некст, моля!

Радвам се, че ви хареса, а колкото до другите коментари - мерси все пак, че го прочетох те. Да, ще пусна още една част, но по къса

напълно съм  съгласна с isaylaaaa...  все пак една грешка може, но пповече от една не се допускат...

Уникално се е получило! Много ме кефи...   

немм
кафяв?

съжалявам, но тази част е малко по - кратка... Enjoy...

Вече нямаше нужда да го държа. Започна да ме целува по врата, по корема. Надолу, надолу и
-    ООО, да! – изстенах аз. Джек нежно галеше бедрата ми докато… си вършеше другата работа. Стенех от удоволствие. Не се усетих кога се съблякох ме, но и двамата бях ме голи. Доста нежно го правеше за „своята поредна бройка”. Може би така правеше за всички.
Той бавно се върна на горе. Стигна до устните ми. Започнах леко да го усещам в мен. Не беше внезапно, нито болезнено. Обработваше ме много бавно. Когато влезна още по навътре, усетих лека болка.
-    Ау! – изстенах почти доловимо. Джейк спря за минутка.
-    Боли ли те? – попита той. – Спирам тогава.
-    Не! – извиках аз.
-    Спирам! – отговори той и излезе от мен.
-    Беше уникално! – казах си на ум. – Но  все още си мисля, че може да го прави с всички момичета.
Надигнах се до седнало положение, а той започна да се облича. Известно време го наблюдавах и след това си облякох блузата. – Джейк? – казах плахо.
-    Кажи, Арлина. – отговори той.
-    Аз… това… ко.. – Започнах да пелтеча. Събрах смелост и го попитах – С колко момичета си правил това досега? И аз… по – специална ли съм от другите?
Той ме погледна и ми отговори:
-    Всъщност, - той преглътна – ти си ми второто момиче.
-    Какво?? – Попитах аз учудено.
-    И, първото момиче с което го направих… Е, само ще кажа, че нямах никакви чувства към нея.
-    Моля те! – извиках аз. – Искам да ми разкажеш, но не в тази стая. Ако може да излезем на вън? Ще ни пуснат ли?
-    Няма да бягаш, нали?
-    Преди малко ти намекнах, че…
-    Че?...
-    Нищо. Ще говорим на вън. Окей?
-    Окей. – каза той и излезе на вън.
Чу се викане, но после Ситив влезе. Извика ме. Аз послушно отидох при него. Стив ме заведе в един коридор. Само от бетон. Нямаше нито картини, нито килими, нищо! Беше малко страшно. На дъното на коридора имаше врата. Беше от дърво и с леко маслинено зелено. Когато влезнах ме със Стив, вътре беше огромно! Имаше едно фонтанче, бюро, саксии, вази… Много неща. Отначало не забелязах, но на бюрото имаше човек. Това беше Рос. Той ме изгледа злобно и ми нареди да седна. Когато се огледах още малко, забелязах и Джейк. Той се направи, че не ме вижда.
-    Имаш късмет, мила моя! – каза сериозно Рос.

Много се радвам, че на всички им е харесало. Ето и продължението. Enjoy!

