Поредният ден с него.Стояхме сред гората прегърнати, преливащи от нежност.Всеки ден правехме едно и също, а всеки път беше така различно.Всеки път се чувствах, като единственото момиче, което някога е целувал, чиято ръка е държал.Чувствах се така, сякаш преоткривам себе си, когато впие очи в моите.
Обичах дните с него.Бяха изминали много месеци и аз обичах и си спомнях всеки един ден с него.Стояхме заедно от сутрин до вечер, а никога не ми омръзваше.Беше ни трудно да се разделим, въпреки че знаехме, че отново ще сме заедно на другия ден.
И така, нека се върна към днешният ден - беше красиво!
Дали заради напъпилите дървета, завърнали се живота, или заради стоящия тихо до мен човек, не знаех.Топлината на пролетното слънце се процеждаше в кожата ми.Усещах как пръстите ни се преплитат.Шепнеше ми нещо, но не разбирах какво точно.Бях заета просто да слушам гласа му.
Изведнъж заваля.Станахме и тръгнахме към дома му.Затичахме се все още хванати за ръце...
И тогава се събудих.
Бях сънувала същият сън миналата нощ, както и по-предната, и по-предната... не можех да се оттърся от това, което беше станало може би преди месеци.Всичко изглеждаше нормално - познавахме се един-друг така, както можеха да се познават само сродни души.Наслаждавахме се на всяко малко нещо, на всеки жест, на всяка прегръдка.А изведнъж всичко рухна.Просто така, без никакво обяснение, без причина.

Посветено на краят на една красива любов, която винaги ще помня! =]
~

Не съм сигурна, че ще се хареса на всички, но аз си го харесвам.

Ужасно интересно ееее!!!  

Суперско ееееее!
ОЩЕ!!

Струва ми се интересно.Ще следя историйката.

Моля те, пусни още! Невероятни са...

Много ме разчувства...

Нямам думи... страхотни са.Давай още ;{

на Sweet Nightmare

Яки 

готин аватар - БАН

И двете ^^

Пералня