Много са хубави!

Интересно е.

Олеле, майко!    

Не.
Браво?

Не.
7?

На рисунката на един мой съученик.

Яко е!Пусни още.

Не ми харесва много...

...
Мина близо месец в школата ни по салса и бяхме готови да започнем с истинските танци.Започнаха да ни разделят на двойки.Точно този ден не бях в добро настроение и
през цялото време се мусех.Не обръщах никакво внимание на никой.Стигнаха до мен, но не ме интересуваше с кого трябва да танцувам от сега нататък.
Не забелязвах как той тихо стои до мен.Видях го едва когато се огледах, за да даря с мрачен поглед приятелката си, която ме зяпаше с небивал интерес.Гледах я учудено,
а тя просто посочи човека до мен с поглед и се усмихна.После започна да разговаря със своя партньор.Наистина беше странно, че не съм го забелязала, защото когато бях
близо до него и усещах парфюма му винаги потръпвах.Явно наистина не бях на Земята този ден.Нетърпеливо изчаках репетицията да свърши и изчезнах.
След ден, преди следващата репетиция, вървях бавно с треперещи колене към залата.Знаех какво значи да танцувам с него-да се паникьосам.Влязох вътре.Той не беше там,
но най-голямата ми упора ме чакаше там с топла усмивка на лицето...
Това бяха най-дългите десет минути през краткия ми живот.Накрая Филип дойде в последния момент.Този ден всяка двойка щеше да танцува пред другите.Ние бяхме някъде по средата.
Докато не дойде реда ни той не ме погледна нито за миг.Казаха имената ни.Приближихме се набързо един към друг.Той обгърна кръста ми с ръка, а с другата хвана моята.
Не можах да се справя.Когато го усетих до мен започнах да треперя и устните ми пресъхнаха.Музиката все така си вървеше...
Дните си минаваха и след този случай реших да се стегна.Започнахме с репетициите, но нещо не ми харесваше в него.Филип по начало си беше вечно усмихнат, а напоследък
с всеки изминал ден сякаш линееше.
След време разбрах, какво има-беше се разделил с приятелката си.Беше ми трудно да го гледам така.Та нали именно усмивката и трапчинките му ме караха да ставам всяка сутрин.
Сега той почти не се усмихваше.
Беше февруари и всичко беше сковано от студ.Разхождах се в парка замислена за Него.Видях го да стои тихо на една от пейките.Исках да се приближа, но останах на мястото
си загледана в лицето му.Беше си предишното момче, но сега по очите му личеше, че отдавна не е спал спокойно.Преди беше обграден от приятели, а сега беше отблъснал
всички... не, че така му харесваше повече.Не искаше те да се тревожат за него.Той стана и тръгна към автобусната спирка.Качих се на същият автобус, но настрани от него.
Филип и без това не ме виждаше.Скоро наближи моята спирка и слязох.Загледана в автобуса не мислех за нищо друго.И... всичко стана за секунди.
Големият автобус наби спирачки заради внезапно изскочил на пътя човек, започна да се пързаля по дебелия лед и се сблъска с камион, идващ отсреща.
Околко мен настана суматоха.Чуваха се викове, плач, клаксони.А аз си стоях там, безчувствена.Колкото повече време стоях на мястото, толкова по-голяма ставаше надеждата
ми той все пак да оцелее.Бях застинала и не можех да си тръгна.Всичко това ме държеше при себе си като магнит.Бях там достатъчно дълго, за да видя, че той беше последният,
който извадиха изпод останките на сблъскалите се камион и автобус.
Някак стигнах до вкъщи.За мен не беше странно, че можах да мръдна някой от крайниците си единствено след като видях, че има лекар до Него.Бях меко казано шокирана.Страхувах се и то много.
На другия ден влязох в училище.Приближих се до таблото с обяви, където също стоеше програмата на всички класове.Видях в коя стая трябваше да има час.
Разбира се знаех, че Филип няма да е там днес, но щях да попитам някой от приятелите му за положението.Качих се на третия етаж и тръгнах към стаята, представяйки си как ми казват
"Спокойно, той е борец.Ще се оправи!Докторите дават надежда." Озовах се точно срещу тях.Те тъкмо слизаха - всички до един облечени в спретнати черни костюмчета
и роклички.Някои носеха и цветя.Лицата им бяха безизразни.Дъхът ми спря.
Знаех!
Отиваха на погребение!
Неговото!

И аз имам такъв проблем и е много неприятно, обаче знам, че ако отида на лекар ще ми предпишат лекарства, а ми омръзна да ме тъпчат с хапчета... 

Непосилно ми е.

Прекаляваше с грима и учеше децата на същото... (момчетата) :d