Стоях с ръце върху блузата ми, която беше наполовина на корема ми. Непосмях да се обърна, а само седях и го наблюдавах в огледалото.
-    Стига, скъпа. – каза Стив. – Незапочвай забавлението без мен.
Аз седях все така неподвижно, а Стив удари още един път с камшика по вратата. Аз подскочих леко и пуснах блузата. Ръцете ми паднаха свободно, до тялото.
-    Така й не се обърна. – извика Стив. - Обърни се, кучко! Не ме карай да идвам!
Аз се завъртях към него с наведена глава. Той отново удари камшика във вратата, но този път по – силно. Аз повдигнах главата си. Стив дойде до мен, хвана ме за ръката и ме завлече към стаята. Хвърли ме на леглото и метна на една страна камшика. Хвърли се върху мен и започна да ме съблича. Аз го избутах и той падна на земята.
-    КУЧКА! – извика Стив. Изправи се от пода и посегна към камшика. Спря се.
-    Знаеш ли какво? Почини си. – той говореше сравнително спокойно. – После ще се оправям с теб. И да знаеш, че си падам по грубата игра!
Той се засмя и излезе. Аз бях много изморена и заспах след пет минутки.
Когато се събудих ръцете ми бяха вързани с белезници за леглото. Краката ми – също. Аз бях само по сутиен и прашки. Погледнах тялото си. Нямах белези, нито каквото и да било. Имах хубав и стегнат корем, слаби крака и ръце. Забелязах, че чаршафа за завиване го нямаше. Също тъка до мен се беше появила някаква кутия.
-    Какво по…
В стаята влезе Рос. Той не каза нищо. Само ме погледан с усмивка на лицето и изчезна.
- Какво, за бога, става? – помислих си аз.
И тогава в стаята се появи Стив. Беше само по боксерки. Преглътнах шумно.
- Ще видиш, че ще съжаляваш! – каза той и седна на леглото.
Започна да рови из чантата, която беше до леглото. Извади камшика и още глупости. Отново преглътнах и той ме погледна. Усмихна ми се и каза:
-    О, скъпа не се притеснявай. Хм, ти май не си девствена. – Аз ококорих очи и той се усмихна мазно. – Добре, сиках да видя реакцията ти.
-    Боже! – мислех си аз с облекчение. – Още съм девствена!
-    Аз няма да съм ти първия. - каза Стив и погледна към вратата, защото някой почука по нея. Аз не посмях да погледна веднага, но Стив обърна лицето ми към вратата. – Той ще ти е първия.
На вратата седеше момче, високо около метър и седемдесет. С русолява коса, маслинено зелени очи и… Защо всички, които идваха в тази стая винаги са голи до кръста. Боже, това момче – предполагам е на шестнайсет – седемнайсет, изглеждаше толкова силно, имаше плочки и завладяваща външност. Доста го харесах, но не задържах погледа си върху него. Отдръпнах лицето си от ръката на Стив и се обърнах на другата страна.
-    Хей, Джейк, тя е девствена. – Засмя се Стив.
-    Да, добре! – каза момчето, Джейк.  – Такова хубаво момиче да е девствено.
Джейк седна на леглото и ме погледна. Аз го погледнах само за секунда. Боже, беше уникален! Затворих си очите. Сигурно колкото е красив, толкова е жесток. Чух вратата да се затваря. Реших, че са излезнали, но сгреших. Когато си отворих очите само Стив го нямаше. Изведнъж едни толкова топли и приятни устни докоснаха моите. Джейк ме целуна. И беше уникално. Неисках да свършва. Той беше наполовина върху мен. Само ръцете му ме обгръщаха. Той се надигна на сантиметри от мен и ме погледна в очите.
-    Като за кучка се целуваш доста добре. – каза той. Аз се стъписах. Той ме мислеше за поредната бройка. Ужас! Сдържах сълзите си.
-    Сега ще махна белезниците, защото не си падам много по мръсния секс. – Продължи той.
-    Секс ли? – извиках аз. – Не! Неискам! Махни се от мен!
-    Няма да те овържа! – каза грубо Джейк. – Стой мирно курвичке!
-    Остави ме!
В този момент, той отново ме целуна. Този път усетих езика  му по – навътре. Отвърнах на целувката, а докато се усетя бях без белезници. Отвързах си и краката. Застанах в седнало положение. Не исках да отивам където й да било. Неисках да напускам стаята. Исках той да ми е първия. Мисля, че се влюбих в него. Проблемът обаче беше, че за него съм поредната бройка.
Той ме целуна отново. Този път аз увих ръце около врата му. Усет изненадата му, но не го пуснах. Лека полека го придърпвах към себе си и легнах ме на леглото. Аз отдолу, той – отгоре.

