Да.
Каквото се сети човек?

Не.
Праскова?

Нямам оценки днес.

Много здраво се сдърпах с едно момиче от класа ми, а това не е добре, защото ни е първа година заедно.

Местожителство: The Theatre of dreams [h]` - бан

мм 44

Отново аз.Дойде ми музата!Предупреждавам и за този текст, че не знам дали ще се хареса на всички, предполагам на по-малката част от потребителите тук, но няма значение.

Отначало е промяната.И двамата се променяте малко или много един заради друг.Нещата вървят,щастливи сте.
Жертви, любов, ревност, страст, завист, щастие... каквото и да дойде,хубаво или лошо, го поемате двамата.
Хубави моменти, които ще останат завинаги в някое кътче на мозъка и дори след години ще се появяват внезапно като на филмова лента.
После идват грешките-малки и големи.Това, което сте градили заедно губи смисъла си.
Болка, страх, самота, сълзи, спомени.
Ако имаш късмет ти е простено.Но дали наистина желаеш това?
Живееш с вината за стореното.Питаш се какво ли би било, ако я нямаше тази грешка.Отношенията щяха да са различни, нали?!
Той нямаше да гледа с онова вечно съмнение, нямаше да виждаш напрегнатост, когато погледнеш дълбоко в очите.
Нямаше да знаеш, че нищо не е същото, а все пак да не спираш да се бориш, за да запазиш пламъчето.
Опитваш се, но не се получава.Идва втора промяна.Този път е само у него.Става безчувствен.
Оставаш неразбрана, усилията-неоценени.Сякаш той просто не иска да прости.Иска да те измъчва.
Гняв.Казвате си неща, които не мислите.Наранявате се отново и отново.А после пак се търсите.
Нещата започват да губят смисъл, както губите вярата един в друг.Опитвате се да спасите нещо, а сте заедно само, защото сте свикнали и не можете по друг начин.
Вече отдавна всичко е приключило, но ви е страх да останете разделени.И пак болка, страх, самота, сълзи, спомени.
Този път се отказваш.Не те интересува вече.Започваш живота там, откъдето си го спряла.Намираш нови интереси.
Не се сещаш за горчивината на последните дни.
Най-накрая си лягаш някоя нощ и започваш отново да мислиш-
за грешките, за прошката; за промяната; за любовта; за местенцата, което сте открили двамата;
Осъзнаваш, че в крайна сметка са останали само предмети.Както са останали само руини от велики дворци.
Всяко нещо поотделно напомня, причинява болка, макар и незначителна.Подаръкът от първия Свети Валентин,
ръчно направената гривничка само за теб.Най-обикновени предмети, които забелязваш единствено в нощите,
когато не можеш да заспиш и се чувстваш самотна.Не ти стиска да ги махнеш.Затваряш ги в някой шкаф,
но когато го отвориш отново и се натъкнеш на тях, се връщат тези мисли.
Чудиш му се как е продължил напред с такава лекота.Да, ти също продължи, но не е същото.Познаваш го и знаеш, че го прави или от скука, или за да притъпи болката.
Не знаеш точно заради какво е всичко.Но знаеш със сигурност само едно нещо-ти също си оставила много белези в живота му.
И дори сега да не забелязва както теб малките предмети, носещи в себе си всички емоции, ще дойде време, когато и той ще си мисли същите неща.
Ще чувства, че с теб си е отишла частичка от него и са му останали само предмети, които да запълнят празнината.

Много е яко!

Много хубаво пишеш!

на m_i_m_i

Лили

Хот