Да, но аз не сам гледала темите на всички и не се сещам да сам гледала твоята.. Питай dOpe и ако тя е чела, но едва ли.. Иначе мерси

Супер.. Малко правописни грешки, но това ще се оправи. Още

Продължение:

Учудих се и си казах:
-Ем.. Ще си я спомня като я видя.
Баща ми ме помоли да му помогна за ястията, а аз рекох:
-Ами татко я ми обясни коя е тая моя съученичка?
-Ами с тъмна коса и кафеви очи. Мисля че се казваше.. а.. Теди. Да Теди се казваше.- обясни ми той и започна да прави салатата.
Аз в същия момент помагах и си мислех.. Коя е тя.?
-Мисля, че съм я виждала, но не съм сигурна нали е тя.
Баща ми дигна рамене и каза:
-Хайде че след малко ще дойдат.- той погледна часовникът си и изведнъж се поряза.
- Ей сега ще донеса превръзка! - казах аз и се затичах до спалнята, там той държеше лекарствата и подобни работи.
- Няма нужда, добре съм. - извика той, аз се върнах и увих около пръста му бинт. Нарязах краставиците и направих млечна салата. След малко и пуйката беше готова.
- Татко, аз ще подредя масата, ти продължавай да готвиш. - съобщих и отидох в хола, където и щеше да вечеряме. Всъщност беше доста приятно. В нюансите на бяло и бежаво.. Приготвих масата - сложих бяла копринена покривка, след което салфетки, вилици и 4-ти ножа. Добавих и чиниите в които щеше да се сервира храната. След няколко часа всичко беше готово.. *Дзън - Дзън* - звънна се.. Оправих синята си рокля, която беше над коленете.. Приготвих се така, защото това беше важно за татко. Погледнах се в огледалото в стаята ми и слязох да отворя .. 

Ето продължение:

Свърши учебният ден. Часовете отминаха неусетно. На вън имаше лек вятър, който развяваше косите ми.. Не беше студено. Гледката беше приятна, още не беше цъфнал цвета на дърветата. Реших да мина през парка. Седнах на най - близката пейка и се загледах в природата, но не за дълго. Татко щеше да ме чака. След минути пристигнах в къши и извиках:
- Прибрах се! - но не получих отговор..
- Татко?!
Той не се обади. Извиках още един, два, три пъти и започнах да го търся.
Влезнах във всички стаи на къщата, но не го намерих. Проверих на двора, но и там го нямаше. Аз знаех, че той никога не излиза без да ме предупреди. Както й да е. Върнах се вътре. Седнах на дивана в хола и пуснах телевизора. Загледах се в него макар че нямаше нищо интересно.. просто си гледах. Реших, че просто е отишъл някъде и ще се върне скоро. Така и стана .. Само след 10 минути той си беше тук, с няколко торби с храна..
- Ще си имаме гости! - каза той .. мъчейки се да затвори вратата. Аз станах и я затворих .. :
- Кой? ..
- Една твоя съученичка, майка й.. срещнахме се по пътя. Приятна жена е .. - каза той и отиде в кухнята ..
- Коя съученичка? ..

Ами ще се опитам..

Приемам всякакви критики и този път няма да се заяждам и..и..и надявам се да ви хареса.Тук се разказва на нещо от сорта " страшни сънища, представи за бъдещето, момиче което пристрастява и убива..."  

Аз лежах и гледах тавана, а от там започна да капе кръв… След няколко минути се събудих и бях потна. Станах от леглото и отидох до голямото огледало. Огледах се и видях едно момиче с руса коса до раменете и зелени очи който премигваха на всяка една секунда.
-Хайде да закусваме.- извика един дебел глас (на баща ми).
отидох до гардероба и избрах един тоалет, който бе един от най-хубавите.
аз живея с баща си, а майка ми е починала когато съм била на 14. Казвам се Мери и съм на шестнадесет. аз тръгнах към кухнята и заръчах на баща ми да направи сандвич и да го сложи в една торбичка. След като сандвичът беше готов аз го взех и казах:
-Е татко аз закъснявам за училище затова довиждане.- Целунах баща ми за чао и тръгнах.
Баща ми е с тъмна коса и тъмни очи и винаги казва „ Ти приличаш изцяло на майка ти ’’…
Пристигнах в училище след няколко минути,  защото то е на 2 пресечки от вкъщи. Побързах да влезна в час заради госпожата.  Аз забелязах едно момче да идва към мен. Той изглеждаше със светла коса и тъмни очи.. След това ме попита:
-В кой клас си?
Аз отговорих:
-Ами в 9а . Да не би да си в моят клас?
-Ами да. Запознах се с останалите, но с теб не можах затова..Ами аз съм Джо.  –отговори той .
-Аз съм Мери.- подадох ръка за да се запознаем.
Ние си стиснахме ръцете и той предложи да седна до него тъй като нямаше свободни места. Съгласих се и седнах. Всички гледаха и завиждаха. И така започна часът, започнах да пиша урока и да решавам задачи, а той ме гледаше странно.  Не мога да кажа точно след колко минути госпожата ни освободи, но на мен ми каза да остана, защото бях отличничката на класа. Аз я попитах:
-Кажете госпожо?
-Мери искам да даваш уроци на новото момче. Ако нямаш друга работа.- рече тя любопитно.
-Не нямам друга работа… Ние с него ще се разберем.- казах аз и се усмихнах.
След това казах на момчето:
-Е аз ще тръгвам.
И си хванах пътя за вкъщи.

Подобно.. 

О недей изобщо не ми давай савети вече не си струва..

Еми всеки с преценката си..

Некст.. Много е яко и продължавай все така.

Ето я и следващата част.

Това момиче изглеждаше много зле с мръсна руса коса и тъмни очи който бяха насълзени, оцапани дрехи, който не бе сваляла от седмици. Аз реших да й помогна независимо какво ще ми случи. Отидох горе и избрах едни от моите дрехи като и ги дадох и казах:
-Облечи ги, за да се стоплиш.
Алекс ги побутна и каза:
-Не е нужно добре сам.
Аз настоях и Александра ги облече. Всъщност, аз се казвам Виктория и съм на 17години. Кестенявата  ми коса беше не много дълга нито много къса, а дълбоките ми зелени очи.. пленяваха почти всяко момче, знаех го. Всеки го казваше. Имам слабо и стегнато тяло понеже ходех на модерен балет и така се сдобих с него. Аз направих топъл шоколад и й дадох едната чаша. Тя ми благодари и започнахме да отпиваме глътка по глътка. Алекс ми сподели:
-Моите родители ги няма. Майка ми почина преди много години, когато бях на десет. А баща ми ме изостави.
Аз казах:
-Съжалявам много за майка ти. Ако искаш ще останеш тук до когато си искаш. Даже няма какво да ти говоря.. Ще останеш тук.
-Но аз немога. Аз имам един враг ще те убие. Не трябва.- Каза тя и настоя да си тръгне.
-Не може. Аз много искам да останеш и няма да ти позволя да си тръгнеш.- Аз казах и тропнах с крак.