много се радвам, че ви харесва ! Напълних те ми душата! Ето и другата част: (Приятно четене)

Седях като препарирана. Не можех да мръдна. Всяко мускулче в тялото ми беше сковано от ужас. Стив идваше все по – близо и по – близо.
-    Аз ще ви оставя. – изсмя се Рос. – Не ти завиждам Арлина. – Рос се обърна като за последно към мен излезе, като затвори и заключи вратата след себе си.
Аз седях все така обездвижена. Стив дойде до мен. Погали ме по късата кафява коса. После ме погледна „остро” в очите и ме целуна. Целувката беше страстна и с език. Аз си затворих очите само за секунда, но пак ги отворих. Бях стъписана, още неможех да мръдна. Стив се спускаше към врата ми, после към гърдите ми, лека – полека стигна до корема ми. Когато, обаче тръгна по – надолу, аз се го избутах.
-    Хей, кукло, не ти ли харесва? – засмя се той. Аз само поклатих глава отрицателно. Неможех и думичка да кажа. Направих няколко стъпки по встрани от него, но той ме хвана за „неподвижната” ми дясна ръка. Аз погледан към ръката си, после към него.
-    Стой мирно! – извика Стив. – Да не си мръднала!
-    А – а – аз… - устата ми се парализира. Искам да му изкрещя „Не ме пипай, нещастник!” Но неможех.
-    Ти, ти… - На лицето му се появи самодоволна усмивка. – Я, ти пай се поотпусна. Ха – ха! Е, все пак вчера устата ти доста знаеше. – той пак долепи устни до моите. Трябва да му призная, че се целува доста добре.
-    К – какво… - Спрях за секунда, поех си въздух и продължих. – Какво е станало снощи?
-    Нима не помниш? – Стив започна да се смее зловещо. Само го гледах. – После ще ти разкажа. Сега отивай на леглото, преди да съм извадил колана!
Аз се стреснах още повече. Затова се запътих към леглото. Седнах от лявата страна. Аз бях спала от дясната страна, затова ми беше хладно под дупето, когато седнах. Стив почука на вратата и Рос го пусна да излезе.
Отначало не посмях да мръдна, но след десетата минути реших, че Стив няма да се върне доста дълго. Затова станах и реших да разгледам стаята.
Когато се загледах, забелязах, че стаята е хубава. Нямаше тапети, а стените бяха боядисани в оранжево. Имаше една картина на девет голи момичета, които са на някакво поточе. Леглото беше с жълт чаршаф, зелена калъфка за възглавницата и един чаршаф в синьо за завивка. Все пак беше доста топло и затова имах само чаршаф за завивка. Колко ли време щях да съм тук? Погледнах към пода. Нямаше килим, а само дървени дъски. Забелязах, че има още една врата. Реших да видя какво има вътре.
Когато влязох видях, че е баня. Беше доста широка, с вана, душ кабина, тоалетна и чешма. До душ кабината имаше кърпи, на тоалетното казанче имаше тоалетна хартия, а между тоалетната и чешмата имаше шкаф. Над мивката имаше огромно огледало. Погледнах се в него. Косата ми беше доста добре подредена, очите ми бях все още пъстри. Чакай малко! Как не забелязах до сега?! Аз бях полу – гола. Имах само една блуза върху мен, а отдолу бях по прашки. Точно реших да си вдигна блузата и да си „прегледам ” тялото, когато се чу удар от камшик по вратата на банята.

УОУ! Хипер яко! Ккгато пуснеш продължението ми пиши ЛС.                    

Якоооо! Когато пуснеш некста - пиши ЛС..  

