и една банка. Беше наел Пит преди няколко месеца, но му хареса милата му усмивка и начина, по който стриктно изпълняваше нарежданията му. Понякога съжаляваше младото момче и му даваше почивка за няколко дни, в който да отиде и да се наспи. Пит отказваше, защото парите му трябваха и в тези моменти Дейвид му даваше пари, който Пит отхвърляше. Не обичаше милостинята. За него честно изкараните пари бяха най-важни. Не обичаше съжалението на богатите хора, за които работеше. И Дейвид Джоунс, и госпожа Блейк постоянно му тикаха повече пари, но той вземаше надника си и връщаше излишното. И може би затова постоянно му намираха разни дребни неща, които да свърши, за да му дават пари.
Вече един час работеше по градината и жегата започна да го изморява. Беше без тениска и малки капки се стичаха по изваяното му тяло. Джесика – дъщерята на Джоунс, беше събрала някой от приятелките си около басейна и се смееха на висок глас.
- Ей, испанеца.. Басейна е мръсен, трябва да го изчистиш – извика Джесика и заедно с приятелките си започна да се смее още по-силно .
- Изчистих го сутринта – отвърна Пит
- Казах, че е мръсен. Веднага го почисти – каза тя и гласа й беше придобил строгост.
Пит се запъти към басейна и взе мрежата за да събере няколкото листа, които бяха паднали във водата.
- Не мислиш ли, че е прекалено. Той работи по цял ден – каза едно от момичетата и когато Пит я чу, се обърна, за да я види. Беше доста хубава и не приличаше на останалите от компанията. Имаше дълга кестенява коса и големи, тъмни очи.
- Али, не ми се слушат глупости. Та нали затова му плащат. – каза Джесика с ирония в гласа – бедняк!
Пит се почувства  обиден от думите й, но нямаше право да възразява. Все пак парите не падаха от небето.
- Не Джес, на мен не ми се слушат глупости. Толкова си повърхностна – каза Али и се запъти към вратата.
- Ако си тръгнеш сега, не се връщай никога повече и стани отново загубенячката, която беше.
- По-добре загубенячка, отколкото някоя от твойте марионетки – отвърна Али и излезе, като затръшна вратата след себе си.
Пит леко се усмихна и се върна към работата по градината. Чувстваше някакво облекчение в себе си. Това момиче.. Али.. беше различна. Искаше му се да разбере повече за нея.. Но знаеше, че няма шанс с нея...

Чувства... хиляди различни чувства... Чувство на тъга, чувство на самота, чувството "любов".. Много са... Но няма да продължавам да ги изреждам... Знам, че всеки от вас е изпитвал десетки от тях... А знаете ли го онова чувство, което те кара да се чувстваш толкова самотен, че дори да има хиляди хора покрай вас, пак ще сте самотен? Ужасно чувство, нали?  И аз отново го изпитвам... Затворена в празната стая, легнала на леглото, със слушалки в ушите.... И сама... Сама и никой не се сеща за мен. Стотици номера в указателя и никой не звъни.. Никой не пита как си.. На произвола на съдбата... И след това чувство на самота се разпалва чувството за вина.. Аз ли съм виновна? Аз ли постъпих грешно? Аз ли трябва да направя първата крачка? И след това чувството за ревност.. Или може би сега е с някоя друга? Някоя, която не го заслужава... И приятелите ми са си намерили друг, при когото да плачат... И ето го на показ чувството на отчаяние... Сама съм.. На кого му пука? Някой обича ли ме? Винаги ще съм сама.. Сама в празната стая с леглото и слушалките... И тогава телефонен звън.. Чувство на успокоение... Значи някой все пак се сети за мен.. Значи не съм сама.. Вземам телефона.. Той е... Чувството "любов".. Думите "Как си скъпа моя".... Любов... Слънцето отново изгря за мен... Няма самота, няма отчаяние, няма угризения... Чувства.. хиляди различни чувства.. !

Червени пламъци обвиват нощта
пелерина от дим прегръща спомените
един по един изчезват, изгарят
стича се бавно кръвта във вените...

Всеки пламък изгаря сълза
всяка сълза става на пепел
и следите изчезват в дима
всичко вече е огън и жупел ...

Спомените бледнеят,
белезите зарастват
блясък в очите, клечка кибрит
и пламъците малко по малко нарастват...

Ооо довечера ще се пробвааа 

Изобщо дори не повдигат.. Ако обувката е твърда, а тя почти винаги е, определено е по-добре да си купиш за местата, на който ти е най-некомфортно.. аз ти препоръчвам да си вземеш за предната част, защото там се набива крака... Аз имам няколко вида и без тях не излизам Много по-удобно е

Първа вечер,
веселие, танци смях
нито спомен от нещастието
дните, в които тъжна бях
останаха назад във миналото

Втора вечер,
сълзи от очите ми напират
празната страна на леглото усещам
думите излишни са, очите изтривам
и мъката със две ръце посрещам

Отново същите емоции,
отново всичко се повтаря
за пореден път оставена на произвола
и сълза по бузата ми се търкаля

И ето, че отново мъката опитвам се да залича
фалшивата усмивка слагам
излизам горда, преодоляла тъгата
щастието за себе си налагам...

Амиии мисля да се занимавам с пиар след време.... нещо в сферата на пиар и реклама 

Измислен филм, без режисьор
филм за суета и лицемерни лица
филм, в който всеки е с различна роля
там където хората са без сърца

Слагат маските, прикриващи лъжите
и живота става сцена за интриги
ролите се сменят, лицата се променят
и мечтите една по една бавно летят

Свят на двуличие, актьори без души
сцената е пълна с фарс и лицемерие
публика няма, всички играят
всички стремят се да отидат във рая...