#502 Re: Лично творчество » Ти си от онези мъже » 2011-11-30 15:17:57

хах не знам защо,но на моменти ми се губеше римата... laugh сигурно аз нещо съм дефектна,четох го няколко пъти но....все едно и също...иначе е хубаво като идея и смисъл  wink  wink  smile  smile

Целта не е да се римува. |-)
Много е хубаво!  (f)

#513 Re: Архив » Да или Не » 2011-11-29 12:58:16

Да.
Искаш ли да отидеш в Африка?

#515 Re: Лично творчество » Писмо до изгубена душа » 2011-11-29 12:55:40

Благодаря ви! Не мислех, че ще ви допадне толкова.  hug

#516 Re: Лично творчество » Писмо до изгубена душа » 2011-11-28 21:20:24

I second that ! laugh speechless
Не, сериозно, на моменти ми се ще да поспоря, но иначе - право в десетката !


Благодаря! Мнението ти е ценно.  chuckle  smile

#517 Re: Лично творчество » Писмо към теб » 2011-11-28 21:09:27

Невероятно! С всяко следващо произведение ставаш все по-добра! Браво! kiss

#518 Re: Лично творчество » Писмо до изгубена душа » 2011-11-28 20:58:56

Скоро не съм пускала нищо, просто не ми е хрумвало.Вчера това ми дойде на ума и реших да го споделя с вас, за да чуя отзиви.Написано е в момент на тотална сдухвация и все пак се надявам да ви хареса. chuckle =)

Аз знам, че в тази студена нощ лежиш между топлите завивки и си спомняш, а сърцето ти забързва ритъма си.Познати ухания и усещания, вече почти забравени, докосват съзнанието.Сега, когато си напълно сама в тъмнината, си спомняш толкова ясно смеха му, блясъкът на очите му, топлината на прегръдката му... А вече се беше примирила, нали? Той не значеше нищо за теб.Вече имаше дни, в които дори не се сещаше за него.Да, мила, но се заблуждаваш, истинската любов никога не си отива, дори да причинява непоносима мъка. Усещаш празното пространство около себе си, което трябва да запълва той.Образът му е пред очите ти, напомняйки за липсата му.Чудиш се от къде знам? Знам, мила, защото аз също не мога да спра сълзите си в нощите, когато съм сама и си спомням.Защото и моето сърце още е в плен на невъзможна любов, от която не мога да се откажа... Защото всеки път, когато осъзная колко далеч е от мен, умът казва "Бори се!", а сърцето казва "Не мога вече, не е възможно да съществувам без него!".Но както виждаш, мила, с всеки изминал ден става малко по-лесно.И все пак всеки път, когато се сгушиш в леглото, ще осъзнаваш, че в ръцете му е по-добре и от очите ти ще бликват сълзи - сълзите на истинската любов.

Харесайте страницата ни във Facebook

Вижте най-харесваните снимки, статии и албуми директно чрез Facebook