Както казах по – рано живея на една спирка с метрото от даскало. И пак стигнах ме в десет и половина. Той отиде към неговата си част, а аз тръгнах към кабинета по биология. Госпожата по биология не ми писа закъснение. Странно, защо?! Когато се огледах, забелязах, че тук има и по – големи и по – малко деца от мен. Какво, по дяволите, става тук?
Когато звънеца би едно момиче, което беше на седемнайсет, ми обясни, че това е било допълнителен час по биология.
-    Окей, много благодаря! – казах аз и тя си тръгна.
След това се обадих на Диелл.
-    Ало? Диелл, къде си?
-    Аз съм на двора на даскалото, на последната пейка в градинката отдясно.
-    Идвам!
Затичах се. Доста стълби имаше от четвъртия до първият етаж. Стигнах градинката и го видях на пейката. Казах му какво ми се е случило.
-    …и след това дойдох при теб! – говорех задъхано аз
-    А когато аз влезнах в стаята имаше много хора, но не познавах никой от тях. Един пич ми обясни, че днес няма да се учи, освен някои допълнителни часове, заради случката вчера. Имап ли да ми казваш нещо?
-    Всъщност, да. Ти  беше прав. Нетрябваше да се заяждам с Бас! Намериха я в стаята с прорязани вени и беше…  - не се сдържах и се разплаках. – Много съжалявам! 
Отидох до края на дългата пейка и се обърнах с гръб към него. Диелл се приближи и ме прегърна през кръста. После усетих дъха му до ухото си.
-    Незнаех, че тя ще направи това, а си мислех, че ще те нарани. – той шептеше в ухото ми и въпреки странната ситуация, на мен ми беше приятно. – Всеки път, когато ме видеше с някое момиче, това момиче после беше със счупена ръка или крак. Всяка една страдаше. За това ти казах да не го правиш.
Той ме целуна по врата. Вече се по успокоих.
-    Хей, нали се сещаш, че ми обеща да ходим на кафе? – попита ме Диелл. По вида ми разбра, че съм забравила. Той ме познаваше доста добре, въпреки, че бяхме гаджета само от два дена.
-    Хайде да те заведа по тъмно на едно място! – предложих аз.
-    Харесва ми това пламъче в очите ти! – каза той….

                                 Трета глава

Когато се прибрах, казах на майка ми, че няма даскало, защото се е случил някакъв инцидент… Тя поиска да узнае всичко с подробности, аз й казах всичко, без частта с „гласуването”.
С Диелл се разбрах ме да се видим у нас, към шест вечерта. После четири часа да се мотаем на „нашето място” и към десет и половина да съм си вкъщи. Обещах му да се видим минимум за четири часа. Но плановете се объркаха.
- Мамо, имам планове! – развиках се аз.
- Това не ти е оправдание! – крещеше тя на свой ред. – Ще изчакаме баща ти и толкова!
- Но…
- Няма „но”! – супер! Вече почна и да ме прекъсва. – Трябва да поговорим за нещо важно, а баща ти се прибира в десет.
- Точно! – извиках аз. – Той се прибира в десет, аз се прибирам в десет – и говорим! Какъв е проблема?!?
- Оставаш тук, или си наказана!
Това беше края на караницата. Боже, каква досадна жена! Бях решена да изляза, ако трябва това да е последното нещо, което ще направя!...
Писах СМС на Диелл, че немога в шест. Но пък за единайсет часа… ще мога да изляза в единайсет. Майка ми каза, че трябва да изчакам баща си, но не й че немога да изляза. Пратих му още един СМС и му казах да се видим в единайсет на ъгъла на улицата ми. Той ми писа „ОК!”, значи е съгласен.
Добре, един проблем разрешен. Сега остава още един. Какво ще си говорим „семейно”? Сигурно пак щ
Е ми пълнят главата за педофили, крадци и подобни. Секса е задължителна програма, а наркотиците, няма да ги пропуснат за нищо на света. Както й да е. Писна ми да мисля за това.
Реших да започна да си водя дневник.
Мило дневниче,
Какъв странен ден беше!
О, не! Пълна простотия! Няма да си водя дневник. Трябва да се стегна в училище. Сега започвам да уча по… математика.    Ха-ха-ха! Да, добре! Хубаво се посмях. Аз да уча по математика! Това е за рекордите на „Гинес”!
Легнах на кревата и реших да си пусна телевизора, когато брат ми влезна в стаята.

Айде!! Къде е другата част    Уникално!!!!!