Новичкоо
Господи, измина цяла година. За една година могат да се случат много неща - и хубави, и не чак толкова прекрасни. Като дръпна чертата и започна ловко да смятам, да, точно една година е преминала и за нея са се случили тъкмо три неща. Как искам да напиша имената им, да разкажа за чудните ни мигове на всички, но може би не трябва.
Но, нещо все ме влече към първото.
Не желая да почувствам отново другите две изпепеляващи и всепоглъщащи чувства, които бяха като най - нежната и сладка песен, най - ефирната и бяла коприна. Не !!
Господи, искам да се върна там, където сама провалих нещата и да ги оправя, сама да нося камъни и да зидам за нас ново убежище. За мен и първото чувство. Чувството, което се различаваше от другите, което все още изпълва със сълзи очите ми и затруднява нощем съня ми. То убива, убива всеки път, когато го срещна и погледна отново и срещна синия му поглед. Едни и същи очи могат сладко да опияняват, но и да те удавят без пощада. А водата приижда бързо, отново изпълва нашето скромно убежище, руши моите опити да го запазя, но може би ще е по - добре да остана с него до последно, със порутената постройка, макар че не мога въобще да плувам.
Но знаеш ли, удавница или не, сигурно няма да се откажа, съдбата възнаграждава търпеливите и един ден аз ще бъда тази, която се плава в спокойните нежни сини вълни, сини очи.

най - често садвам или хейтвам тоя дето ми го е написал, но ако е приятеля ми .. там е друго нещо 

даа

Майка ми е ок с това да спя у тях, баща ми не знае .. Неговите родители също са ок

в книжарница

нула

стефани

до кухнята

два

"Ще взема шоколад"

9 и нещо

соло на кирата