Ние веднъж си говорихме точно за чувства.
И аз му казах, че не искам заради мен да страда, защото знам какво е.
И той "аа да страдам ли?! Най-много седмица, после си продължавам."
Прави ми се на силен после разбрах че е плакал цяла нощ при мисълта ако скъсаме.
Кофти ми е.

Амаа ти не си виновна! Няма смисъл да ти е гадно, не можеш да заповядваш на сърцето си, че искаш да обичаш еди си кой.. Просто се случва.

Знам, че не съм виновна просто ми е кофти.
Аз винаги съм искала човек, който да ме цени и аз го имам този човек, но не мога да го обикна прекалено сме различни един от друг.
Аз съм по-тиха, по-нежна да не кажа и по-възпитана, докато той е пълна противоположност.
С приятеля му макар и с него да сме различни си пишем по цял ден как тва става.
Николай се казва приятеля му.
Той иска аз да си пиша с него по цял ден е добре като няма какво да си кажем какъв ден какви минути.

Браво на теб!    Грубото ни отива!!  8-)

Ама аз имам съвест и ми е гадно.

Хората се променят какво да ти кажа друго.